Изборното законодателство в България винаги е представлявало важен политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр.

Непрекъснатите промени в правилата обаче създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация.

През последните дванадесет години след въвеждането на Изборния кодекс са направени над 80 предложения за изменения в неговите текстове. Повечето от тях са внасяни непосредствено преди провеждането на избори, без сериозна обществена подкрепа и/или подробна обосновка от страна на законодателя.

Показателно е, че поредните изменения в Изборния кодекс идват само няколко месеца след последните такива, приети непосредствено преди парламентарните избори през април 2026 г., в Народното събрание вече са внесени нови законопроекти. Те предлагат промени в редица ключови елементи на изборния процес, като част от тях преразглеждат или отменят разпоредби, които са влезли в сила преди броени месеци. 

В тази връзка в опит за търсене на задълбочен дебат по темата в поредица от материали ще публикуваме мнения от представители на политически партии, изборната администрация и изборни експерти.

В настоящото интервю потърсихме мнението на проф. Красимир Калинов – математик,  бивш член на Централната избирателна комисия (ЦИК), преподавател в Нов български университет, както и един от назначените от Конституционния съд експерти по изборни въпроси в конституционното дело, свързано с оспорването на резултатите от парламентарните избори през 2025 г.

Кои според Вас са най-важните нерешени проблеми в изборното законодателство на България? Имало ли е значими препоръки за промени през последните години, които според Вас заслужават специално внимание?

Изборният кодекс (ИК) до този момент е поправян 29 пъти. Готви се 30-а поправка. Всякакви отделни промени очевидно само влошават нещата. Затова мисля, че е необходимо да се изготви изцяло нов Кодекс, а не да се кърпи сега действащия.

Как бихте описали политическата и институционалната среда за провеждане на изборни реформи през последното десетилетие? По-скоро има готовност за промени или съществува съпротива срещу тях?

От моя опит стигам до заключението, че депутатите считат, че не е работа на обществото, даже и на изборните експерти, да ги съветват как и какво да променят в ИК. С други думи, дори обществените нагласи да подсказват каква промяна се очаква, депутатите обикновено правят промени, които устройват тях и техните партии. Примери в това отношение има много.

Кои според Вас са основните фактори, които определят дали една препоръка за изборна реформа ще бъде приета или няма да бъде реализирана?

За съжаление, при промяната на ИК, добра или лоша, на първо място са личните и партийните интереси, най-вече на депутатите, защото те приемат законите. Както се казва, в тях хляба, в тях ножа.

Кои заинтересовани страни имат най-голямо влияние върху процеса по промени на изборното законодателство?

На повърхността, тези които обществото вижда, са депутатите и някои партийни активисти. Кой стои зад тях и какви интереси има от промяната на изборните правила не е докрай ясно, но интереси има и очевидно са финансови.

Как бихте оценили ролята на гражданските организации, експертната общност и международните наблюдатели в процеса на изборните реформи?

Като никаква. Очевиден факт е, че никой не се съобразява нито с експерти, нито с граждански организации, нито с международни наблюдатели. Важен е единствено партийно-личностния интерес.

Кои според Вас са основните правни, институционални или политически пречки пред реализирането на изборни реформи в България?

Преди всичко, нежеланието от страна на системните партии да се направят съществени реформи и подобрения в изборния процес. По-точно бих казал, желанието правилата да се променят, така че нищо да не се променя.

Има ли според Вас политически или обществени възможности през следващите години, които могат да улеснят приемането на по-значими изборни реформи? Какво би могло да ги възпрепятства?

С риск да се повторя, преди всичко властимащите не желаят сериозни промени, защото се опасяват, че такива промени може да са в техен ущърб. И това ще е така докато избираните пишат правилата, по които да бъдат избрани. Не може престъпникът да пише закона, по който ще го съдят. Този парадокс ме кара да мисля, че трябва да се напише нов ИК от независима работна група. Този Кодекс да бъде приет нa Национален референдум и право на промяна отново да има само подобен референдум. Но тава са само мечти.

Ако можехте да предложите една законодателна или институционална промяна, която най-много би подобрила изборния процес в България, коя би била тя?

Не мисля, че към момента съществува такава демократична законова промяна.