В навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори в България депутатите отново предвиждат промяна в начина, по който гласуваме. Сред предложенията, които се разглеждат в парламента, е и въвеждането на изцяло нова технология за гласуване – т.нар. оптични устройства за сканиране на хартиени бюлетини. Това се случва седмици преди изборния ден, без яснота как ще изглеждат устройствата, как ще функционират и дали изобщо изборната администрация и избирателите са подготвени за такава промяна.

Устройство за сканиране на бюлетини в окръг Харис, Тексас; източник на снимката: cw39.com

Смяната на технологията на гласуване не е техническа подробност. Тя засяга пряко упражняването на едно от основните ни конституционни права – правото на глас. С оглед на това международните стандарти и утвърдената демократична практика посочват, че въвеждането на нови технологии за гласуване не трябва да се прави прибързано и още по-малко непосредствено преди избори. Такива промени изискват време, стабилна правна рамка, широко обществено обсъждане, тестване и сериозна подготовка на администрацията и избирателите.

В България изборното законодателство страда от хронична нестабилност, а честите промени подкопават допълнително доверието в изборния процес. Предлаганото сега въвеждане на нова технология за гласуване крие сериозни рискове от организационен хаос и с голяма степен на вероятност ще породи съмнения в легитимността на резултатите.

Технологията на гласуване и нейната политическа употреба 

През последните пет години технологията на гласуване се превърна в една от основните теми в предизборните кампании у нас, използвана да консолидира партийните ядра. 

Машинното гласуване бе въведено с очакване да ограничи недействителните бюлетини и да намали възможностите за натиск над избирателите, купения и контролиран вот. В същото време част от политическите сили изразиха сериозни опасения, свързани с технически проблеми, грешки при работа с устройствата и недоверие сред част от избирателите. Тези противоположни позиции не доведоха до устойчиво решение, а до поредица от частични и често прибързани промени в Изборния кодекс.

С мотиви да се отговори на тези разнопосочни позиции, се въведе т.нар. „смесено гласуване”, при което избирателите в по-големите секции могат да избират дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Същевременно резултатите от машинното гласуване не се отчитат чрез машинния протокол, а бюлетините от него се преброяват от членовете на секционните избирателни комисии също като хартиените. Това решение беше представено като компромис заради „липсата на доверие в машините”. На практика обаче това доведе до значително усложняване на изборния процес, забавяне на обработката на резултатите и увеличен риск от грешки и спорове.

На този фон, седмици преди поредните предсрочни парламентарни избори, отново се предлага съществена промяна в технологията на гласуване. Още в началото на 2025 г. в парламента бяха внесени и приети на първо четене предложения в широк диапазон – от пълно премахване на хартиеното гласуване, през запазване на смесения модел, до възстановяване на възможността машините да отчитат резултатите в края на изборния ден. Наред с тях беше предложено и въвеждането на изцяло нови оптични устройства за сканиране на хартиените бюлетини.

Фактът, че толкова различни и взаимно изключващи се идеи бяха приети едновременно на първо четене, ясно показва разделението между политическите партии, липсата на обща визия и дългосрочна стратегия за реформа на изборните правила. А такъв непоследователен и необоснован подход, отново очертава рискът от вземане на решения „в движение”, под натиска на кратки срокове и поради тяснопартийни политически съображения.

От обсъжданията в Комисията по конституционни и правни въпроси става ясно, че към момента няма яснота какво точно се разбира под „оптични скенери”, какви устройства биха били използвани, как ще бъдат сертифицирани и тествани и пр. Липсата на отговори на този етап показва, че въвеждането на нова технология в толкова кратки срокове поставя под въпрос готовността на институциите да осигурят нормалното и законосъобразно протичане на изборния ден.

Въвеждане на нова технология за гласуване: международните стандарти и българския контекст

Въвеждането на нова технология за гласуване е една от най-сериозните промени, които могат да бъдат направени в изборния процес. Затова международните стандарти не я разглеждат като технически въпрос, а като промяна, която засяга пряко правото на глас, доверието в изборите и легитимността на резултатите. 

Най-важното изискване на тези стандарти е изборните правила да бъдат стабилни и предвидими. Избирателите, партиите и изборната администрация трябва да знаят достатъчно рано как ще се гласува. Когато начинът на гласуване се променя непосредствено преди избори, това създава объркване, неравнопоставеност и съмнения в честността на процеса.

Международната практика е категорична, че новите технологии за гласуване трябва да се въвеждат постепенно. Това включва приемането на ясни законови правила, независима сертификация на устройствата, многократно тестване, поетапно въвеждане и оценки между отделни избори. 

Служител на изборната администрация проверява сканиращи устройства за гласуване в окръг Маями-Дейд; източник на снимката: Джо Рейдъл/Гети Имиджис

В настоящата ситуация в България времето за такъв подход не е достатъчно. Не само че няма яснота какви точно устройства ще се използват, но и нито една от описаните по-горе стъпки няма да бъде извървяна. Дори устройствата да пристигнат в страната във възможно най-кратки срокове след влизането в сила на предлаганите промени, пак остава въпросът дали в оставащите седмици до изборите ще може да се „навакса” с подготовката за въвеждане на новата технология за гласуване. 

Не на последно място седи и въпросът с подготовката на изборната администрация и информирането на избирателите. Секционните избирателни комисии трябва да бъдат добре обучени, а гражданите да бъдат предварително запознати с начина на гласуване. В противен случай изборният ден ще бъде и първият момент, в който хората се срещат с новата технология.

Българският опит с машинното гласуване след 2021 г. ясно показа какво се случва при недостатъчна подготовка на СИК и не добра информационна кампания. Повтарянето на този сценарий с нова технология крие реален риск от допълнително компрометиране на изборния процес.

Обществото трябва да разбира как работи технологията, как се проверяват резултатите и кой носи отговорност при проблеми. Липсата на яснота поражда съмнения, дори когато няма реални нарушения.

Когато рискът от въвеждане на нова технология за гласуване надвишава ползата

Изложеното дотук води до следните изводи – въвеждането на нова технология за гласуване непосредствено преди избори противоречи на международните стандарти, не отчита реалния контекст в страната и капацитет на отговорните за организирането на изборния процес институции. В момента рискът от грешки, организационен хаос и впоследствие съмнения в изборните резултати е значително по-голям от потенциалните ползи, които подобна промяна би могла да донесе.

Дебатът за въвеждане на технологични решения в изборния процес е важен, но той трябва да се води с експертни аргументи, отчитайки необходимото време и с широка обществена подкрепа.