Изборното законодателство в България винаги е представлявало важен политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр.

Непрекъснатите промени в правилата обаче създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация.

През последните дванадесет години след въвеждането на Изборния кодекс са направени над 80 предложения за изменения в неговите текстове. Повечето от тях са внасяни непосредствено преди провеждането на избори, без сериозна обществена подкрепа и/или подробна обосновка от страна на законодателя.

Показателно е, че поредните изменения в Изборния кодекс идват само няколко месеца след последните такива, приети непосредствено преди парламентарните избори през април 2026 г., в Народното събрание вече са внесени нови законопроекти. Те предлагат промени в редица ключови елементи на изборния процес, като част от тях преразглеждат или отменят разпоредби, които са влезли в сила преди броени месеци. 

В тази връзка в опит за търсене на задълбочен дебат по темата в поредица от материали ще публикуваме мнения от представители на политически партии, изборната администрация и изборни експерти.

В настоящото интервю потърсихме мнението на г-н Стоил Стоилов, изборен експерт с дългогодишен опит като наблюдатели на избори от мисии на Европейския съюз и други международни организации.

Кои според Вас са най-важните нерешени проблеми в изборното законодателство на България? Имало ли е значими препоръки за промени през последните години, които според Вас заслужават специално внимание?

Основен проблем е, че изборите са “окупирани” от политическите партии на всички нива на изборната администрация под претекст на взаимен контрол. Това се е изродило до степен, при която няма доверие в изборния процес и като резултат има съмнение в легитимността на произвежданата от тях власт. Политическите партии се държат като племена и насаждат разделение по всеки възможен повод в изборите и не само. До степен, че България е единствената страна с две технологии за гласуване на едно място по едно и също време.

Огромен проблем е липсата на реален избирателен списък от активна регистрация на избиратели, които съзнателно заявяват готовността си да гласуват и посочват изборен адрес. Това срива доверието в процеса, прави го прекалено скъп, трудно управляем и лишен от доверие. Отнася се както за страната и особено за чужбина.

Разминаването във времето на парламентарните и местните избори, което се оправдава с взаимния контрол между местната и централната власти, води до много висока мотивация на партиите да използват властта за печелене на гласове – централната власт дава ресурси на избрани места, реже ресурсите на други. Това не се декларира открито, но ясно се дава да се разбере от местните хора. В отговор местната власт гарантира с различен инструментариум победата на определени партии. Тази взаимна зависимост е много трудно доказуема и на практика не се правят формални нарушения на закона – няма насилие, заплахи за насилие, уволнения и др. подобни.

Изключителен проблем е принципът на формиране на изборната администрация чрез партийни номинации. Низовата изборна администрация се селектира от местните активисти на партиите, които често са и в местната администрация. В резултат на това, те са податливи на натиск от местната власт в момента и на неформални местни авторитети, особено в сегрегираните квартали. От там е голямата тема за купуване на гласове. Често и професионалният профил на членовете на СИК изобщо не отговаря на очаквания за работа в изборния процес.

Експериментът с постоянна ЦИК не даде добри резултати и трябва да се върне предишното положение ЦИК да работи 2-3 месеца около изборите, да се правят нарочни заседания, ако има частични избори. В останалото време членовете да упражняват другите си професии. Идеята на постоянна ЦИК беше тя да е малка – 5 – 7 човека. За съжаление тя се изроди в ЦИК от 22 – 23, а сега “само” 15 човека. В допълнение очакваните дейности не се вършеха – създаване на обучително звено, подръжка на изборен регистър и др. Така ЦИК стана една своеобразна почивна станция, санаториум за високопоставени партийни активисти. Анализите на числата за избирателна активност, недействителни гласове и др., а и изказвания на някои членове на ЦИК, по време на заседания, показват, че тя се занимава над 80% от времето с административни преписки. В т. ч. с гласуване се решава дали да се платят сметките за телефони, одобрява се текст на писмо за ползване на паркинг пред сградата, текстове на рутинни писма до различни органи др. подобни дейности, които не би трябвало да са работа на високо образовани и високо платени администратори на изборния процес. При това, при смесената система на организация на изборите в България огромен обем от работата се върши от местната и централната администрация на държавата.

В полето на изборната документация има немалко проблеми – качеството на бюлетините за гласуване, принципите за определяне на действителността на гласа, дизайна на протоколите. И главното – липсата на задължителен одит на резултатите от изборите на случаен принцип чрез отваряне на чувалите и повторна преценка и броене подобно на това, което беше направено от КС на ПБ след изборите през 2024г.

По отношение на препоръките – краткият отговор е ДА. По всеки проблем на изборния процес са правени многократни предложение за промяна на правилата. Искана е промяна в принципа на формиране на цялата изборна администрация на базата на професионални критерии. Искана е активна регистрация, която ще подобри процеса на планиране и осигуряване на изборния процес и ще повиши доверието в него. Искано е опростяване на изборните книжа на СИК и промяна на критерии за действителност на гласа към принципа “всеки знак, който ясно показва волята на избирателя е действителен глас”, а не сегашните 8 или 9 критерия.

Има и един въпрос, който не е зададен, но е много важен и трябва да се дискутира. Това е избирателната система, с която формираме НС и властта като цяло. За миналите 12 години от този ИК стана ясно, че пропорционалната система, макар и с единична, но доброволна преференция не е в състояние да произведе устойчива власт. Имахме осем избора за 60 месеца, от които 7 извънредни. Това ни струваше около 500 милиона евро. Аз считам, че е време да се премине към смесена избирателна система с не помалко от 50% мажоритарно избрани кандидати в едномандатни избирателни райони. Време е да започне дискусия по този въпрос. Може да изглежда парадоксално, но последните избори доказаха тази необходимост. Партията победител получи гласовете си заради избора на една личност – бившият Президент на страната. Този квази-мажоритарен вот беше реакцията на предишните ялови избори. Няма никаква гаранция, че ще се повтори и няма отново да се сринем в изборната спирала на пропорционалното гласуване.

Как бихте описали политическата и институционалната среда за провеждане на изборни реформи през последното десетилетие? По-скоро има готовност за промени или съществува съпротива срещу тях?

Политическата и институционална среда е формално подредена. За съжаление политическите партии не се ръководят от принципите за почтен изборен процес, а преценяват партийната изгода от една или друга искана промяна. В този смисъл считам, че по-скоро има съпротива за правене на значителни промени. Доказателство за това е фактът, че партиите упорито отказват да участват в публични дебати и в медийни дискусии по значими реформи в ИК. Дори и в т. н. работни групи няма дебати с политиците и няма аргументирани отговори на исканията за промяна.

Кои според Вас са основните фактори, които определят дали една препоръка за изборна реформа ще бъде приета или няма да бъде реализирана?

Основният фактор е партийният интерес. Факт е, че всички промени досега са правени в последния момент. Отварянето на Изборния кодекс става повод за всякакви искания без предварително обществено обсъждане. А има и картелен партиен интерес, който пречи да се приемат разумни предложения. Пример за това е партийната номинация на изборната администрация. Тя пренася административна привилегия от спечелени избори в процеса на подготовка на следващите избори за срок от 5 години. Дори през това време да се е променил балансът в НС. При липса на процедура за обновяване на ЦИК, възниква конфликт с актуалното състояние и пример е ЦИК от 2021 г., която направи няколко национални избора до 2026 г. Това е проблем при партийно-квотната ЦИК.

Точно заради партийно-квотния принцип беше прието крайно неподходящото решение СИК да се състоят от 9 човека, колко бяха партиите в предишния парламент, без оглед на броя регистрирани избиратели в списъците и без оглед на очаквания брой действителни избиратели на базата на минала избирателна активност. Така сигурно е имало СИК с повече членове, отколкото избиратели. Резултатът от това е цената на един глас. В България тя е една от най – високите в света. Над 20 евро за глас само по план-сметката на изборите без да се калкулира в този разход издръжката на самата ЦИК. Във Франция е под 4 евро, в Австрия около 5 евро, а във Филипините с две хиляди населени острова, осем избора в една процедура и около 35 знака за поставяне на една бюлетина е около под 10 евро на глас.

Може би е време да се мисли и за промяна в изборната география, така че един СИК да обслужва две – три села, да се броят малките секции в преброителни центрове и да се съкрати безумно дългия изборен ден до 17:00 часа, както е в Австрия и в много други страни по света. Да не говорим, че в същата тази Австрия гласуването може да приключи и в произволен час според решение на местната власт.

Кои заинтересовани страни имат най-голямо влияние върху процеса по промени на изборното законодателство?

Политическите партии. Не изключвам и лобистки интереси да бъде прилагана една или друга технология на гласуване. Това носи приходи на конкретен пазарен субект. При това не ми са известни статистически данни, които да потвърждават, че тази технология е повишила доверието в изборния процес или избирателната активност. Да не говорим за някои странности като 100% машинно гласуване в някои села на община Джебел, над 640 машинни гласа в една от секциите на гр. Сърница и др. Така че, доколкото ИК се приема от НС, а се прилага от партийно назначена ЦИК, то интересите минават през партиите.

Как бихте оценили ролята на гражданските организации, експертната общност и международните наблюдатели в процеса на изборните реформи?

На практика от изборния процес наистина се интересуват много малък брой граждански организации. Много от регистрираните в ЦИК наблюдателски организации не произвеждат анализи. Те са по-скоро партийно обвързани и вместо застъпници пращат наблюдатели. Не изключвам да има и купуване на гласове под такава форма. Някои от тези, които произвеждат доклади, по-скоро оправдават с тях предоставените им средства.

Експертната общност е активна, прави предложения, но не може да влезе в дебат с партийните експерти по изборите. Дори кандидати за ЦИК нямаха смелост да разкрият предварително по медии и с публикации какво мислят за изборния процес и като мислят да правят като станат членове, извън общите тези на изслушването при Президента на Републиката.

Международните наблюдатели присъстват по силата на международен механизъм за взаимно наблюдение на изборния процес в страните участници от ОССЕ и други международни организации. Като цяло езикът на докладите и препоръките е много обтекаем, щадящ местното законодателство и уважителен към изборната администрация. Едно от конкретните искания много години беше да се разреши агитация на майчин език в предизборната кампания. Което, обаче, е против националния интерес и сигурност и не съм убеден, че се прави за изборите в балтийските държави, например. Така че, няма проблем да ги има, но до каква степен могат да променят нещо, съм песимист.

Кои според Вас са основните правни, институционални или политически пречки пред реализирането на изборни реформи в България?

Не зная други, освен нежеланието на партиите, за което вече стана въпрос.

Има ли според Вас политически или обществени възможности през следващите години, които могат да улеснят приемането на по-значими изборни реформи? Какво би могло да ги възпрепятства?

Няма. Партиите искат да контролират процесите отблизо и на ръчно управление. Всяка промяна би предизвикала паника, защото резултатите не са ясни.

Ако можехте да предложите една законодателна или институционална промяна, която най-много би подобрила изборния процес в България, коя би била тя?

Активната регистрация и изваждане на партиите от организацията на изборния процес на равна дистанция, а не вътре в изборната администрация.