Изборното законодателство в България винаги е представлявало важен политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр.

Непрекъснатите промени в правилата обаче създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация.

През последните дванадесет години след въвеждането на Изборния кодекс са направени над 80 предложения за изменения в неговите текстове. Повечето от тях са внасяни непосредствено преди провеждането на избори, без сериозна обществена подкрепа и/или подробна обосновка от страна на законодателя.

Показателно е, че поредните изменения в Изборния кодекс идват само няколко месеца след последните такива, приети непосредствено преди парламентарните избори през април 2026 г., в Народното събрание вече са внесени нови законопроекти. Те предлагат промени в редица ключови елементи на изборния процес, като част от тях преразглеждат или отменят разпоредби, които са влезли в сила преди броени месеци. 

В тази връзка в опит за търсене на задълбочен дебат по темата в поредица от материали ще публикуваме мнения от представители на политически партии, изборната администрация и изборни експерти.

В настоящото интервю потърсихме мнението на г-н Михаил Константинов – бивш член е на Централната избирателна комисия от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател. В периода 2012 – 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД. От януари 2015 до април 2021 г. е председател на съвета. От 2025 г. е ръководител на сектор „Изборни анализи и прогнози“ към „Галъп Болкан Интернешанъл“.

Кои според Вас са най-важните нерешени проблеми в изборното законодателство на България? Имало ли е значими препоръки за промени през последните години, които според Вас заслужават специално внимание?

Принципни нерешени проблеми в изборното законодателство у нас няма. Непрекъснато се спори около въвеждането на машини за гласуване, като в момента действа смесена система, като има възможност за избор между гласуване с електронна или хартиена бюлетина в секциите с над 300 избиратели (в по-малките секции се гласува само с хартия). Сега отново се предлага в секциите с над 300 избиратели да се гласува само с машини. Гласуване с машини в Европа почти няма. Проблемите с това гласуване у нас са два: 1) то систематично отказва от гласуване около половин милион избиратели и 2) то не е евтино, а на машините им е изтекла гаранцията. Истинската цел на това гласуване (освен финансовите ползи за една фирма) е да се блокира вотът на махалите, за който се предполага (в повечето случаи справедливо), че е купен. Не е решен устойчиво и въпросът с гласуването в чужбина. Що се отнася до гласуването онлайн и по пощата, то в момента противоречи на Конституцията, според която вотът е таен.
Необходимо е законодателно да се гарантира високо качество на работата на изборната администрация. Чрез систематични мерки за обучение на членовете на РИК/ОИК и СИК.

Как бихте описали политическата и институционалната среда за провеждане на изборни реформи през последното десетилетие? По-скоро има готовност за промени или съществува съпротива срещу тях?

Ентусиазмът за изборни реформи през периода 2021-2023 г. беше голям и съответно се направиха и някои глупости. Както и при други реформи, има противоположни становища за всяка промяна. Градските избиратели са по-склонни да подкрепят машинно и онлайн гласуване. Проблемът с реформите на изборното законодателство у нас не е в тяхното отсъствие, а в това че са твърде чести и хаотични.

Кои според Вас са основните фактори, които определят дали една препоръка за изборна реформа ще бъде приета или няма да бъде реализирана?

Изборното законодателство трябва да стабилно и консервативно, а не волатилно.

Кои заинтересовани страни имат най-голямо влияние върху процеса по промени на изборното законодателство?

Политическите партии са най-заинтересовани (или поне те така си мислят) от промени в изборното законодателство. Практиката обаче е показала, че ефектът на промените често е обратен на това, което инициаторите на тези промени са си представяли.

Как бихте оценили ролята на гражданските организации, експертната общност и международните наблюдатели в процеса на изборните реформи?

Леко съм скептичен към тази роля. Но иначе по-широко участие в реформите (доколкото са необходими) е по принцип правилно. Решаваща обаче трябва да е ролята на експертите.

Кои според Вас са основните правни, институционални или политически пречки пред реализирането на изборни реформи в България?

У нас няма принципни пречки пред каквито и да е реформи.

Има ли според Вас политически или обществени възможности през следващите години, които могат да улеснят приемането на по-значими изборни реформи? Какво би могло да ги възпрепятства?
Няма смисъл да говорим за изборни реформи въобще. Ако има конкретни предложения, те следва да бъдат обсъждане както в широк, така и в по-тесен експертен кръг. Добре е да се проучи и използва големият международен опит в това отношение.

Ако можехте да предложите една законодателна или институционална промяна, която най-много би подобрила изборния процес в България, коя би била тя?

Смятам, че изборният процес в България не се нуждае от кардинални законодателни и институционални промени. Основните проблеми тук са обучението и повишаването на квалификацията на изборната администрация и главно на членовете на СИК.