На 6-и ноември 2016 г. бяха проведени президентски избори, в които участие взеха 21 кандидат-президентски двойки.

Вече показахме информация относно отчетените приходи на политическите субекти по време на предизборната кампания. В тази публикация Институт за развитие на публичната среда представя справка за средствата, които кандидатите са изразходвали по време на кампаниите си.

Според българското законодателство участниците в изборите са длъжни да подадат пред Сметната палата своите финансови отчети в срок от 30 работни дни след изборния ден. В последствие те биват публикувани в Единния регистър по Изборния кодекс във формат, който все още не позволява тяхната последваща машинна обработка.

Таванът  на разходите, които могат да бъдат направени по време на изборите за президент и вицепрезидент, е в размер общо на 2 000 000 лв. за партия, коалиция и инициативен комитет.

Мониторингът ни включи данните за всички 20 регистрирани на национално ниво в Централната избирателна комисия политически партии, коалиции и инициативни комитети (ИК), издигнали кандидат-президентски двойки. Въпреки че в кампанията официално се включиха 21 двойки, инициативният комитет, издигнал Бисер Миланов – Красимир Настев, все още не е подал своя отчет.

Според отчетите, общият размер на финансирането (фактически разходи  плюс обща стойност на получените непарични средства) на разглежданите 20 политически субекта във връзка с президентските избори възлиза на 5 580 041 лв.

Графиката по-долу показва общото разпределение на направените разходи за различните типове предизборни дейности и услуги. Прави впечатление, че по време на президентските избори участниците са заложили най-вече на медийните услуги, за които са изразходвани около 64 % от всички средства (3 587 326.73 лв.). В тази сума са включени и отпуснатите от държавния бюджет средства за медийни пакети в размер на 587 281.11 лв.

За разлика от местните избори от октомври, 2015 г. по време на президентската предизборна кампания, делът на разходите за организация на събития и масови прояви на кандидатите е намлял наполовина до 19 % от общото финансиране.

*В категорията Други се включват разходи за материали, гориво, командировки, други разходи за външни услуги, данъци и такси, пощенски и куриерски услуги, телефони.
Общата стойност на получените непарични средства е неразделна част от общия размер на финансиране на предизборната кампания. Според указанията на Сметната палата “Непаричните дарения от ФЛ и непаричните средства от кандидатите” са част от общото финансиране на кампанията и включват получаването на услуга, която е остойностена, съгласно Закона за политическите партии – по справедлива пазарна цена (чл.23, ал.5).

От 20-те партии, коалиции и иницативни комитети най-голяма сума за кампанията си са отделили от ГЕРБ за Цачева-Манушев – 1 714 786.69 лв., следвани от ИК, издигнал Радев-Йотова – с 931 585.99 лв. и кандидатите на Реформаторския блок Трайков-Събев – 822 644.14 лв.

Следващата графика представя разпределението на направените от всяка партия, коалиция и ИК разходи по време на предизборната кампания:

Различните разходи, направени от разглежданите участници, могат да бъдат проследени в следващата графика:

Запазва се тенденцията политическите субекти да не отделят средства за наетите в кампанията лица – сумите, похарчени за техни възнаграждения и осигуровки, възлизат на едва 12 432 лв. или 0.2 % от общото финансиране. Те са отделени единствено от щабовете на ПП ГЕРБ – 9 057 лв. и инициативният комитет, издигнал Пламен Орешарски – 3 375 лв. Всички останали кандидати са разчитали изцяло на труда на доброволци в кампаниите си.
На консултантски услуги и социологически проучвания са разчитали от щабовете на ГЕРБ, Пламен Орешарски, Реформаторския блок и Веселин Марешки. Разходите в това направление възлизат на 2.6 % от общите.
Прави впечатление, че от ИК, издигнал Веселин Марешки са отделили внушителните 37 596 лв. за пощенски и куриерски услуги и телефони.

Разпределението на изразходваните по време на кампанията общо 3 587 326.73 лв. за медийно отразяване по вид медии, може да бъде проследено в следващата графика (тя включва и отпуснатите на участниците медийни пакети):

Най-сериозни суми канидат-президентските двойки са вложили в търговските телевизии – 1 718 780,80 лв. или почти 48 %, като това съотношение е съизмеримо с направените през 2011 г. разходи за частни телевизии (тогава те са били 1 577 078 лв. или 50 %).
След търговските телевизии се нареждат разходите за онлайн издания – 667 559.79 лв. (близо 19 %). Впечатление прави, че това е единственото перо, което е нараснало двойно спрямо кампанията през 2011 г. (когато те са били 336 789 лв.). Очевидно в последните пет години политическите субекти са осъзнали нарастващото значение на информацията, генерирана и разпространявана в интернет.
Графиката по-долу показва на какъв тип медийно отразяване са залагали всички участници в кампанията:

И тук става ясно, че кандидатите са залагали преди всичко на частните телевизии, като само при петима от тях това не е водещият тип медия. Щабовете на Калфин и Марешки пък са разходвали повече, за да разпространявват информация за кампаниите си чрез услугите на он-лайн медии. Инициативните комитети, издигнали кандидатите Велизар Енчев и Александър Томов, са отделили най-много от средствата си за БНТ. Единствено от щаба на Жорж Ганчев не са отделили никакви средства за медии.

Партия ДПС няма своя кандидатска двойка, но официално обяви подкрепата си за независимия кандидат Пламен Орешарски. Медийният ни мониторинг по време на предизборната кампания показа, че партията е сключила два договора за отразяване на предизборна кампания по БНТ и БНР. В самите договори, не е посочено за чия кампания са сключените те. Общата сума на договорите е 9 820 лв. без ДДС (9 660 лв. за БНТ и 200 лв. за БНР). На сайта на БНТ е публикувано видео от излъчена платена форма на реклама, отразяваща откриването на кампанията на кандидата Орешарски в “бастиона на ДПС” в гр. Кърджали, “за да покаже, че движението е силно и решено да спечели изборите”. ДПС обаче, няма задължение да подаде отчет пред Сметната палата, защото не е издигнала свои кандидати. Същевременно в отчета на инициативния комитет, издигнал Пламен Орешарски не са посочени сключени договори с БНТ и БНР.