Гражданското общество представлява съвкупност от активни хора и различни организации. То е независимо от държавата и достатъчно влиятелно, за да възпира злоупотребите с власт и да насочва институциите към реална работа в полза на гражданите. Същото обаче не възниква спонтанно, а е резултат от векове на обществено развитие, дебати и борби за равни права. В този контекст едни от първите граждански инициативи са били именно тези за разширяване на избирателното право.

Гласуването често изглежда като един от най-лесните начини за гражданско участие. То обаче е сред най-силните инструменти за изразяване на позиция и влияние върху управлението. Гласуването дава възможност на гражданите не само да избират свои представители, но и да насочват тяхното внимание към темите, които смятат за важни. Високата избирателна активност е ясен сигнал към институциите за обществените очаквания и изискване за отчетност, докато липсата на участие отслабва представителността и може да остави значими проблеми извън дневния ред.

Демократичното право на глас далеч не е било даденост, а често е следствие на дълги обществени усилия и натиск. В исторически план именно стремежът към всеобщо избирателно право води до създаването на първите граждански организации. Така се създават и феминистките движения, чиято основна цел е равен достъп до политическите права и премахване на дискриминацията. Техните действия показват, че активното общество се изгражда именно чрез колективно действие и настояване за промяна.

И в България още в началото на ХХ век започват усилията за разширяване на избирателните права. Днес продължават да функционират редица граждански организации, стремящи се да постигнат подобрения в изборния процес и по-широко участие на избирателите. А крайната цел е същата – осъзнаването на значението на всеки свободно подаден глас. 

Подобни усилия за равни избирателни права са налице в различни страни по света. Показателен пример в това отношение е работата на Лигата на жените избиратели (The League of the Women Voters) в САЩ – организация с трайно влияние върху демократичните процеси там. 

Лигата на жените избиратели

В далечната вече 1848 г. се провежда първата конференция за правата на жените в САЩ. Тя дава началото и на организирано движение, което се бори жените да получат равни политически права, в т.ч. и правото да гласуват. Усилията на участничките в него да организират подписки, петиции, шествия и да настояват за конституционни промени в тази насока, продължават с десетилетия. 

Чак 70 години по-късно тези усилия се увенчават с успех. През 1920 г. с приемането на 19-та поправка в Конституцията на САЩ се забранява ограничаването на правото на глас въз основа на пола. Именно тогава, като естествено продължение на активистките усилия в тази насока, се създава и организацията Лига на жените избиратели (ЛЖИ). Тя поставя в основата на своята мисия разширяване на гражданското участие чрез информираност, образование и прозрачност в изборния процес. В настоящата публикация показваме част от успехите ѝ в последните 100 години, които биха могли да послужат като пример в работата на българските неправителствени организации във връзка с повишаване на гражданското участие.

ЛЖИ работи за развиване на успешни модели, които насърчават участието на гражданите в демократичния процес. Както вече посочихме, създаването ѝ съвпада с получаването на право на глас от американските жени. Лигата започва работа с цел да насърчава информираното и активно участие на гражданите в управлението и демократичните институции чрез гражданско образование и различни застъпнически инициативи в тази насока. ЛЖИ е неправителствена организация, която не подкрепя конкретни кандидати и/или партии. Организацията се стреми да гарантира, че всички граждани – особено жените, младите хора и представителите на маргинализираните групи – имат достъп до обективна информация, за да направят информиран избор.

Днес организацията има над 700 местни структури в САЩ и има важна роля при обсъждането на теми като избирателно законодателство и реформи, прозрачност на изборния процес и др. 

Инициативите на Лигата на жените избиратели и приложими ли са у нас 

В работата си Лигата на жените избиратели насърчава хората да гласуват като представя по-достъпна и разбираема информация за изборния процес. Сред най-успешните инициативи на организацията са: 

• Образователни инициативи за младежи

Част от дейностите на Лигата са свързани с гражданското образование. В тях специалистите провеждат уроци, симулации на избори и различни работилници, стимулиращи критичното мислене на ученици и студенти от различни населени места в САЩ. По този начин младите хора научават повече за избирателната система и как работи тя, за публичната власт и защо техният глас има значение.

В България учениците имат часове по гражданско образование след 11-и клас. В тях обаче по-скоро са застъпени широк кръг от теми в сферата на гражданските права и участие, доброволчеството, устойчивото развитие и глобалните предизвикателства. У нас имаше широки дебати за и против включването на инициативи на различни граждански организации в училищната дейност. Но извънкласните, общностни и практически ориентирани занимания в подобен формат често предизвикват сериозна полемика и в по-голямата си част изглеждат нежелани от образователните институции. Не се отчита фактът, че подобни дейности, разработени и организирани съвместно между училища, университети и граждански организации, могат да дадат резултати в дългосрочен план и да доведат до активно и информирано младо поколение. 

• Дебати с кандидати и обществени дискусии

Всяка година различните структури на ЛЖИ организират публични дебати между кандидати за различни изборни длъжности – както на национално, така и на щатско ниво. Форматът, в който те се провеждат, осигурява достъп на заинтересованите граждани, позволявайки им да задават въпросите си и да правят сравнение между отговорите, позициите и програмите на различните кандидати. 

В България редица граждански организации се стараят да организират подобни публични дискусии по различни теми, обикновено в сферата, в която те са компетентни. За съжаление често големите партии не изпращат водещите си кандидати на подобни форуми.

Такива обществени дискусии, особено на местно ниво и извън големите градове, могат съществено да повишат качеството на предизборните кампании, да намалят популизма и да предоставят възможност за реална среща между гражданите и кандидатите, борещи се за позиции в местната или националната власт. 

• Онлайн платформа за избирателите 

В последните години ЛЖИ разработва интерактивна онлайн платформа, която предоставя на всеки избирател подробна информация – кога и къде да гласува, как изглежда бюлетината за съответния вид избори и какви въпроси са включени в нея, програмите и позициите на кандидатите и др. Основната цел на ЛЖИ е да премахне възможните причини за объркване сред избирателите и да улесни правото на избор. 

Аналог на този инструмент в България е интернет сайтът “Аз Гласувам”, поддържан от Института за развитие на публичната среда. Българската платформа е единственото място, на което от 2013 г. насам различните групи избиратели могат да намерят актуална информация за всяка предизборна кампания (над 20 в този период), сроковете, местата за и начина на гласуване, информация от социологически проучвания, списък с кандидатите и др. 

Подобни онлайн инструменти, поддържани от граждански организации, улесняват достъпа до изборна информация, особено за млади хора, избиратели в по-малки населени места и хора и гласуващите за първи път.

Гражданското участие като дългосрочен процес

Видно от примерите, описани от работата на ЛЖИ, е че приносът към развитието на демократичните принципи и институции не се изчерпва с пускането на бюлетината в изборния ден. През годините, в които е активна, организацията постига впечатляващи резултати. Тя помага за регистрирането на милиони гласоподаватели в Щатите; организира хиляди обществени дебати, на които среща кандидати и избиратели; води активно застъпничество за реформи в изборното законодателство в различните щати; информира милиони граждани както чрез своите кампании по места, така и чрез онлайн платформата си. По този начин ЛЖИ показва, че информираните избиратели са най-активни – колкото повече гражданите знаят за процеса и участниците в него, толкова по-склонни са те да стигнат до избирателните секции. Организацията подчертава и значението на работата на местно ниво, особено чрез включването на доброволци и млади хора, които според ЛЖИ са огромен ресурс и следва да бъдат активизирани. 

Опитът на Лигата на жените избиратели в САЩ показва, че правовият ред не се нуждае единствено от формални правила и институции, но и от активни граждани, разбиращи правата и отговорностите си. Чрез своите инициативи Лигата доказва, че устойчивото гражданско участие не се постига за един ден, а е резултат от дългогодишни усилия и постоянство. Струва си да се замислим по какъв начин в България да направим устойчиво гражданското общество.