Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол на 43-ото Народно събрание
януари 27, 2017
Гражданското образование – хронология на въвеждането в образователната система
януари 30, 2017
Покажи всички

Въпроси към един одит

„Казано формално – всичко е нормално….”

Този извод произтича от доклад за извършен одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., публикуван на сайта на Сметната палата. Според доклада: счетоводните системи на одитираните партии са организирани в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството; формираните приходи и извършените разходи от одитираните политически партии са документално обосновани, осчетоводени са по установения ред и са отразени в годишните финансови отчети;  преобладаващата част от партиите управляват и отчитат предоставеното им имущество в съответствие с правилата; партиите поддържат публични регистри на интернет страниците си с необходимата информация за финансовото им състояние.

Одитът съдържа интересни данни за помещенията под наем, предоставени от държавата и общините на политическите партии в съответствие със Закона за политическите партии.

През 2015 г. право да ползват държавни и общински имоти по занижени цени са имали 36 политически партии от 8 парламентарни групи в 43 – тото Народно събрание и 2 извънпарламентарните партии, получили над 1 % от действително подадените гласове на проведените през 2014 г. избори за Народно събрание.

От това право през одитирания период са се възползвали 22 политически партии, които са ползвали 793 помещения – държавна и общинска собственост, като за наеми на тези имоти са изплатени средства в размер на 975 000 лева.

От одита става ясно, че към 31.12.2015 г., 11 партии са отчели неразплатени задължения за наемни вноски в размер на 83 000 лева, като част от тях са изплатени през 2016 г. По 85 договора, сключени от 9 партии са установени неизплатени вноски за повече от 3 месеца. От данните на Сметната палата проличава, че към края на 2015 г. държавата не е получила от партиите 7,84 % от дължимите суми за наем. Това едва ли се дължи на недостиг на финансови средства: траншовете с държавната субсидия са превеждани от Министерството на финансите. Допълнително следва да се има предвид, че в тези случаи наемът на предоставените помещения и без това е занижен – той е в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи.

От одита не става ясна квадратурата и местоположението на отдадените под наем имоти. Предполагаме, че става въпрос за хиляди кв.м. и за имоти, преобладаващо разположени в централни градски части и на престижни локации.

Липсва и експертна оценка на „скритата  дотация” за политическите партии, която се явява разликата между ниските цени, по които са предоставени имотите на партиите и реалните пазарни цени. Вероятно става въпрос за милиони левове.

За сметка на това от одита на Сметната палата всеки може да се запознае със списъка на политическите партии, за които е констатирано неплащане на наемната цена за повече от 3 месеца, което е основание за прекратяване на наемните договори /приложение № 1 към одитния доклад/. Това безспорно е достижение, което следва да се приветства, въпреки, че няма информация за квадратурите и за цените на конкретните наеми.

Одитният доклад на Сметната палата обаче поставя и редица въпроси, свързани най-вече с държавната субсидия за политическите партии, които се чувстваме длъжни да зададем.

Защо в одитния доклад всички проверени извършени разходи са оценени като присъщи за дейността на политическите партии? Не е ли това само субективна оценка на одиторите след като Законът за политическите партии не съдържа дефиниция на понятието „други присъщи разходи на политическите партии”, което е слабост на нормативния акт според експертите.

Според одита разходваните средства от партиите са в съответствие с изискванията на Закона за политическите партии.

Как тази констатация кореспондира с публичните информации и съмнения, че държавната субсидия за политическите партии се разходва и за екзотични екскурзии, заплащане на луксозни хотели, високи заплати на партийни ръководители, закупуване на скъп алкохол, храни и подаръци? Тези медийни публикации допринесоха за иницииране и провеждане на национален референдум за драстично намаляване на държавната субсидия за политическите партии на един лев за действителен глас. Одитният доклад на Сметната палата като че ли игнорира това обстоятелство – няма индикации конкретни сигнали и публикации да са проверявани в рамките на одита.

На трето място буди недоумение фактът, че за Сметната палата разходите за заплати и осигуровки на политическите партии са изключени от обхвата на проверката като „несъществени по характер за целите на одита, проверявани са в предходните годишни одити на финансовата дейност и за тях не са установени нарушения”. Защо? Категорично не можем да се съгласим с това твърдение, особено що се отнася до големите партии /ГЕРБ, БСП и ДПС/. Напротив, разходите за заплати и осигуровки на големите партии са твърде съществени – близо 25 %.

На четвърто място от одита на Сметната палата косвено става ясно, че политическите партии срещат големи трудности при отнасяне на съответните разходи като „присъщи на дейността” или като „административни разходи”. Данните във финансовите отчети на отделните партии в това отношение са твърде противоречиви – според тях 11 политически партии от 30 проверени имат „административни разходи” по-големи от разходите им за „регламентирана дейност”. Ако това е вярно: Какъв е коментарът на Сметната палата?

Проблемът е от значение – трябва да имаме представа доколко партиите изпълняват обществените си функции.

Докладът потвърждава и доразвива някои наши изводи, направени във връзка с проучванията ни за партийното финансиране:

Държавната субсидия се явява основен приходоизточник – както за големите партии, така и за средните и малки партии /особено тези, включени в състава на коалиции/.

Собствената стопанска дейност на партиите не е значим фактор за техните приходи. Едва 5 от одитираните партии имат някаква стопанска дейност – основно издателска /Атака, БСП, БЗНС, ЗНС, ПБК/. 25 партии нямат стопанска дейност.

Даренията също не са фактор за приходната част на партийните бюджети – едва 3 от партиите през 2015 г. са получили дарения над 100 хил. лв. /АБВ, БСП и ДСБ/.16 партии не са получили никакви дарения /от тази статистика са изключени даренията за партиите по време на предизборни кампании/.

Членският внос е значим фактор за приходите на само 6 партии от одитираните партии – БСП, БДЦ, ВМРО-БНД, ГЕРБ, ДПС и ЕНП. Всяка от тях през 2015 г. е събрала членски внос над 100 хил. лв. 9 партии не са събрали нито лев членски внос.