В последните години сред основните теми в предизборните кампании са проблемите с изборния процес, изборните манипулации и натискът над избирателите. Медиите често поставяха фокус върху акциите на МВР срещу изборни нарушения, а кандидатите в кампаниите подлагаха под съмнение и самите изборни резултати. 

Така не е чудно защо и за предстоящата кампания все по-чести стават партийните призиви, търсещи „защитници на вота”. Тук е моментът обаче да се направи ясното разграничение между независими наблюдатели, застъпници и политически представители – понятия, които често се смесват, въпреки че става дума за напълно различни фигури в изборния процес с различни роли и функции.

Най-общо казано, независимите наблюдатели следят дали изборните правила се спазват, докато застъпниците и представителите защитават интересите на конкретна партия или коалиция в рамките на съществуващите правила. И трите фигурни са разписани в Изборния кодекс, но не бива да се бъркат. А повече по темата, ще представим в настоящата публикация. 

Независимите наблюдатели

Независимите наблюдатели са единствената политически неутрална фигура в изборния процес. Те се регистрират в Централната избирателна комисия като представители на неправителствени организации и обикновено са доброволци.

Тяхната роля е да следят дали изборите се провеждат по правилата – преди, по време и след края на изборния ден. Те не представляват конкретна формация и въпреки че всеки човек може да има свои лични предпочитания, в действията си се водят от това как протича изборния ден, а не кой ще спечели вота.

Основните правомощия на наблюдателите преди изборите и в самия изборен ден са:

• да присъстват на приемането на изборните книжа и материали в секциите;
• да присъстват в различни избирателни секции;
• да наблюдават работата на секционните комисии;
• да присъстват при преброяването и отчитането на резултатите;
• да подават сигнали и жалби при нарушения.

Наблюдателите защитават правата на всички избиратели.

Застъпниците и политическите представители

Застъпниците и представителите се регистрират от политически партии и коалиции. Тяхната цел е да защитават интересите на формацията, която ги е рекрутирала. В повечето случаи те получават и възнаграждение. 

Те не са обвързани с конкретна секция и могат да наблюдават изборите на територията на съответния многомандатен район. Правомощията им в изборния ден са много сходни: да присъстват при откриването и закриването му, по време на гласуването и при установяването на резултатите. Също така те могат да получат копие от секционния протокол и да подават жалби и сигнали за нарушения. 

Какви са основните разлики между трите фигури представяме по-долу:

Какво се случва на практика в изборния ден

По закон в една избирателна секция в даден момент може да присъства само един застъпник или представител от всяка партия и само един независим наблюдател от съответната организация. Това правило цели да се избегне струпването на хора в помещенията.

Големият брой регистрирани застъпници и представители може да е признак, че формациите не са се доверили на своите членове в СИК и доколко те ще защитават честността на вота, а и съответните тясно партийни интереси. 

Застъпниците и представителите често се появяват основно в края на изборния ден. Тогава те следят преброяването на гласовете и искат копие от протокола, което да предадат на партийната си централа. Така понякога се стига до ситуация, в която в малко помещение – обикновено това са класни стаи, има почти толкова застъпници и представители, колкото и членове на секционната комисия. Това може да създаде напрежение и да затрудни работата на СИК. По преценка на председателя на комисията хората, които пречат на процеса, могат да бъдат помолени да напуснат помещението.

В т.нар. „рискови“ секции картината е по-различна. Там често се наблюдават групи от застъпници и представители, които формално спазват правилата, но се струпват пред секциите – в коридорите или в дворовете на училищата. По този начин те наблюдават кой влиза да гласува и за съжаление могат да оказват влияние върху избирателите. Много често в тези случаи застъпниците и представителите не нарушават правилата, но подобни струпвания са сигнал за потенциален проблем и подкопават доверието в честността на вота.

Къде е проблемът?

По правило парламентарно представените партии излъчват и членовете на секционните комисии. В последните години обаче се оказва все по-трудно да се намерят добре подготвени и мотивирани членове на СИК.

В същото време данни от парламентарните избори през октомври 2024 г. показват, че на терен е имало над 36 000 застъпници и представители, като 94% от тях са излъчени именно от парламентарните формации.

По този начин се създава парадокс – вместо да насочват усилията си към качеството на работата на секционните комисии, партиите поддържат „паралелна” изборна администрация в лицето на застъпници и представители. Това само показва как формациите се интересуват основно от изборния си резултат, без да демонстрират ангажираност към организацията, прозрачността и подобряването на изборния процес.

Изложеното дотук поставя въпроса за необходимостта от толкова многобройни мрежи от застъпници и представители. ИРПС от години настоява за намаляване на този брой чрез премахване на фигурата на политическия представител, чиито функции се припокриват с тези на застъпниците. Чрез отпадането ѝ ще се адресират проблемите, посочвани в жалби, сигнали и медийни разследвания през годините, свързани с партийните „защитници” и различни изборни злоупотреби. То също така би позволило на партиите да насочат повече ресурси към подбора и обучението на своите членове в СИК.