През 2022 г. жителите на Портланд (Орегон) одобряват на референдум исторически план за реформа на местното управление – Measure 26-228, с 58 % одобрение от гласувалите. Промяната се случи след като екип от местни неправителствени организации проведе мащабна информационна кампания. Повече по темата за старата и новата системи, усилията на гражданите и пътя до окончателната реформа, представяме в публикацията. 

Източник: Portland United for Change

Формата на управление до 2024 г. 

До 2024 г. Портланд използваше система на местно самоуправление, при която градът се управляваше от кмет и 4-ма общински съветници (комисари), избирани от целия град (без той да се разделя на райони). Петимата заедно изпълняваха законодателна функция в общинския съвет и гласуваха нормативните актове. В допълнение кметът отговаряше за управлението на града. Четиримата общински съветници пък действаха и като ресорни заместник кметове – всеки от тях отговаряше за различни дирекции (транспорт, паркове, сигурност и т.н.). По този начин те едновременно съчетаваха законодателна и изпълнителна власт. 

За пръв път такъв модел на управление е въведен в Галвестън, Тексас през 1901 година след като ураган нанася сериозни щети в града. Налага се бързо да се вземат оперативни решения, които да позволят безпроблемното възстановяване на населеното място. В тази извънредна ситуация моделът с комисари дава добри резултати. Така този тип управление започва да се разпространява в началото на 20-ти век в различни градове в САЩ. Сред основните му цели са да се намали бюрокрацията и да се увеличи ефективността на процеса на вземане на решения. 

През втората половина на 20-ти век обаче се появяват сериозни критики спрямо този модел. Смесването на законодателна и изпълнителна власт, както и на политически и административни решения размива сериозно отговорността, която следва да носят кметът и общинските съветници. Моделът започва да работи трудно в големите градове, които имат и по-голяма администрация. Всеки общински съветник ръководи своите собствени ресорни бюра, без обаче да се фокусира върху цялостната политика в града и връзката между различните сфери. Често системата е критикувана и заради дефицит на прозрачност и отчетност – общинските съветници, натоварени с ролята на законодатели и ръководители на изпълнителната власт, рядко обръщат внимание на контактите с граждани. В допълнение, липсата на географско представителство, базирано на райониране, дългосрочно води до факта, че представителите в общинския съвет най-често са от по-богатите квартали в тези градове.

Какво включваше предложението за реформа в Портланд? 

Въпреки че много градове се отказват от тази система, Портланд е едно от последните големи населени места, които продължават да използват такъв тип управление през 21 век.* С времето жителите на града обаче започват да възприемат системата като твърде затворена, бавна и концентрирана в малък политически елит. Натрупват се критики, че различните дирекции работят изолирани една от друга, а гражданите трудно разбират кой носи отговорност при проблеми с инфраструктура, сигурност или градска среда. Така през 2022 г. се стига до предложение за промяна на системата, за което трябваше гражданите да гласуват. То включваше няколко големи промени: 

• Райониране и повече общински съветници

Според предложената реформа трябва да се създадат четири избирателни района, от които да се излъчват по трима членове на общинския съвет. Това на практика e разширяване на общинския съвет до общо 12 членове. Тяхната роля следва да е изцяло законодателна, което също така им позволява да се концентрират върху изграждане и поддържане на връзка с избирателите от съответния район. 

• Роля на кмета 

Ключово предложение е кметът вече да не е част от законодателната власт. Той става главен изпълнител и автор на бюджета и е отговорен за назначаването на професионален администратор, който да следи за управлението на дирекциите. 

• Въвеждане на Ranked Choice Voting 

Не на последно място, в предложението е включено и въвеждането на система на гласуване чрез подреждане на кандидатите по предпочитание. При нея избирателите не просто имат право на преференциален вот, а възможност да подредят кандидатите на първо, второ, трето и т.н. място. 

Позициите “за” и “против” накратко 

Според поддръжниците на реформата тя следваше да доведе до по-висока прозрачност в работата на местната власт и по-голям ангажимент на общинските съветници към избирателите. Новата избирателна система пък следваше да доведе до по-добро представителство на малцинствените групи и в крайна сметка по-честно разпределение на мандатите. В допълнение се счита, че тази система стимулира по-умерени кампании и намалява риска кандидати да бъдат избрани с малцинство от гласовете. 

На другия полюс бяха притесненията за прекаленото увеличаване на броя общински съветници, увеличени разходи за заплати и по-бавно вземане на решения заради по-трудното постигане на мнозинство. Сред опасенията бяха и възможни трудности за избирателите заради новия по-сложен вид на бюлетината. Противниците споменаваха и потенциалния ръст на недоверието към изборния процес заради неразбиране как се разпределят гласовете в новата система. 

Каква беше ролята на гражданите и защо Портланд може да е важен пример за България? 

В крайна сметка реформата беше гласувана през 2022 г. и събра необходимата подкрепа. Въвеждането на новите правила стана след преходен период. В него работиха независими комисии, които определиха новите избирателни райони и подготвиха административната структура за промяна на модела на управление. През 2024 г. бяха проведени първите избори по новия модел, а през 2025 г. започна и работата на новата местна власт. Това доведе до най-многообразния общински съвет в историята на Портланд – с повече жени, представители на различни етнически общности и хора от квартали, които преди рядко са имали политическо представителство. 

До тази промяна обаче нямаше да се стигне без ключовата роля на гражданските организации в града. Коалиция от НПО провеждаше анализи, направи списък с проверени факти, които да послужат на гражданите, за да могат те да вземат информирано решение, както и на медиите, за да имат надежден източник на информация, когато подготвят своите материали. Част от тези организации провеждаха информационна кампания, привличаха местния бизнес в своя подкрепа и набираха доброволци, които да информират съгражданите си от “врата на врата” за предстоящия тогава вот. Кампанията им се базираше на анализ на това кои групи имат най-ограничен достъп до информация и в кои квартали интересът към реформата би бил най-висок. 

Източник: Instagram на Portland United for Change

Именно заради това важен елемент от тази промяна на местното самоуправление бе обединението на гражданските организации. То включваше както аналитични центрове, така и НПО, работещи на терен. Всички те си сътрудничиха, за да могат да гарантират възможно най-висока степен на информираност на гражданите. Този пример е изключително важен в българския контекст, в който все повече расте недоверието към публичните институции и все по-често се говори за необходимостта от решения, водени от гражданите. Такива решения обаче могат да са ефективни, само при условие на висока степен на информираност, която да гарантира максимална обективност и рационално гласуване при осъзнаване на ползи и рискове от страна на гражданите. Подобна координация е трудна на национално ниво, заради мащабите ѝ. Със сигурност обаче Портланд доказва, че тя не е невъзможна на местна почва. Подобряването на условията на живот, особено в градски контекст, в 21-ви век категорично изисква активното включване на местната общност. Това важи особено за големи промени като тези в Портланд. В рамките на такива процеси неправителствените организации могат да са както коректив на местната власт, така и важен източник на надеждна информация. Случаят в Портланд показва, че мащабни промени в местното управление са възможни, когато има комбинация от гражданска активност, достъпна информация и дългосрочна координация между различни обществени групи.

* Само 3,2% от градовете, участвали в голямо проучване на местното самоуправление в САЩ посочват, че използват моделът с комисари през 2018 г.