На 3-ти януари тази година Сметната палата публикува данни за подадените от участниците в местни избори 2019 финансови отчети. Съгласно тях всички регистрирани на централно ниво партии и коалиции са изпълнили изискванията на Изборния кодекс и са представили информация за своите приходи и разходи по време на кампанията в законоустановения срок – 30 работни дни след изборния ден. Финансовите отчети се изготвят по образец, утвърден от Сметната палата, и се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс (ИК) във формат, който традиционно не позволява тяхната последваща машинна обработка. 

Екипът ни обработи данните от отчетите на 8 регистрирани на национално ниво в Централната избирателна комисия (ЦИК) политически партии и коалиции, получаващи държавна субсидия. Това са всички парламентарно-представени политически сили (като Атака, НФСБ и ВМРО-БНД са с отделни регистрации) и събралата повече от 1% на проведените през 2017 г. парламентарни избори партия Възраждане.

Тук следва да очертаем някои специфики относно регистрацията за участие в местни избори:  

• Кандидатите, издигнати от инициативни комитети, се регистрират единствено в съответните общински избирателни комисии (ОИК). 
• Партиите от състава на коалиция, регистрирана на централно ниво в ЦИК, не могат да участват самостоятелно в изборите, нито да влизат поотделно в местни коалиции. Поради тази особеност политическите субекти предпочитат да се регистрират само като партии в ЦИК, за да могат след това да се коалират в удобни за тях формати на местно ниво. 

Така, от разглежданите от екипа ни 8 политически субекта, само БСП за България е коалиция, регистрирана на национално ниво, докато другите участници предпочетоха по-голямата свобода на партийната регистрация.  

Местните коалиции, в които са участвали някои от разглежданите от нас субекти, както и независимите кандидати, не са във фокуса на настоящото изследване.

Според отчетите приходите, които 8-те партии и коалиции са декларирали за изминалата кампания, възлизат на общо 6 024 253 лв. Най-много средства са привлекли от ГЕРБ – 2 011 498 лв., следват БСП за България – 1 222 831 лв. и ДПС – 890 233 лв. В графиката по-долу може да видите приходите на всички политически субекти, включени в анализа ни:

По време на предизборните кампании източниците на приходи за партиите биват:

• Собствени средства – тук са включени членски внос, държавна субсидия, собствени недвижими имоти, стопанска дейност, банкови заеми и други приходи;
• Дарения от физически лица, юридически лица и еднолични търговци – те могат да бъдат парични и непарични дарения; 
• Средства на издигнатите от партията кандидати – те отново могат да бъдат парични и непарични.

За местните избори, съгласно разпоредбите на ИК, участниците не получават медийни пакети.  

Анализът ни показва, че отново почти всички приходи на разглежданите партии през изминалата кампания са формирани от държавната субсидия – малко над 96% или 4 623 007 лв. Едва 2% от средствата са набрани от дарения и 1% от членски внос. По-малко от 0.5% са средствата на издигнатите кандидати. Графиката по-долу представя разпределението на източниците на приходи за 7-те партии:

Приходите на БСП за България не са включени в графиката, защото отчетите, които подават коалициите, имат по-различна структура. Категориите за дарения и средства на кандидатите в отчетните форми са същите като тези при политическите партии. Особеност обаче е наличието на обобщаващата категория “Собствени средства на политическите партии, участващи в коалицията”. Информацията в нея не позволява да се проследят източниците на приходи – каква част от тях идва от държавна субсидия, каква от членски внос, каква от други източници.

Според отчета си, БСП е декларирала общо 1 222 831 лв. приходи, от които 671 527 лв. (55%) собствени средства на партиите в коалицията, 348 156 лв. (28%) дарения и 203 148 лв. (17%) средства на кандидатите.

Финансовите данни за тези местни избори, показват интересни особености. 

Впечатление правят ниските нива на отчетените партийни приходи. Може би въпреки инфлацията в редица сектори, услугите за провеждане на предизборна кампания намаляват цените си. Друго обяснение би могло да е засилено участие на партиите в местни коалиции в различните общини и фокус на набирането на средства за тях. Трябва да отчетем и факта, че след намалението на размера на субсидията, някои партии заявиха в медийното пространство, че ще срещнат затруднения за финансиране на кампанията си. В анализ за местните избори Кирил Добрев, председател на Националния предизборен щаб на БСП, заявява: “БСП влезе в изборите с 1 лев партийна субсидия и силно редуциран политически апарат. Структурите ни по места започнаха кампанията с ясната идея и с разбирането, че няма пари. Искам да благодаря от сърце за истинската взаимопомощ, която си оказахме, включително и финансова.”  

Това вероятно обяснява и защо именно БСП за България е формацията, набрала най-много средства от дарения. 

В същото време (и в пълен контраст) ГЕРБ и ДПС продължават да финансират кампаниите си изцяло с държавна субсидия. През лятото на 2019 г. двете партии имаха основна роля за намаляването на държавното финансиране за политическите субекти – от 11 лв. на 1 лв. Все пак малко след направените разходи за местните избори, при гласуването на бюджет 2020, ГЕРБ подкрепи идеята на БСП за увеличаване на държавната субсидия – така през тази година тя ще възлиза на 8 лв. на получен глас. 

Оказа се, че фондонабирането по т.нар. американски модел не сработи на местните избори. От 8-те разглеждани политически субекта, само Воля успя да привлече дарения от юридически лица за кампанията си. Става въпрос за 48 000 лв., получени от фирмата за велосипеди Макском ЕООД, като тези средства представляват ⅓-та от отчетените от партията приходи.  

В последваща наша публикация ще ви запознаем с размера и структурата на разходите, направени от 8-те партии и коалиции за местни избори 2019.