Основният извод, който съм си направил като наблюдател в секции в големи или малки населени места, от изгледани видеозаписи и като пет-шест пъти член на селска комисия, е че трябва да има мярка в бързането. Чакал съм в априлски нощен студ на опашката да влезем в РИК, знам как е и вътре. Но съм бил и свидетел как бързането може не само да забави цялата работа, но и да ни докара неприятности, по-големи от студа и недоспиването.

За работата с избирателния списък

Ако секцията е голяма – с два паравана (перделъка), преценете колко хора е разумно да допускате в помещението в натоварените часове. Примерно, зад двата паравана са двама избиратели и трети, на който сте дали бюлетина, чака някой от параваните да се освободи. Тоест пред члена на секционната избирателна комисия (СИК), който борави с избирателния списък, е разумно да има най-много три лични карти. Всеки от нас е виждал или му се е случвало като гласоподавател, като си пусне бюлетината в кутията, да опита да си вземе личната карта и да си тръгне. Тоест лицето пред списъка трябва да има достатъчно концентрация, за да напомни на избирателя да се подпише.

Неприятно, но се случва, да установите, че някой е сложил подписа си срещу чуждо име. Тъй като най-често списъкът е обърнат „надолу с главата“ за подписващия, обичайна и полезна практика е членът на СИК да му посочва точното място с чавка или с помощта на линия.

За да сте спокойни, че счетоводството на подписи и бюлетини ще е точно, полезно е към края на деня, когато прецените, че напливът на избиратели е отминал, да започнете да броите подписите. В хартиена секция, ако сте употребили вече един кочан с бюлетини и на втория кочан тази най-отгоре е с номер 21, значи сте откъснали 120 бюлетини. Поне една от тях е на таблото в коридора. Ако нямате други унищожени бюлетини, значи трябва да имате 119 подписа.

В смесена секция с дълъг избирателен списък с примерно над 400 имена и над 200 подписа е добре при броенето им да си отбелязвате на листче колко са подписите на всяка страница – така по-лесно се открива грешката, ако от два опита за броене сте получили различни числа. (Редовете на списъка са тесни и подписите понякога частично се припокриват.)

Ако към края на гласуването един или двама от вас са преброили подписите (и после добавите колко са гласували в последните минути), ще ви е по-спокойно и лесно при контролата дали броят на подписите в списъка отговаря на намерените в кутията / кутиите бюлетини. Ако не отговаря – ще търсите грешката при бюлетините с една проста техника, за която ще стане дума в следващата част.

Към края на деня е добре да се прави още една проверка. Ако под чертата на списъка сте добавили примерно пет имена (членове на СИК, полицай, студент), вътре или до плик № 1 (Списъци на СИК) трябва да имате пет декларации от вида „Не съм гласувал и няма да гласувам на друго място“.

Изобщо ще имате повече спокойствие при броенето, попълването на протокола и опаковането на книжата, ако добре използвате наличното място да държите прегледно подредени различните формуляри – без да си пречат с канцеларските и хигиенни материали или с празните чашки от кафе.

Наред с бързането, другата обичайна причина за грешки е нагласата на немалко секционни комисии, че ние всичко си знаем. Ами да – толкова пъти сме правили избори.

Все пак една полезна дейност за обикновено тихите начални часове на деня е да прегледаме папката с разните материали, която сме получили чрез общинската администрация. Независимо колко сме опитни, винаги може да изскочи документ, който да ни подсети за нещо важно, или някоя инструкция от ЦИК, приета в последния момент, или нещо ново и специфично за конкретния избор.

Ако нямате навика да си запълвате времето с четене на Методическите указания, поне внимателно разгледайте формуляра за протокол. Кое след кое се прави? Къде какво се вписва? Да не би да си причините да сумирате преференциите от хартиеното и машинното гласуване (както направиха доста секционни комисии навремето)?

И да се върнем на списъка – може би най-голямата неприятност, която може да си причините, е да пуснете да гласува някой, който няма право. Затова не бързайте, а все пак погледнете Методическите указания, ако възникне ситуация, която ви е нова. Примерно наблюдател, представител на партия или застъпник на листа показва акредитация, но го няма в списъка. Някой младеж с ученическа или студентска книжка – а не сте имали такъв случай досега. Отворете указанията и направете каквото е написано стъпка по стъпка.

Ако дадете бюлетина на някой без право на глас в конкретния избор и/или в конкретната секция, вероятността това да се разчуе е значителна. Доколкото мога да съдя по докладваните на заседания на ЦИК преписки, едва ли ще ви повдигнат обвинение по Наказателния кодекс, но да ви привикват в полицията и да давате показания – това може да трае седмици.

За броенето на бюлетините – две полезни техники

Много секционни комисии не спазват (или не спазваха) изискването бюлетините да се вадят от кутията една по една. Видеонаблюдението май имаше дисциплиниращ ефект в това отношение. Обаче правилната процедура всъщност може да спести време. Ако около масата сте няколко души, всеки или повечето от които са наистина заинтересовани гласовете за „тяхната“ партия да са коректно преброени, е полезно всеки да може да види знакът на поредната бюлетина и че отива на правилната купчинка. 

Правилата – по Изборния кодекс и в Методическите указания – настояват „бюлетините да се изваждат една по една от определения от СИК член на комисията, да се поставят с лицевата страна надолу“ и да се броят първо като общо количество. Дано следващото Народно събрание промени член 279 с изброените няколко вида купчинки, които започват с „1. купчинка от бюлетини, които не са по установения образец за съответния изборен район…“ На практика много по-ефикасно е бюлетините да се сортират като „Не подкрепям никого“ (НПН), недействителни гласове (НДГ) и за отделните листи още при изваждането им една по една от кутията.

В изгледаните видеозаписи от секции много рядко съм виждал комисиите да използват следните две техники, подходящи за броене на стотици бюлетини.

Във всяка секция знаем отнапред за кои листи се очаква най-голям брой гласове. Предварително на масата за броене можем да наслагаме от онези цветни „самозалепящи се“ листчета (пост-ит) с номера примерно 6, 10, 22 плюс НПН и НДГ, каквито почти сигурно ще има. Бюлетината отива съответно при „нейното“ си листче, а ако излезе глас за още някоя партия, слагаме ново листче на масата.

Сортирането на бюлетините е по-лесно, ако предварително на масата за броене са отбелязани със самолепящи се листчета местата за купчинките за различните листи. (Кадър от обучителен материал на ЦИК на Босна и Херцеговина.)

Изглежда ми удобно да се започне от малките купчинки с по няколко бройки бюлетини, които трудно могат да се сбъркат при броенето. Ако сме заделили някакви спорни – да ги изясним първо тях. Методическите указания казват най-напред да преброим НПН и НДГ. Слагаме настрана НПН и НДГ – без да ги смесваме, както са си със самозалепящите се листчета и с написаните вече върху тях бройки.

Вече имаме повече място на масата и започваме да броим купчинките с по няколко десетки гласа. Всеки, който е броил пачки с банкноти, знае, че точното броене и проверка са по-лесни на части – купчинки от по пет двайсетачки, десет десетачки и т.н., плюс някакъв остатък. В нашия случай е почти същото  – „Едно, две, три… двайсет“ хартиени бюлетини – стекче настрана. Следващите двадесет – „на кръст“ върху първите. Накрая пишем върху листчето примерно „5 х 20 + 7 = 147“.

Не ми се е налагало да броя машинни бюлетини, но бих обособявал стекчетата с кламери.

Идва очакваният момент да си направим контролите. Прост пример от хартиена секция: НПН + НДГ + всички действителни за листи = N. Сумата N равна ли е на броя на подписите? N плюс отделените вече неизползвани и унищожени бюлетини дава ли колкото сме получили в събота?

Ако има несъответствие, стековете ще помогнат. Вместо да броим изцяло и наново всички примерно 457 бюлетини, започваме по партии и ако в даден стек намерим 19 или 21 бюлетини вместо 20, което да обяснява разминаването, можем да спрем дотук. Нито законът, нито здравият разум налагат всичко да се брои два пъти – ако смятаме, че първия път сме били достатъчно внимателни и не сме разпилявали бюлетини по масата или по пода.

Опитът ми със стекчетата е от извън страната, а тук съм броил само в малка секция, където сметките винаги ни излизат. Затова нямам мнение дали в някоя голяма секция тези първоначални проверки е по-удобно да се правят върху черновата или на отделно листче. В края на краищата черновата би трябвало да служи за това – да пишем и да поправяме. Колеги, които са изгледали много видеозаписи от секции и са сравнявали видяното с наличните на сайта на ЦИК сканирани протоколи и числови данни, заключават, че „хвърчащите листчета“ често са източник на грешки, ако по тях се диктува какво да бъде вписано в протокола.

Внимавайте с опаковането – ама този път наистина!

Не знам колко са членовете на СИК, които използват спокойните моменти през деня, за да надникнат в Методическите указания, но ако има нещо, което задължително трябва да прочетете, това е частта към края за опаковането. Погрешното опаковане е сравнително честа причина да ви забавят в районната избирателна комисия, а тъкмо тази част сега е съществено променена в Методическите указания, та в РИК ще гледат още по-внимателно какво им носите.

Досега имахме Плик № 1 – „Списъци на СИК“ и Плик № 2 – „Протоколи на СИК“. Вече има и Плик № 3 – „Книжа на СИК“, в който – ще ви се наложи да научите, се слагат и списъци, и протоколи. Плюс това ще трябва да попълните формуляр на опис в три екземпляра какво сте наслагали в белия чувал.

Това усъвършенстване на указанията вероятно е заради случаите на липсващи или безразборно опаковани книжа, които получиха шумно медийно внимание най-вече след последните парламентарни избори. Но вас сигурно повече ви интересува как можем да си помогнем.

Аз ползвам цветни маркери да си отбелязвам какво трябва да сложим в различните чували и пликове – само тези от многото ставки в дългите списъци, които са релевантни за моята секция. (Не ни остават голи кочани от бюлетини, не се е налагало да искаме нов формуляр за протокол и нямаме спорове по действителността на гласовете.)

Ако имате пред себе си новото Приложение № 7 – формуляра за опис, ще е лесно да сложите в белия чувал всичко каквото трябва и само каквото трябва.

А за черния чувал остават канцеларските и каквото още прецените, че на езика на ЦИК представлява „други помощни и технически материали“.

Преди да пуснем в торбата плика с печата, трябва да сме подпечатали всичко, на което се иска печат, включително онази хартиена лента, на която се и подписваме – преди да я усучем някак си (ама не с тиксо, забранено е!) около „шийката“ на торбата. А под лентата затягаме пломба за сигурност (свинска опашка) с уникален сериен номер –  и това е ново.

Пак лесно и полезно – сигурно всички го правят – е още през деня да си подготвим опаковането. При нас поне получаваме от общината надписани с номера на секцията и съответното „заглавие“ пликовете (досега 1 и 2), онзи за отрязъците от хартиените бюлетини, плика за печата и, също надписани, чувалите. Намирам за удобно предварително да се купят и надпишат канцеларски пликове поне за малките количества бюлетини. Възразявали са ми, че Методическите указания изискват за тях „пакети“ – добре, и пакетите могат да бъдат приготвени от амбалажна хартия и надписани предварително.

Много е удобно, когато в СИК получаваме предварително надписани пликове – в случая на автора, от община Трън, МИР 14 – Перник.

Колкото и да ни е важно да приключим бързо и да се класираме по-напред в РИК, две-три минути за последен оглед на приготвените материали и на самото помещение (забравени документ, чанта, телефон?) могат да се окажат ценни. Бях свидетел, когато в РИК се установи, че в една отдалечена планинска секция са оставили последната страница на беловата на протокола под капака на фотокопирната машина. Това прати не само тях на края на опашката, но и още две СИК, които пътувахме заедно в едно бусче.

А, за бусчетата. Трима от секцията трябва да отнесат в РИК книжата, но и да се върнат пак със служебния превоз и да предадат каквото е предписано да се съхранява в общината. Евентуални сметки да се ползва личен транспорт (например до РИК или от РИК до родното място) са неправилни по закон и водят до неприятни разправии, поне според каквото съм наблюдавал. Отделна тема е това, но да си го кажа.