Кой колко похарчи за президентските избори?
януари 13, 2017
Въпроси към един одит
януари 27, 2017

Какво ще се случи с големите партии, ако държавната им субсидия стане 1 лев за получен действителен глас?

Изтичат последните дни на 43-тото Народно събрание. Въпросът за намаляването на партийната субсидия на 1 лев за действителен глас остава нерешен. Но този въпрос едва ли ще отиде в небитието: вероятно това ще е един от реперите, около които ще се позиционират партиите в предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори.

Ето защо екипът ни реши да подпомогне избиратели и кандидати като направи проучване по въпроса: Какво ще се случи с големите партии, ако държавната им субсидия стане 1 лев за получен действителен глас? За целта прегледахме финансовите отчети на ГЕРБ, БСП и ДПС за 2015 г.

Данните за държавната субсидия са „скрити” в графа „Други постъпления” на раздел А – „Постъпления от нестопанска дейност” в отчетна форма „Отчет на паричния поток”. Считаме, че сумата, посочена в тази графа съвпада напълно или в много голяма степен с размера на държавната субсидия. Ето защо по-долу в инфографиките използваме наименованието „Държавна субсидия” вместо наименованието „Други постъпления”. Основания за това ни дава и Законът за политическите партии, според който дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия. Термин „Други постъпления” не съществува в закона.

Намаляването на държавната субсидия 11 пъти ще нанесе тежък удар върху финансите на големите партии. Това е така, защото тя е основен приходоизточник за бюджетите им – средно 80,04 %.

От графиките е видно, че за разлика от държавната субсидия, собствените приходи на политическите партии са ниски – това са приходите от членски внос, от собствени недвижими имоти, от дарения и завещания, от лихви и от собствена стопанска дейност. Съотношението между собствени приходи и държавна субсидия е силно в полза на държавната субсидия. Това е следствие не толкова на субективните действия на партийните ръководства, колкото на обективно съществуващите ограничения за финансиране, заложени в Закона за политическите партии: забрана за получаване на анонимни дарения; забрана за получаване на средства от юридически лица, от еднолични търговци, от религиозни институции, от чужди правителства и чуждестранни търговски дружества и организации. Даренията в полза на политическите партии от едно физическо лице не могат да са в размер над 10 000 годишно. Същите подлежат на деклариране и на контрол от страна на Сметната палата.

Собствената стопанска дейност на политическите партии по закон също е ограничена. Тя е сведена до издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и продажба и разпространение на печатни, аудио и аудиовизуални материали с партийно –пропагандно съдържание. Безвъзвратно са останали в зората на демокрацията неограничените възможности за стопанска дейност, когато партиите можеха да търгуват с петролни продукти при облекчени условия.

Спокойно може да се направи изводът, че заложеният в Закона за политическите партии модел на партийно финансиране, обективно ограничава политическите субекти да разчитат на собствени средства за финансиране за сметка на държавното субсидиране. Това неизбежно има като следствие за партиите прояви на леност, капсулиране,  чиновническо отношение, активизиране само по време на предизборни кампании, слаба връзка с избирателите. Същевременно обилният размер на държавно субсидиране създава чувство за независимост на политическите партии от външни фактори, както и облекчава партийното ежедневие: на българския политик не се налага да отделя половината от времето си, за да фондонабира за себе си и за своята партия, така както е в САЩ.

Драстичното намаляване на размера на държавната субсидия ще означава смяна на модела на партийно финансиране. Ще се наложат законодателни промени с цел въвеждане на по-облекчен режим за финансиране на партиите със собствени средства – само така партиите ще могат да съществуват.

Намаляването на партийната субсидия от 11 на 1 лев за действителен глас ще означава намаляване близо 10 пъти на приходната, а от там и на разходната част на бюджетите на големите партии. Те вече няма да получават приходи от лихви в голям размер, защото няма да имат големи депозити. Освен това партиите няма да могат да даряват големи суми за обществени и други каузи.

Същевременно драстичното намаление на партийната субсидия ще ограничи съществено разходите на политическите субекти за присъщата им дейност, но най-вече ще се отрази неблагоприятно на техните административни разходи.

Намаляването на приходите повече от 10 пъти неминуемо ще доведе и до съкращаването на партиен персонал. Към момента средните разходи на големите партии за заплати и осигуровки са около ¼ от разходите им.

Драстичното намаляване на партийната субсидия сериозно ще затрудни големите партии при провеждане на предизборни кампании. На парламентарни избори големите партии финансират предизборната си кампания предимно със средства от държавната субсидия. ГЕРБ традиционно финансира предизборните си кампании със 100 % държавна субсидия.

Според проучванията на ИРПС около 64 % от разходите на политическите субекти в предизборната кампания на последните президентски избори са похарчени за медийни услуги. Този процент включва в себе си и предоставените от държавата средства за медийни пакети.

Следователно намаляването на партийната субсидия ще намали сериозно и приходите на медиите от предизборни кампании. Но не това е най-важното: драстичното намаляване на партийните субсидии ще намали нивото на информираност по време на предизборните кампании, което и без това не е високо. Поставя се въпросът доколко намеренията за намаляване на партийната субсидия са в синхрон с държавната политика за все по-информиран избор, намерила израз в предоставянето на медийни пакети на избори и референдуми на политическите субекти, които не получават държавна субсидия.