Изборното законодателство в България винаги е представлявало важен политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр.

Непрекъснатите промени в правилата обаче създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация.

През последните дванадесет години след въвеждането на Изборния кодекс са направени над 80 предложения за изменения в неговите текстове. Повечето от тях са внасяни непосредствено преди провеждането на избори, без сериозна обществена подкрепа и/или подробна обосновка от страна на законодателя.

Показателно е, че поредните изменения в Изборния кодекс идват само няколко месеца след последните такива, приети непосредствено преди парламентарните избори през април 2026 г., в Народното събрание вече са внесени нови законопроекти. Те предлагат промени в редица ключови елементи на изборния процес, като част от тях преразглеждат или отменят разпоредби, които са влезли в сила преди броени месеци. 

В тази връзка в опит за търсене на задълбочен дебат по темата в поредица от материали ще публикуваме мнения от представители на политически партии, изборната администрация и изборни експерти.

В настоящото интервю потърсихме мнението на г-н Велко Милоев – изборен наблюдател от 1990 година (с Българското сдружение за честни избори). Работил е по проекти за провеждане на избори, в подкрепа на изборната администрация или на местни наблюдателски мрежи с ОССЕ, Международната фондация за избирателни системи (IFES), Националния демократически институт (NDI), ПРОНО (UNDP) и други международни организации. Бил е дългосрочен наблюдател в мисиите на ЕС. Опитът му е главно от пост-конфликтни държави /развиващи се демокрации на Балканите, в Близкия Изток, Судан и Афганистан. От 2021 г. е член на секционна избирателна комисия в община Трън.

Кои според Вас са най-важните нерешени проблеми в изборното законодателство на България? Имало ли е значими препоръки за промени през последните години, които според Вас заслужават специално внимание?

Основният проблем за мен е наследеният от кръглата маса през 1990 г. принцип за попълване на изборната администрация изцяло с партийни квоти. Разни модели има недалеч от България, обаче за десет години не успях да убедя никого от колегите да обърне повече внимание на Постоянната изборна институция – Permanent Electoral Authority, в Румъния. Нейните отдели целогодишно работят за подобряване на различните процеси, а непосредствено преди избори се сформират комисии от ЦИК до СИК на професионално-партиен принцип. 

Идеята за преброителните центрове според мен бе незаслужено неглижирана. А след като новите технологии (машини за гласуване или скенери в секциите) бяха политически компрометирани, от значимите препоръки с някакви шансове да бъде прокаран за мен остава един публичен, извадков одит на бюлетините и протоколите от секциите.

Как бихте описали политическата и институционалната среда за провеждане на изборни реформи през последното десетилетие? По-скоро има готовност за промени или съществува съпротива срещу тях?

Преобладаващо неблагоприятна бе тази среда след промените в Изборния кодекс от 2016 година. Отношението на партиите към изборите като към процес, който следва да се управлява и подобрява, бе главно никакво – поне до моментите, когато виждаха полза да нагодят конкретни правила преди едни конкретни избори. След април 2021 г. средата рязко се влоши – преждевременното и насилствено въвеждане на машините като единствен метод за гласуване в големите секции политизира не само технологията, а целия дебат около изборите. Почти паралелно, едно ветрило от политически сили намери изгода в това да внушава, че изборите се крадат – последиците са ни познати.

В институционален план наблюдавахме влошаващо се качество на депутатите и в работата на Народното събрание, както и състави на ЦИК, които вместо да изграждат капацитет и да са инициатор на законодателни и оперативни подобрения, предпочетоха да „произвеждат“ избори по минималната задължителна програма.

Кои според Вас са основните фактори, които определят дали една препоръка за изборна реформа ще бъде приета или няма да бъде реализирана?

Ядохме разни жабета през тези години. Ако е вярно субективното ми усещане за засилваща се арогантност на политиците спрямо гражданския сектор и експертите, значи нужен е по-як обществен натиск. Разделенията обаче ни обезсилват – ще го обясня и в следващите си отговори.

Кои заинтересовани страни имат най-голямо влияние върху процеса по промени на изборното законодателство?

Най-силни бяха и си остават, особено след април 2021 година, бруталните аритметични мнозинства в парламента. Конституционният съд – привличан като „заинтересована страна“, удари спирачка на някои недомислици. Медиите – ако и те са визирани тук като stakeholder – бяха много активни, но заради пристрастията на редакции и влиятелни водещи повече допринесоха за разделенията, например между хартиения клан и църквата на машините.

Как бихте оценили ролята на гражданските организации, експертната общност и международните наблюдатели в процеса на изборните реформи?

Скромна бе тази роля. Общ проблем на трите категории е, че слабо или никак не познават реалностите на терен, процесите в изборната и държавната администрация, тънкостите на технологиите за гласуване. Експертна общност няма. Има множество от хора, активни по студията и в социалните мрежи, които обаче заради разнообразните си мотивации си останаха разпокъсано множество с ограничено влияние. Аз самият участвах в два или три неуспешни опита да се сформира общност. А спомнете си 2014-а, когато мнозинството от гражданския сектор ясно искаше (нов) Изборен кодекс, искаше постоянна изборна администрация, искаше преференции…

Кои според Вас са основните правни, институционални или политически пречки пред реализирането на изборни реформи в България?

Правни пречки не виждам. Основните проблеми са същите, които ни скапват живота във всички обществени сфери, пък и във всекидневието – некомпетентност, мързел, его.  И сред депутатите или в ЦИК и РИК мнозина са виждали избирателна секция само когато гласуват или по телевизията.

Има ли според Вас политически или обществени възможности през следващите години, които могат да улеснят приемането на по-значими изборни реформи? Какво би могло да ги възпрепятства?

Възможности винаги има. Когато и ако видя у едно управляващо мнозинство воля за реформи, в който и да било сектор, ще смятам, че тези възможности са нараснали и в областта на изборите. Препятствията ги описах.

Ако можехте да предложите една законодателна или институционална промяна, която най-много би подобрила изборния процес в България, коя би била тя?

Относително лесна технически и с най-голям незабавен ефект би била професионализацията на позициите председател и/или секретар на СИК.