След броени дни започва предстоящата кампания за избор на президент и вицепрезидент. Тя отново поставя на дневен ред въпроса за медийните пакети – публичните средства, с които държавата подпомага изявите в медиите на част от участниците в изборите. Темата е особено актуална и заради големия брой инициативни комитети, регистрирани за участие. Всеки от тях ще има право да използва тази форма на държавна помощ и така през следващите седмици десетки хиляди евро публичен ресурс ще бъдат насочени към различни медии за отразяване на кандидатите. 

Идеята на медийните пакети е да осигурят по-равнопоставено участие на политически субекти, които не получават държавна субсидия, в кампанията. Повече от десет години след въвеждането им обаче остава въпросът доколко начинът, по който този механизъм работи на практика, изпълнява първоначалната си цел. Анализите на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) през поредица от избори показват повтарящи се проблеми: едни и същи партии и медийни доставчици; трудно измерим ефект от закупените услуги; случаи, които поставят въпроси за свързаност между политическите субекти и медиите; както и недостатъчно възможности за текущ обществен контрол върху разходването на средствата.

Затова и в тази публикация екипът ни поставя не само въпроса колко ще струват медийните пакети, но и кой получава публичното финансиране, към кои медии го насочва, какво конкретно се заплаща с него и как ЦИК проверява дали средствата са използвани по предназначение.

За предстоящите президентски избори има и положителна заявка в тази посока. В решението си за медийните пакети ЦИК предвижда да поддържа публичен регистър с информация за договорите, получателите, медиите,  предоставените услуги и тяхната стойност. За подобен инструмент ИРПС настоява от години и миналия месец отново предложи на Комисията как може да изглежда той. Опитът от предишни кампании обаче показва, че самото наличие на регистър не е достатъчно. От значение е каква информация съдържа той, колко своевременно се публикува тя и дали позволява действителен текущ контрол. 

Медийните пакети през годините

ИРПС следи разходването на средствата за медийни пакети във всяка от кампаниите след въвеждането им. Наблюдението ни през годините очертава няколко повтарящи се проблема, които поставят под въпрос доколко публичният ресурс постига целта, за която е предназначен.

Едни и същи получатели. Медийните пакети трябва да дадат възможност за по-равнопоставено представяне на участници, които не получават държавна субсидия. В поредица от кампании сред ползвателите им виждаме едни и същи политически формации. Годишните им финансови отчети най-често са нулеви, а на изборите те получават ограничена подкрепа, но при следващ вот отново имат достъп до публично финансиране за медийното си представяне. Това поставя въпроса дали механизмът подпомага политическия плурализъм или за част от участниците се е превърнал в регулярно публично финансиране на предизборното им присъствие.

Парите се насочват към повтарящ се кръг медии. Анализите ни показват повторяемост и сред доставчиците на медийни услуги. Само по себе си това не означава нарушение, но концентрацията на публичен ресурс изисква да можем да проследим какви услуги се предоставят, на какви цени и до каква аудитория достигат. Особено важен остава и въпросът за евентуална свързаност между политически субекти, кандидати и медии, към които се насочват средствата.

Не винаги е ясно какво получаваме срещу публичните средства. Договорената стойност сама по себе си не показва ефективността на разхода. За реална оценка трябва да знаем какво конкретно е закупено – публикации, интервюта, рекламни банери, телевизионно или радио време, както и дали цената и обемът на услугата са съпоставими с обичайните пазарни условия и реалната аудитория на съответната медия.

Контролът трябва да бъде повече от проверка на документи. ЦИК одобрява договорите и извършва плащанията по медийните пакети, но през годините остава въпросът доколко кратките срокове на кампанията например позволяват съдържателна проверка на цените, предоставените услуги и тяхното реално изпълнение. Именно затова прозрачността по време на кампанията е толкова важна – тя позволява контролът да не остава единствено в рамките на изборната администрация.

Осем предизборни кампании – над 2.8 млн. евро за медийни пакети

Медийните пакети вече представляват значителен публичен ресурс. Само в осемте кампании за парламентарни избори между април 2021 г. и април 2026 г. за тях са разходвани над 2.8 млн. евро (около 5.5 млн. лв.). В отделните кампании сумите варират значително – от около 273 хил. евро през април 2023 г. до над 453 хил. евро през април 2021 г. Този мащаб е още една причина механизмът да бъде оценяван и според това дали постига целта, за която държавата предоставя тази помощ.

Време ли е за промяна на механизма?

ЦИК прилага правилата, записани в Изборния кодекс, и не може сама да промени начина, по който законът урежда медийните пакети. Преди последните промени в Изборния кодекс от края на август, управляващите от Прогресивна България заявиха, че след президентските избори се готвят поредни по-мащабни поправки в изборното законодателство. И в тази връзка ИРПС отново призовава да бъде направена оценка и на правилата за медийните пакети. Натрупаният опит от последните десет години вече позволява да се очертае кои проблеми са единични и кои се повтарят от кампания в кампания.

В нашите анализи сме предлагали няколко възможни посоки за промяна: допълнителни критерии за достъп до медийни пакети, които да насърчават реална партийна дейност и между изборите; възможност за частичен медиен пакет или форма на съфинансиране, при която политическите субекти осигуряват и собствен ресурс; проверка за свързаност между получателите на пакетите и медиите, към които се насочват средствата; както и по-детайлно описание и отчитане на закупените услуги. Целта не е да се ограничи достъпът на малките и новите участници до медиите, а публичното финансиране да достига до тях при ясни правила и да изпълнява предназначението си. Тези предложения са част от последователните препоръки на ИРПС за промяна на механизма.

Медийните пакети в предстоящата кампания 

Мащабът на публичното финансиране в тази кампания може да се окаже значителен. Ако всички 24 регистрирани инициативни комитета стигнат до регистрация на кандидатски двойки, потенциалният ресурс за медийните им пакети би бил близо €491 хил. Към него трябва да се добавят и пакетите на партиите и коалициите, които отговарят на законовите условия, така че общата възможна сума може да надхвърли половин милион евро. 

Още в настоящата президентска кампания ЦИК от своя страна може да  направи важна стъпка към повече прозрачност при разходването на тези средства. Както вече споменахме, в решението си за медийните пакети Комисията предвижда публичен регистър, в който своевременно да се актуализира информацията за тарифите, сключените договори, политическите субекти и медиите, стойността на договорите, както и вида, обема и количеството на предоставените услуги. Предвижда се още служебна проверка на регистрацията на медиите, задължителен мониторинг на съдържанието по договорите и самостоятелна проверка на отчетните документи и цените.

Създаването на такъв регистър е първа стъпка към повишаване на прозрачността при разходването на тези средства. Сега важното е той действително да заработи още по време на кампанията и информацията в него да позволява лесно да се проследи към кои медии се насочва публичното финансиране, за какви услуги и на какви цени. 

И в тази кампания ИРПС ще продължи да следи медийните пакети, участниците, които ги използват, къде ги насочват и за какви услуги, както и ще представя информация по темата.