Настоящата публикация е част от работата на Славина Енджова – участник в стажантската програма на ИРПС.

А ето и какво споделя тя за себе си: “В момента съм студент във втори курс на специалност „Публична администрация“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В свободното си време обичам да се наслаждавам на хубави книги и музика. Определям се като широко скроен, спокоен и уравновесен млад човек, с чувство за хумор и отворено мислене, който си поставя високи цели и обича да се развива и да научава нови неща. Стремя се да подхождам позитивно към предизвикателствата и да го правя винаги с усмивка”.

В последните седмици различията между управляващи, работодатели и синдикати по отношение на държавния бюджет доведоха до безпрецедентното му оттегляне.* Част от противоречията, които доведоха до това, бяха свързани с увеличението на минималната работна заплата, данъците и осигуровките за работещи и бизнес. Спорно е в каква степен държавният бюджет би могъл да допринесе за големите разминавания в заплащането на трудещите се. 

Данните за средната брутна годишна заплата в страната показват различните скорости на развитие на българските общини. Така например в Югозападния район за планиране, включващ общо 52 общини, разликата в заплащането в София и Гоце Делчев през 2023 г. е била повече от 2 пъти. Данните** показват, че в столицата средната брутна годишна заплата е възлизала на 34 260 лв., докато в югозападната община тя е била едва 15 012 лв. 

И двете общини попадат в един и същ район за планиране, но оценката на основните социално-икономически показатели в него сериозно се затруднява заради спецификите на столицата. Целият регион изглежда проспериращ, но София отвлича вниманието от по-слабо развитите места и всъщност той е силно нехомогенен. Поради тази причина насочваме анализа си към една от по-малките общини в него – Гоце Делчев. 

Политическите пристрастия в Гоце Делчев

В община Гоце Делчев жителите устойчиво гласуват за един и същи кмет в последните 30 години. Така градоначалникът, Владимир Москов, е избиран осем пъти и заема тази длъжност още от 1995 г. На местните избори през 2023 г. той печели отново още на първи тур със значително мнозинство от 74,54% подкрепа (или 10 791 гласа). През годините той винаги е издиган от Българската социалистическа партия (БСП). 

Общинският съвет на Гоце Делчев се състои от 29 съветници. В него БСП има най-голямата група, но не и пълно мнозинство, като формацията има 11 представители. Това предполага, че за да прилага своите идеи и политики, кметът трябва да разчита на коалиция/и. Подробно разпределението на силите в съвета представяме по-долу:

Описаната политическа ситуация повдига въпроса на какво се дължи устойчивото доверие към кмета. Възможно ли е това да е резултат от положителното развитие на общината? 

Демографски и икономически профил на Гоце Делчев

Демографската картина показва ясно предизвикателствата, пред които е изправена общината. Към 2024 г. населението ѝ е 28 714 души, от които 59% са в трудоспособна възраст, а 24% е делът на жителите на 65 и повече години.*** Този демографски профил е сходен със средните стойности на национално ниво. Но по-подробен преглед на данните за възрастовата структура на населението показва силно негативната тенденция за ускорено намаляване на дела на жителите в трудоспособна възраст – от почти 66%**** през 2021 г. до 59% три години по-късно. Това е фактор, който безспорно възпрепятства развитието на местната икономика и привличането на нови инвестиции.

Образователният профил***** на общината също разкрива проблеми пред нея. Малко над половината от населението между 25 и 64 г. има средно образование (52%), висшистите са 23%, но близо една четвърт от гражданите в трудоспособна възраст са с основно или по-ниско образование. С оглед на тези данни може да заключим, че в голяма степен местната икономика разчита на производства и услуги, които не изискват висока степен на квалификация. Те обаче често не осигуряват високи възнаграждения и не са предпоставка за привличане на по-мащабни инвестиции. 

Икономическите показатели в Гоце Делчев показват именно такава картина. Средната брутна заплата в общината през 2023 г. е едва 1 251 лв. на месец – значително под тази на национално ниво, която е 2 040 лв. Безработицата в общината (за 2024 г.) е 10,6% или два пъти и половина по-висока от средната за страната, която е 4,2%. 

Икономическите данни показват структурни проблеми в местната икономика, като зависимост от отрасли с по-ниска добавена стойност, недостиг на инвестиции и недостатъчна модернизация на производството. Значителният дял на гражданите в трудоспособна възраст, които са с основно и по-ниско образование, само задълбочава тези предизвикателства пред развитието на общината. 

Така се оказва, че многократното преизбиране на кмета не се дължи на подобрените условия за живот в общината като резултат от местните политики, а е по-скоро следствие от неговата лична популярност сред гражданите. В социалните мрежи се появяват призиви за издигане на паметник на кмета. В медиите също има множество публикации за негови отличия през годините – сред тях почетен плакет за 30 години на поста, награда за цялостен принос за развитието на НСОРБ, признания от Синдиката на българските учители, както и титлите „Кмет на месеца“, „Кмет на годината“ и др.

Трудности пред развитието на Гоце Делчев

В каква степен описаните предизвикателства пред Гоце Делчев са включени в стратегическите документи на общината? В нейния план за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г. са засегнати редица слаби страни. Те включват отдалеченост от основните урбанизирани центрове, но също и проблеми в инфраструктурата като лошото състояние на общинските пътища и улици и недобре развитата канализационна система. И двете оказват негативно влияние както за гражданите, така и за развитието на бизнеса. Ограничената собственост на общински земи и малките земеделски имоти се посочват като фактори, затрудняващи икономическото развитие. 

Прави впечатление, че спортът е една от областите, засегнати в плана, който посочва недостиг и амортизация на спортните съоръжения. Обръща се внимание и на лошата материално-техническа база в част от читалищата в района. 

Очаквано са разгледани и демографските и икономическите проблеми в общината. Местните експерти са отбелязали проблемите със застаряващото население, ниското ниво на заплащане, както и проблемите с образователната структура на населението. Като част от решенията в тази област са посочени внедряване на дуално обучение в професионалните гимназии и курсове за (пре)квалификация. Като един от позитивите на Гоце Делчев е отличено наличието на разнообразни специалности в гимназиите.

Същевременно донякъде противоречащо на икономическите показатели сред силните страни се посочват добри нива на икономическа активност, наличие на активни предприятия и увеличаваща се производителност на труда. Това обаче не се отразява положително нито на заетостта, нито на възнагражденията.

Външните заплахи за развитието на общината отново включват негативните демографски процеси, обезлюдяването на селата, увеличаването на броя на хората с увреждания и респективно натоварването на системата за социално подпомагане. Ограничените възможности за заетост са отбелязани, както и влошеният административен капацитет и текучеството в администрацията. Сред заплахите са още и климатичните промени и най-вече засушаванията и повишения риск от пожари, както и ограничения достъп до свободни средства за съфинансиране и стартиране на проекти. 

На този фон значението на европейското финансиране за публичните дейности и частния сектор в общината нараства в още по-голяма степен. 

Европейските средства в Гоце Делчев

Съгласно данните от ИСУН 2020 (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020) за периода 2021-2025 г. в община Гоце Делчев са сключени договори за изпълнение на 229 проекта на обща стойност 69.5 млн. лв., от които безвъзмездното финансиране от ЕС е 46.9 млн. лв.****** Основни бенефициенти по тези проекти са частните компании с 28.9 млн. лв. и общината с 28 млн. лв. Подробна разбивка на данните по тип бенефициент представяме по-долу: 

Данните са за общата стойност на финансирането, а не само за средствата от ЕС.

Ясно се вижда, че над 80% от европейското финансиране е насочено към проекти на частния бизнес и общината. В голямата си степен те целят подобряване на публичната инфраструктура, повишаване на енергийната ефективност, осигуряването на социални услуги в общината и модернизация в някои предприятия, най-често чрез закупуването на машини и оборудване. Един от най-мащабните проекти, чийто бенефициент е общината, е този за  реконструкция, обновяване и оборудване на Дома на културата в гр. Гоце Делчев на обща стойност 5,4 млн. лв. Повече може да видите в следващите графики:

Данните са за общата стойност на финансирането, а не само за средствата от ЕС.

Прегледът на проектите показва, че част от тях адресират посочените в стратегическите документи слабости и заплахи. Сред общинските проекти има такива за изграждане на спортна площадка, създаване на младежки център и дом за стари хора. В същото време, въпреки че в плана за интегрирано развитие е посочен проблем със състоянието на общинската пътна мрежа, само един проект предвижда ремонт на улиците в 2 села на територията на общината. 

Бизнесът пък използва европейските средства предимно за обновяване на производствената база и подпомагане за ограничаване на резултатите от кризата с COVID-19. Както отбелязахме обаче дори с тази помощ средното възнаграждение в Гоце Делчев остава ниско. 

Отвъд политическата стабилност в Гоце Делчев

Гоце Делчев се характеризира с негативна демографска структура, ниско ниво на заплащане и висока безработица. В този контекст политическата стабилност в общината няма логично обяснение. Така се оказва, че личната харизма на кмета въздейства повече на избирателите от рационалния стремеж за повишаване стандарта на живот на местните жители. Европейските проекти адресират някои от проблемите в общината. Въпреки това най-сериозните структурни дефицити, свързани с икономическото развитие и демографската ситуация, остават нерешени. 

Често тези негативни тенденции се „претопяват” през призмата на иначе най-богатия район за планиране в България – Югозападния. Така Гоце Делчев илюстрира сериозен проблем, свързан с регионалните различия в страната и възможността на общините да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени.

*Впоследствие правителството подаде оставка, а преработеният бюджет не е гласуван.

**Съгласно данните от 265obshtini.bg на Института за пазарна икономика (ИПИ)

***Съгласно данните от Информационната система ИНФОСТАТ на НСИ.

****Съгласно данните от 265obshtini.bg на Института за пазарна икономика (ИПИ)

*****Данните за образователната структура на населението и пазара на труда са от платформата 265obshtini.bg на Институт за пазарна икономика (ИПИ).

******В тези данни не сме включили проекти, които се изпълняват на територията на няколко общини, една от които е Гоце Делчев.