Предизборната кампания не е само състезание за гласове, а и надпревара за ресурси. Финансирането на формациите, които нямат достъп до държавна субсидия, често се случва чрез дарения и собствени средства на кандидатите. Техният мащаб има ключова роля за достигане на посланията до избирателите. А прозрачността при набирането и разходването на тези средства е от съществено значение за подобряването на изборния процес. 

В настоящата публикация поставяме началото на мониторинга на даренията в рамките на кампанията за парламентарните избори на 19-ти април 2026г. Анализът на Институт за развитие на публичната среда обхваща първата седмица от предизборната надпревара и се базира на официално публикуваните данни. В него ще проследим как се финансират кандидатите и партиите, както и някои основни тенденции, откроили се на този етап.

Какви са правилата 

Партиите и коалициите могат да финансират кампаниите си със собствени партийни средства, средства на кандидатите и дарения от физически лица. 

Даренията и средствата от кандидатите нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Те се публикуват в поддържания от Сметната палата публичен регистър, който съдържа пълната финансова информация за предизборните кампании на партиите. Всички дарители и кандидати, предоставили суми над стойността на минималната работна заплата – 620.20 евро, подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 511.29 евро пък биват проверявани от Сметната палата за съответствие на доходите на даденото лице. Същите правила важат и за финансирането, предоставено от кандидатите.

Какви тенденции се очертаха в първите дни на кампанията

До 26-и март 2026 г. според регистъра на Сметната палата, симпатизанти и кандидати са допринесли за приходите на партиите и коалициите с общо 190 833 евро.*

Три формации са получили дарения от физически лица, а четири – средства от кандидатите. Повече подробности за двата вида партийни приходи представяме по-долу:

В най-голяма степен е подкрепена кампанията на коалицията около доскорошния президент Румен Радев – Прогресивна България. Почти всички набрани средства са именно за нея – 148 516 евро (или 78% от всички декларирани до този момент приходи от дарения и кандидати). Симпатизантите на коалицията са направили общо 109 дарения, а кандидатите в листите засега не са допринесли за финансирането на кампанията. Интересен момент в приходите от дарения е фактът, че най-много от тях – 52, са с размер от 500 евро. Други 29 пък са от по 600 евро. Така се оказва, че дарителите са отделили суми точно под праговете за задължителна проверка и респективно деклариране на произхода на техните средства. 

Повече информация за това кои формации са обявили получаването на дарения и средства на кандидатите, може да видите в следващата графика:

Тук е моментът да припомним, че назад в годините отново сме били свидетели на бурна дарителска култура, свързана с предизборните надпревари. Така например през първата кампания за президентски избори, в която се включи инициативният комитет Радев – Йотова, той събра 723 172 лв. (или 369 752 евро) Журналистически разследвания тогава разкриха, че част от тези дарения идваха от хора, живеещи под прага на бедност, както и че много от сумите отново бяха по-ниски от минималната работна заплата и не подлежаха на проверка от Сметната палата. 

Рекордьор по набрани дарения обаче си остава Николай Бареков през октомври 2014 г., който привлече над 1 млн. лв (над 522 хил. евро) за кампанията си. 

Може ли да се подобри контролът

Както сме отбелязвали и в предходни публикации на Институт за развитие на публичната среда по темата, понякога формациите набират средства за конкретна предизборна кампания още преди нейния старт. Такава практика наблюдаваме и в данните за предстоящите избори, за които има направени дарения още от 11-и март. По отношение на вложените от кандидатите средства пък има такива от 12-и март.  

Предвид така описаното отново се очертава необходимостта от определяне на конкретни срокове за фондонабиране. Допустимо е набирането на дарения да започва в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната формация за участие в изборите. Ако пък самото дарение е целево и дарителите очакват средствата да се разходват за финансиране на кампанията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и последният ден на предизборната надпревара или самият изборен ден. 

В предвидените от Изборния кодекс източници на информация за доходите на дарителите, не е създадена възможност за проследяване на данни за доходи от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също изтъква този факт в своите одитни доклади, изготвяни след всеки вид избори. 

Прозрачността в отчитането на партийните финанси в кампаниите е тема, която ИРПС следи още от създаването на публичния регистър на Сметната палата. С оглед на това ще продължим да наблюдаваме колко и какви приходи ще съберат формациите в кампанията. Пълната картина ще можем да представим след публикуването на окончателните партийни отчети.

*В сумата са включени както паричните, така и непаричните дарения и средства на кандидати.