Народното събрание е върховен законодателен орган в България, който не само приема нормативните актове, но и представлява волята на обществото. Именно в парламента се вземат ключовите решения, оформящи обществения, икономическия и социалния живот в страната.

За съжаление доверието в българския парламент е традиционно ниско, особено в последните няколко години. Социологическите проучвания показват много малка обществена подкрепа за настоящия парламент – в месеците от старта на работата му според данните на социологическите агенции доверието в него варира между 6% и 13% (през февруари, когато бе съставено правителството). Трайната тенденция на недоверие се дължи на редица фактори, някои от които свързани с работата на 51-то НС – дълго проточил се избор на председател на парламента, забавен старт на същинската работа, късно формиране на комисиите. Натрупват се и политически причини, включващи постоянната нестабилност и честите избори, липсата на консенсус и сътрудничество, корупционни скандали, спорното качество на дебатите и експертизата в различни области. 

За да отговаря на очакванията на обществото, Народното събрание трябва да работи ефективно и прозрачно и да демонстрира компетентност при обсъждането и приемането на различни законодателни текстове. То също така следва да осъществява ефективен контрол над изпълнителната власт, като по този начин осигурява висока степен на отчетност при разходването на публични средства. 

С оглед на това екипът на Институт за развитие на публичната среда проследи работата на Народното събрание в периода януари-юни 2025 г. В предишна публикация вече представихме информация за дейността на парламентарните комисии, а в настоящата ще обърнем внимание на парламентарните заседания и контрол.

Парламентарните заседания 

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че то има три годишни сесии, по време на които се провеждат редовни пленарни заседания – всяка сряда, четвъртък и петък. Парламентът може да реши да свика и извънредни заседания по предварително обявен дневен ред.

Пленарните заседания се откриват от председателя на НС ако на тях присъстват повече от половината народни представители и се провеждат по дневен ред на предварително приета програма. Последната може да бъде променяна само в изключителни случаи. Въпроси, които не са включени в дневния ред, не се обсъждат. Заседанията обикновено са публични и се излъчват пряко, с цел осигуряване на прозрачност и отчетност пред обществото. 

По време на пленарните заседания се обсъждат и гласуват всички законопроекти – от изменения и допълнения на съществуващото законодателство до приемането на изцяло нови нормативно актове. Заседанията са и основен механизъм за контрол от страна на депутатите над изпълнителната власт – чрез питания, въпроси, изслушвания и разисквания по актуални теми. В зала се ратифицират и международни договори, по които България е страна. Народното събрание също така избира, назначава и освобождава висши длъжностни лица като министър-председателя, министрите, председатели на регулаторни органи и други. 

Съгласно данните от официалната страница на парламента от началото на януари до края на юни 2025 г., Народното събрание е провело общо 50 пленарни заседания – от които 20 са били за парламентарен контрол.

В този период са били депозирани общо 183 законопроекта. Основната част от тях – 137, са внесени от народните представители, а Министерски съвет е депозирал останалите 46 текста.

По време на пленарните заседания са разгледани и окончателно приети общо 38 закона. От тях 24 са предложени от Министерски съвет, а 14 – от депутатите. Интересно е, че от тези 38 нормативни акта, 11 са свързани с ратифициране на международни споразумения и спогодби, по които България е страна, като всички те са внесени от правителството.

Станахме свидетели и на три вота на недоверие, а четвърти по теми, свързани с екологичната политика, внесен от Величие, ще бъде гласуван днес. Така парламентарното време се използва от партиите за политическа агитация и поддържане на вниманието на техните симпатизанти по теми, които силно разделят обществото. 

Подробности за внесените законопроекти и приетите закони представяме в графиката по-долу: 

* Броят на законите е съгласно информацията, публикувана на сайта на Народното събрание към 08.07.2025 г.

Парламентарният контрол

Във връзка с парламентарния контрол депутатите имат право да отправят въпроси и питания към изпълнителната власт. Въпросите следва да са по теми от обществен интерес и се задават на министър-председателя, заместник министър-председател или министър чрез председателя на Народното събрание. Въпросите се отправят в писмена форма, а отговорите може да са устни или писмени. Писмен отговор се изпраща в 10-дневен срок. Питанията са до членовете на Министерски съвет относно неговата дейност. Те също са само в писмена форма и срокът за получаване на писмен или устен отговор е 14 дни. Всички въпроси, питания и отговорите към тях се публикуват на интернет страницата на НС в публичния регистър „Парламентарен контрол“.

Данните от този регистър показват, че за първите шест месеца на 2025 г. народните представители са задали 2 454 въпроса и 25 питания. Най-много въпроси депутатите са отправили през месеците януари и февруари – съответно 483 и 488. Обобщение на данните по парламентарни групи показва, че от Продължаваме Промяната – Демократична България – 1 433 въпроса, и Възраждане – 570 въпроса, са били най-активни в задаването на въпроси. По отношение на питанията групата на Възраждане има най-много отправени такива – 18. 

Най-чест адресат на парламентарния контрол са били министрите на регионалното развитие и благоустройството (служебен и редовен), към които са отправени 518 въпроса и 5 питания.

Подробни данни за парламентарния контрол може да видите в следващата графика: 

Въпросите и питанията дават възможност на депутатите да упражняват контрол над  дейността на изпълнителната власт (правителството и отделните министри). Обикновено те са свързани с изясняването на конкретни факти, решения или действия, но могат да бъдат насочени към уточняването на принципни политики и/или стратегически намерения на правителството. Ако въпросите и питанията са отнесени коректно към съответния министър, техните отговори ще допринесат за много по-висока степен на отчетност в работата на публичните институции. Те ще са източник и на навременна и детайлна информация за проблеми, които вълнуват обществото като цяло или гражданите в конкретните райони, от които народните избраници са излъчени. Многократните питания по една и съща тема пък могат да са индикатор за слабости или неразрешени казуси в държавното управление. Показателни примери в това отношение са постоянните въпроси, свързани с: 

• пътната инфраструктура в различни населени места, мостове, незаконни постройки и др.; 
• с липсата на и проблемите във водоснабдяването; 
• управление на отпадъците; 
• състоянието на БДЖ и др. 

Броят и съдържанието на въпросите и питанията са индикатор за активността на отделните народни представители, както и за ефективността на парламентарния контрол. Те очертават приоритетите на политическите сили, както и това, което вълнува обществото в конкретен период.