Секционните избирателни комисии са тази част от изборната администрация, която гражданите срещат в изборния ден. Именно техните членове осигуряват нормалното протичане на изборния ден, взаимодействат с избирателите и отчитат резултатите от гласуването. Въпреки това през последните години именно работата на СИК се превърна в едно от най-сериозните предизвикателства пред организацията на изборите, а и в една от най-коментираните теми. Честите изменения в Изборния кодекс и липсата на достатъчно практически обучения доведоха до натоварване на комисиите и увеличаване на броя на допусканите от тях грешки.

В свой предходен анализ Института за развитие на публичната среда (ИРПС) посочи, че подобряването на работата на СИК изисква не само промени в законодателството, но и по-добра организация, подготовка и технологична подкрепа. Въпросът е дали обсъжданите нови законопроекти предлагат решения на тези проблеми.

Натовареността на СИК в изборния ден

Секционните избирателни комисии са лицето на изборния процес и именно тяхната работа влияе най-много на доверието в процеса. 

Данните от парламентарните избори на 19-и април 2026 г. показват колко различни са условията, при които работят отделните комисии. Анализът на ИРПС показва, че натоварването между отделните СИК се различава многократно. Докато в едни секции членовете обслужват сравнително малък брой избиратели, в други в изборния ден преминават стотици гласоподаватели, което значително увеличава риска от организационни затруднения и технически грешки.

*Данните включват всички секции в страната, с изключение на корабната, секциите в местата за лишаване от свобода, лечебните заведения и подвижните секции.

Именно затова ИРПС продължава да поставя въпроса за необходимостта от цялостна реформа на секционните избирателни комисии, която да не се изчерпва с промени в отделни процедури, а да обхване начина на подбор, подготовката и условията на работа на членовете им.

Партийните квоти остават неприкосновени

Въпреки че през последните години многократно се поставя въпросът за професионализиране на секционните избирателни комисии, нито един от внесените законопроекти не предлага промяна на действащия модел за тяхното формиране.

Членовете на СИК продължават да се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, а съставите им се определят основно през логиката на политическото представителство. Този модел има своето обяснение – той цели взаимния контрол между участниците в изборите. Проблемът е, че на практика поставя на втори план въпроса за подготовката и опита на членовете на комисиите при прилагането на изборните правила. Така след повече от 30 години демократични избори България така и не изгради система за професионална подготовка, която да включва задължително обучение, практически изпити и сертифициране, база данни с оценка на представянето, постоянен кадрови резерв и пр. 

Сред всички внесени законопроекти единствено този на Прогресивна България (ПБ) съдържа предложение, което засяга дългосрочното изграждане на капацитет в изборната администрация.

То конкретизира функциите и задълженията на и досега предвиденото от Изборния кодекс обучително звено към Централната избирателна комисия (ЦИК). Депутатите от ПБ предлагат новото звено да има постоянни функции, сред които разработване на обучителни курсове, организиране на семинари и конференции, както и тестване и сертифициране на участващите в обученията. Така ще се смени досегашната практика, при която обученията се провеждат непосредствено преди изборите и са насочени основно към конкретния вот. 

Към обучителното звено се предвижда и създаването на публичен електронен регистър на лицата, успешно преминали обученията и получили сертификат. Така ЦИК ще разполага с база данни от предварително подготвени кандидат-членове на СИК, предложени от партиите, което създава предпоставки за изграждане на кадрови резерв между отделните избори.

Предложението обаче не променя действащия модел на формиране на секционните комисии. То не отменя партийните квоти и не въвежда изискване членовете на СИК задължително да бъдат избирани измежду преминалите обучение лица. По този начин обучението остава възможност за повишаване на качеството на изборната администрация, но не е задължителен елемент при подбора на членовете на секционните комисии.

Какво липсва

Предложенията във внесените законопроекти са насочени предимно към отделни аспекти от организацията на изборния процес, но почти не засягат проблеми, свързани със секционните избирателни комисии.

Качеството на работата на секционните комисии в голяма степен зависи от начина, по който се подбират и обучават техните членове. 

Нито един от законопроектите не поставя въпроса за професионализиране на изборната администрация или за надграждане на действащия модел на партийно разпределение на местата в СИК. Липсват предложения за оценка на работата на членовете им след изборите или за използване на натрупания практически опит при назначаването им за следващи избори.

Единственото по-цялостно предложение в тази посока е конкретизиране функциите на обучителното звено към ЦИК и регистър на преминалите обучение лица, предложено от Прогресивна България. Макар тази идея да създава предпоставки за изграждане на кадрови резерв между изборите, тя не променя действащия модел на формиране на секционните комисии и не превръща обучението в задължително условие за участие в тях.

Така и след настоящите предложения в законопроектите остава открит въпросът за по-мащабна реформа на секционните избирателни комисии. Натрупаният опит от последователните избори през последните години показва, че организационните затруднения не произтичат единствено от честите промени в изборните правила, а и от начина, по който се формират съставите на СИК.

Една от възможните посоки е оптимизиране на числеността на секционните комисии. В момента законът определя фиксиран минимален брой членове, независимо от реалното натоварване на секцията. На практика това води до случаи, при които комисии със седем или девет членове обслужват едва няколко десетки избиратели, докато други работят при значително по-високо натоварване. По-гъвкав модел, отчитащ броя на избирателите в секцията, би позволил по-ефективно използване на финансовия ресурс и би улеснил политическите сили при формирането на комисиите.

Друга възможност е диференциране на възнагражденията според реалното натоварване на секциите. Работата на комисия, през която преминават няколкостотин избиратели, е несъпоставима с тази на секция с двуцифрено число гласували. Обвързването на възнагражденията с броя на избирателите или с реалния обем работа би създало по-справедлив модел на заплащане и би стимулирало участието в по-натоварените секции. Още повече, че разходите за възнаграждения на членовете на СИК са най-голямото перо в план-сметката за изборите – между 30 и 40% от нея. 

Не на последно място, анализът на изборните данни показва необходимостта от преразглеждане на организацията на най-малките секции. В редица населени места и специализирани институции функционират комисии с пълен състав, които обслужват ограничен брой избиратели. При част от тях може да се обмисли използването на подвижни секции или обединяването на близко разположени секции, когато това е възможно без да се ограничава достъпът до гласуване. Подобен подход би намалил административната тежест, би оптимизирал разходите и би улеснил последващото отчитане на изборните резултати.

Нито една от тези идеи не намира отражение в настоящите законопроекти. Вместо това дебатът остава концентриран върху отделни процедурни промени, без да се поставя въпросът за по-дългосрочна реформа на организацията и капацитета на секционните избирателни комисии.