На 12-и юни ще се проведе изслушване на кандидатите за новия състав на Централната избирателна комисия (ЦИК). Процедурата е важна не само заради избора на новите членове на Комисията, но и защото е опит те да се включат в публичен разговор за бъдещата работа на изборната администрация и необходимите промени в нея. 

През последните години Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) последователно наблюдава дейността на ЦИК и организацията на изборния процес. Нашите анализи и препоръки, както и тези на други български и международни организации, показват, че съществуват редица области, в които прозрачността, отчетността и административният капацитет на Комисията могат да бъдат подобрени.

В тази връзка ИРПС изготви и изпрати въпроси за изслушването на предложените от парламентарните партии нови членове на ЦИК по няколко ключови теми. 

Повече прозрачност в работата на ЦИК

Изборният кодекс предвижда заседанията на Комисията да бъдат публични и излъчвани онлайн. Въпреки това продължава практиката част от обсъжданията да се провеждат при изключени микрофони, което затруднява проследяването на дебатите и мотивите за взетите решения. С оглед на това е важно кандидатите да заявят ясно дали ще работят за провеждането на заседанията при пълна публичност. 

В същата насока е и темата за публикуването на дневен ред за заседанията на ЦИК. Тя е от изключителна важност както за участниците в изборния процес, така и за публичността в работата на Комисията. Практиката от последните години и особено в предизборните кампании показа обаче, че проект на дневен ред се публикува непосредствено преди началото на заседанието и често той не е актуализиран. В тази връзка е важен въпросът дали следващият състав на Комисията предвижда да предприеме мерки за по-ранно и по-пълно публикуване на дневния ред преди своите заседания – например: публикуване на проекта на дневен ред минимум 12 часа преди началото на заседанието и публикуване на актуализиран дневен ред минимум 3 часа преди началото на заседанието. 

Особено внимание заслужават и т.нар. работни заседания на ЦИК, които понастоящем остават извън общественото внимание. Това се случва, въпреки че съществува законово изискване за тяхната публичност и въпреки че именно там често се формират последващите решения, гласувани в Комисията. Нещо повече, настоящата ЦИК в своя Правилник за организация на дейността е приела с подзаконова наредба, че позволява сама на себе си да обявява закрити заседания.

Предстои да видим дали новите членове на ЦИК ще предприемат стъпки за публикуване на информация за тези обсъждания, включително стенограми и резултати от гласуванията на тях.

Публичност на решенията и по-добра проследимост на сигналите

Наш анализ показва, че през 2025 г. 86% от решенията на Комисията са били т. нар. протоколни решения, които не се публикуват. Това затруднява обществения контрол върху дейността на ЦИК и не съответства на препоръките на наблюдателските организации, в това число и международните такива.

Същевременно регистрите за жалби и сигнали, поддържани от ЦИК и районните/общинските избирателни комисии, съдържат различна по тип и същност информация. Липсата на стандартизация прави трудно проследяването на подадените сигнали към различните нива на изборната администрация, тяхното разглеждане и взетите решения.

Поради това от особено значение е дали бъдещата ЦИК ще предприеме мерки за повишаване на прозрачността в работата на изборната администрация, включително публикуването на протоколните решения и въвеждането на единни стандарти за воденето на регистрите за жалби и сигнали. 

Контрол върху медийните пакети

Темата за разходването на средствата за медийни пакети продължава да поражда въпроси. През годините многократно са изразявани съмнения за злоупотреби, а самата ЦИК е отбелязвала проблема в свои доклади. В тях се посочва, че средствата могат да бъдат усвоявани чрез договори със сайтове, създадени от самите партии или коалиции, както и че поради кратките срокове Комисията често извършва единствено формална проверка на договорите, без оценка по същество.

ЦИК все още не разполага с механизъм за реален контрол върху изразходването на медийните пакети. Информацията за тяхното разпределение не се публикува своевременно в рамките на кампанията, а може да бъде открита основно чрез протоколите от заседанията на Комисията, които често се публикуват със закъснение и без достатъчно конкретика за параметрите на договорите.

В тази връзка от 2021 г. насам ИРПС многократно предлага създаването на публичен регистър, в който своевременно да се публикуват данни за юридическите лица и медиите, с които се сключват договори, както и вида и цената на предоставяната медийна услуга. Подобна мярка би улеснила гражданския контрол и би намалила стимулите за злоупотреби. Такава практика беше въведена само по време на кампанията през юни 2024 г., но впоследствие беше прекратена.

В този контекст е важно дали новите кандидати за членове на ЦИК биха подкрепили такава инициатива и биха поели ангажимент за създаването на публичен регистър още за предстоящите президентски избори.

Експертиза за машинното гласуване

Машинното гласуване продължава да бъде сред най-обсъжданите аспекти на изборния процес у нас. ЦИК имаше съществена роля по отношение на осигуряването на устройствата за него, организира обществени поръчки за закупуване на машините на няколко пъти, занимаваше се със застраховането на машините, поръчките на смарт картите и флаш-паметите за тях и пр. ЦИК също така имаше отговорности, свързани с техническото обслужване, складиране и поддръжка на машините и техните батерии.

Въпреки това Комисията не изгради в структурата си самостоятелно звено с ясно изразени аналитични функции, което да извършва регулярни оценки на работата на устройствата и да предлага подобрения. Вместо това в своите доклади ЦИК често е поставяла въпроса доколко е целесъобразно именно тя да е държавната институция, занимаваща се с машинното гласуване и е отбелязвала необходимостта от създаването на „структура от квалифицирани специалисти”.

Предстои да разберем дали в новия мандат на ЦИК ще се върви към необходимото укрепване на експертния капацитет в тази област и създаване на по-ясна институционална отговорност за анализ и развитие на машинното гласуване.

Подготовка на секционните комисии

Съществен въпрос е и подготовката на членовете на секционни избирателни комисии (СИК), както и качеството на тяхната работа. Доброто познаване на изборните норми е в основата на безпроблемното протичане на изборния ден. За да се осигури последователно прилагане на процедурите при гласуване, броенето на гласовете и отчитането на резултатите, е необходимо да се разработи подробна и стандартизирана програма за обучение за всички членове на СИК. 

Към момента обаче липсва обучително звено към ЦИК, което да се занимава приоритетно с подготовката на секционните комисии в страната. Такова задължение съществува в Изборния кодекс, а наблюдателските организации многократно са посочвали ползите от създаването му. То следва да изработва обучителни материали, да осигурява подготовката на секционните комисии, да тества знанията на членовете на СИК и да изготвя анализи, които да допринасят за подобряване качеството на работата на изборната администрация. Това би повишило доверието в изборния процес като цяло и би улеснило провеждането на избори у нас. Поради тази причина е изключително важна позицията на бъдещите членове на ЦИК за това дали имат готовност да работят в такава посока.   

По-активна разяснителна кампания към избирателите

В условията на ниско доверие на гражданите в изборния процес, ролята на ЦИК като източник на достоверна и разбираема информация става все по-важна. Добре организираните разяснителни кампании могат да допринесат както за по-висока информираност, така и за по-голяма увереност на гражданите в начина, по който се провеждат изборите.

Разяснителната кампания за избирателите трябва да бъде засилена като обхват, своевременност и качество. Първата такава кампания, която новият състав на ЦИК ще организира, предстои само след няколко месеца и ще бъде възможност Комисията да покаже как възнамерява да комуникира с гражданите. Навременната и разбираема информация е ключова за доверието в изборния процес и за участието на избирателите.

Поради това е важно кандидатите за членове на ЦИК да представят своите идеи за по-активна роля на Комисията при информационните кампании. Те могат да бъдат по-широкомащабни и адаптирани към различните групи избиратели – гласуващи за първи път, българи в чужбина, хора с увреждания и др. От особено значение са конкретните стъпки, които кандидатите биха предприели, за да направят информацията за изборите по-достъпна, по-разбираема и по-лесно достигаща до всички граждани.

Защо тези въпроси са важни?

Поставените въпроси засягат различни аспекти от работата на ЦИК, но всички те са свързани с необходимостта от по-прозрачна, по-отчетна и по-ефективна изборна администрация. От начина, по който Комисията организира своята дейност, взема решения, комуникира с гражданите и упражнява контрол върху отделни елементи от изборите, зависи както качеството на изборната организация, така и обществената увереност, че правилата се прилагат последователно и еднакво за всички участници. 

Предстоящото изслушване е възможност кандидатите не само да представят своя професионален опит, но и да заявят конкретна визия за развитието на институцията през следващите години. Отговорите им могат да дадат ясна представа доколко са готови да работят за по-открита, по-отговорна и по-добре подготвена изборна администрация, която отговаря на очакванията на гражданите и на добрите международни стандарти.

ИРПС ще проследи изслушването и позициите на кандидатите по поставените теми, тъй като те са важен ориентир за бъдещите приоритети на ЦИК. Убедени сме, че публичният разговор за работата на изборната администрация е необходима предпоставка за провеждането на честни, прозрачни и добре организирани избори.