Изборното законодателство в България винаги е представлявало важен политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр.

Непрекъснатите промени в правилата обаче създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация.

През последните дванадесет години след въвеждането на Изборния кодекс са направени над 80 предложения за изменения в неговите текстове. Повечето от тях са внасяни непосредствено преди провеждането на избори, без сериозна обществена подкрепа и/или подробна обосновка от страна на законодателя.

Показателно е, че поредните изменения в Изборния кодекс идват само няколко месеца след последните такива, приети непосредствено преди парламентарните избори през април 2026 г., в Народното събрание вече са внесени нови законопроекти. Те предлагат промени в редица ключови елементи на изборния процес, като част от тях преразглеждат или отменят разпоредби, които са влезли в сила преди броени месеци. 

В тази връзка в опит за търсене на задълбочен дебат по темата в поредица от материали ще публикуваме мнения от представители на политически партии, изборната администрация и изборни експерти.

В настоящото интервю потърсихме мнението на г-н Даниел Стефанов – политолог, експерт по избори и технологии в изборния процес, международен наблюдател на избори и преподавател по изборен процес в Нов български университет.

Кои според Вас са най-важните нерешени проблеми в изборното законодателство на България? Имало ли е значими препоръки за промени през последните години, които според Вас заслужават специално внимание?

Ако оставим настрана основния проблем – доверието в процеса и произведения от него резултат, вероятно най-големият проблем е все по-голямото разминаване между качеството и мотивацията на СИК и все по-големите изисквания към тях. През 90-те СИК просто брояха няколко вида цветни бюлетини. Днес се занимават с броене на интегрални бюлетини със специални изисквания за валидност, които имат преференциална част, както и бюлетини от машинно гласуване. Към това прибавете контрола и поддръжката на машините за гласуване в изборния ден, както и видеонаблюдението в периода на броене. А същевременно желанието да се служи на обществото или да се защити интересът на политическата партия силно намаля през последните 30 г. Всяко разумно предложение за намаляване на това разминаване трябва да е в основата на бъдещи промени. 

Как бихте описали политическата и институционалната среда за провеждане на изборни реформи през последното десетилетие? По-скоро има готовност за промени или съществува съпротива срещу тях?

Влошаваща се. Изборите станаха част от партийните стратегии за насъскване на партийните племена (племена е вече социологически термин). Тотално се е изпарила и вече изглежда като огромна илюзия, идеята, че политическите партии могат да направят взаимни компромиси, за да изградят изборен процес, който е справедлив за всички и най-вече за гражданите. Остава да се надяваме, че едно парламентарно мнозинство сега ще има мъдростта да наложи справедливи за всички правила. Но както споменах – по-скоро огромна илюзия. 

Кои според Вас са основните фактори, които определят дали една препоръка за изборна реформа ще бъде приета или няма да бъде реализирана?

В момента изборните правила са изцяло зависими от това, дали обслужват тесния интерес на основните политически партии. Те нямат нужда от експертно мнение. Няма я идеята, че добрите изборни правила са в интерес на всички. Политизирането е на всяко ниво. Забележете, че в последните години много малко се е засягала темата за смяна на избирателна система и формулата за разпределение на местата, където партиите имат легитимен интерес. Дискутираме много по-маловажни неща като състава на СИК, дали да внедрим една или друга технология за гласуване. Всички тези неща са много повече технически, отколкото политически въпроси и партиите не могат да постигнат частичен консенсус дори по тях. 

Как бихте оценили ролята на гражданските организации, експертната общност и международните наблюдатели в процеса на изборните реформи?

Недостатъчна. Все повече гражданските организации, но и международните наблюдатели, се използват от политическите партии за легитимиране на резултат или обратното – делегитимиране. И това не е типично български феномен, но в България недоверието към изборите беше специално отглеждано и достигна висоти, които не могат да се видят другаде. За мен гражданските организации имат нужда от организационна и финансова независимост. Така те могат свободно да изразяват експертното си мнение, базирано на опит, данни, знание, без значение дали то се харесва на една или друга политическа партия. 

Кои според Вас са основните правни, институционални или политически пречки пред реализирането на изборни реформи в България?

Политическите са свързани с това, че изборната тема беше прибавена към партийната пропаганда, съответно технически и експертни въпроси бяха дълбоко политизирани и превърнати в идеологически и партийни идентичности. Съответно станаха невъзможни за договаряне с останалите. Трябва да признаем и институционалната част от проблема. В голяма степен основните институции са пасивни, когато става въпрос за промени, дори малки. На ЦИК не им стигнаха няколко мандата да преразгледат технически неща като дизайна на бюлетината и структурата на секционния протокол. И това се дължи както на нежелание, така и на липса на институционални механизми за събиране на информация, анализ, изследване и т.н. От Центъра за изборни изследвания преди години бяхме поискали информация за формирането на СИК: смени, кандидати, колко посещават обученията и т.н. Оказа се, че ЦИК я няма. Е как тогава да могат да разберат от къде фактически идват проблемите в СИК?   

Има ли според Вас политически или обществени възможности през следващите години, които могат да улеснят приемането на по-значими изборни реформи? Какво би могло да ги възпрепятства?

Има една политическа възможност, която е нож с две остриета: абсолютното мнозинство на една партия в НС. Но това, в българския и не само в нашия контекст, често означава едностранно налагане на правила, което по изборните въпроси е неправилно и опасно. 

Ако можехте да предложите една законодателна или институционална промяна, която най-много би подобрила изборния процес в България, коя би била тя?

Бих предложил професионализирането на фигурата на секретаря в СИК, като тя се рекрутира от държавната или общинската администрация. Всеки един от тези хора трябва да е преминал сериозни обучения, тестове и когато отиде в СИК ще имаме гаранция, че един човек знае подробно и в детайли правилата. При неспазването им, човекът получава атестация, подобна на тази в администрацията, което засяга кариерното му развитие. Заедно с това, бих променил чувствително секционния протокол.