Материал за дискусии

Евентуалното въвеждане на оптични скенери в избирателните секции, които да отчитат вота от хартиената бюлетина на всеки избирател и да генерират краен протокол, изисква предварителното решаване на редица въпроси, сходни с тези, които обусловиха успехите и неволите на машинното гласуване. Съвсем на едро, основните от тези въпроси са свързани с: модела на управление на процесите и съответното разделение на отговорностите между държавните институции и избраните от тях изпълнители; темпото на въвеждането на нова технология за гласуване в съответствие с наличния капацитет; степента, в която тази технология изисква промяна в навиците на гласоподавателите и съответно може да бъде приветствана или отхвърлена от тях.
Този дискусионен материал се занимава с последния аспект и цели да покаже, че известните ни комерсиални оптични скенери за местата за гласуване (нататък за краткост е използвана и англоезичната абревиатура PCOS – precinct optical scanner) изискват промени в процедурите в секцията, които вероятно ще бъдат посрещнати с недоверие в обществото. Формулирани са препоръки относно подхода към предлаганата реформа и някои минимални практически изисквания към самите устройства от гледна точка на гласоподавателите.

Опазване на тайната на вота без сгъване на бюлетината?

Скрийншот от онлайн презентация на ЦИК на Грузия (май 2024), където от няколко години постепенно се въвеждат PCOS на Смартматик.

Снимка на автора от събитието в София.

Познатите на автора случаи на прилагане на PCOS не допускат обичайната за България практика гласоподавателят да сгъне бюлетината си преди да напусне паравана и да я пусне сгъната в „урната“, съответно – в някакво устройство за отчитане на вота. Поради което обичайното решение са папките (ballot secrecy folders), в които бюлетината се поставя, така че да се показва само горният ѝ край, който се поставя в процепа на скенера. След което устройството я „засмуква“.
На представяне на два продукта на Смартматик през януари 2025 г. в резиденцията на посолството на Великобритания в София представителите на производителя потвърдиха необходимостта от ползване на папки.

Белият контейнер под скенера служи за кутия за бюлетини.
Използването на папки, освен че е само по себе си значителна промяна в процедурата на гласуване, е възможно да затрудни някои граждани. На местните избори на 6 октомври 2024 г. в Босна и Херцеговина бе проведен пилотен проект със скенери на Смартматик в 145 секции в 7 общини. Репортажи с видеоматериали в медиите показаха, че нерядко персоналът по поддръжка на устройствата е трябвало да асистира избирателите при правилното поставяне на бюлетината в скенера.

Скрийншот от босненска онлайн медия, октомври 2024 г.

Прегледаните от автора доклад на местната мрежа граждански наблюдатели и видеоматериал от следизборен семинар на представители на изборната администрация са като цяло силно позитивни за пилотираната технология. Наблюдението, че „папките малко затрудняваха процеса“ бе придружено с коментар за „инстинктивна реакция“ – когато скенерът започне да дърпа бюлетината, избирателят я дръпва към себе си.
Във Филипините, заради сложното административно деление на държавата, комбинираната бюлетина съдържа от двете си страни секции за около 10 (според района) едновременно провеждани избора за различни нива на властта, по различни избирателни системи, при което от гласоподавателя се очаква да отбележи общо повече от двайсет кандидата. При тези условия автоматизираното броене е единственият начин да се произведат резултати в разумен срок.

След корупционен скандал националната изборна комисия на Филипините, Comelec, замени използваните от 2016 г. PCOS-и на Smartmatic с подобни устройства на южнокорейската фирма Miru Systems, при което бяха запазени процедурите, с които са свикнали избирателите. Комелек все така ги съветва да използват защитните папки при сканирането на бюлетината – при необичайното за други страни доста лежерно отношение на много филипинци към тайната на вота.
По-горе всъщност са изброени основните случаи на приложение на скенери в секциите, на които се основава този дискусионен материал и в следващите му части. Броят на случаите очевидно е силно ограничен и един от основните изводи може да бъде направен още тук: държавата в лицето на ЦИК или Министерския съвет следва да възложи пазарно проучване (както при въвеждането на машинното гласуване) и впоследствие да формулира техническите изисквания към новите устройства – в Изборния кодекс и в заданието към евентуална обществена поръчка.
Едно възможно решение на проблема с тайната на вота / папките е да се ползва обикновена кутия за бюлетини, в която те се пускат сгънати, а в края на изборния ден секционната комисия ги изважда, разгъва и сканира. Известно е, че този метод се прилага в някои държави и е необходимо да бъде проучен и консултиран с потенциалните доставчици.

Хиксове и чавки или запълване на кръгчета и квадратчета? Специален флумастер от доставчика на скенерите вместо синята химикалка?

Филипините, май 2025. Снимка от обучителен материал на националната изборна комисия

Приложението на оптични скенери в изборния процес започна през 1997 г. в Босна и Херцеговина, когато за всяка буква или цифра във формулярите за активната регистрация на избирателите се попълваше с черен молив съответно овалче. Технологията се оказа успешна, с много нисък процент на отхвърлени от скенерите в Сараево формуляри и то главно поради грешки на служителите в офисите за регистрация на терен.
Години по-късно производители на PCOS-и вече твърдяха, че могат да програмират евтини, едва ли не канцеларски скенери, да четат каквито и да било знаци за отбелязване на избора, предвидени в местното законодателство – най-често хиксове и чавки. Въпреки това, запълването на кръгчета (с осигурени от доставчика на скенерите и брандирани от Комелек флумастери) бе начинът на гласуване и на последните избори във Филипините. Изглежда разбираемо, че не е била търсена промяна при заместването на скенерите на Смартматик с тези на Миру. Донякъде изненадваща може да се стори обаче употребата на флумастери при пилотирането на скенерите в Босна и Херцеговина, където са свикнали с хиксове и сини химикалки.

Снимка от обучителен материал на ЦИК в БиХ, 2024 г.

Производителите от Смартматик и Миру настояват в местата за гласуване да се използват доставени от тях флумастери, защото, казват те, по-малко замърсяват сканиращото устройство. Остатъци от незасъхнало мастило могат да залепнат по части на скенера, а оптиката да ги „разчете“ като допълнителен знак и да определи бюлетината като недействителна (overvoting – повече отбелязки върху бюлетината или дадена секция от нея, отколкото са разрешени от закона). В Босна и Херцеговина използването на черния флумастер е било „силно препоръчително“, а от СИК (по-скоро от допълнително назначения от Смартматик поддържащ персонал) се е очаквало периодично да почистват устройството.
На споменатата по-горе презентация на Смартматик в София през януари 2025 г. демонстрацията бе направена с бюлетини, където изборът бе отбелязан с хикс в обичайното за нас квадратче, но със „специалния“ флумастер на доставчика. Показаха ни и мястото, където устройството се отваря, за да се почиства – периодично или при необходимост.
В темата за техниката на отбелязване на избора се преплитат поне три проблема при евентуалното въвеждане на PCOS в България.
Първо, изглежда очевидно, че трябва да настояваме софтуерът да разпознава и приема като единствено допустими знаците, с които сме свикнали – Х или V. Изглежда плашеща филипинската алтернатива законодателят или ЦИК да съгласува с доставчика минимален и задължителен за избирателя процент на запълване на овала / кръгчето / квадратчето. (В БиХ се е препоръчвало максимално запълване.)
Второ, никак не е безобиден въпросът за едно или две „уникални“ пишещи неща в секцията. В параноичната атмосфера, създадена около българските избори, болезнено рушене на доверието в новата технология би могло да има независимо дали ще са слухове, закани или реални саботажи кражбата или подмяната на специалните флумастери. На предишни (преди последните) избори за местна власт се ширеха твърдения за подхвърляне в „тъмните стаички“ на химикалки със симпатично мастило. В крайна сметка авторът попадна на поне една съдебна експертиза, доказваща истинността на каквото изглеждаше да е градска легенда.
Трето, но не по важност, с флумастерите също може да има проблеми. Български участници в наблюдателската мисия на Европейския съюз за последните избори във Филипините отбелязаха ръст на отчетени от скенерите недействителни гласове заради споменатия overvote. Възможните обяснения включват замърсяване на устройството с остатъчно мастило от неизсъхнали предишни бюлетини или че прекомерно „сочният“ флумастер пробива на обратната страна на хартиената бюлетина (където също има секции с имена на кандидати и кръгчета за запълване). Аd hoc анализ на изборния експерт Даниел Стефанов показва тенденцията „излишните“, водещи до отчитане на недействителен глас отбелязки, да са съсредоточени в долния край на една от двете страни на бюлетината. Което е ясна индикация за системен проблем.

Контролни разписки и контролно ръчно броене

Абсолютно задължително, според достъпните в интернет „учебници“ по нови изборни технологии, е паралелното ръчно броене на извадка от сканираните бюлетини. Или на контролни разписки (VVPAT – voter verified paper audit trail). PCOS-ът, който ни бе демонстриран в София, нямаше принтер за контролни разписки, но представителят на Смартматик увери, че могат да го инсталират по желание на клиента. Във Филипините е имало.
Във всеки случай хартиените бюлетини са налице за допълнителна проверка – в пластмасовия контейнер („урна“) под скенера, но разписката е полезна за доверието на отделния гласоподавател.
Обаче дори да въведем като по учебник контролното броене (извадково, публично), трябва да сме готови за изненади. От прегледания видеозапис от семинар на изборни служители за оценка на пилотния проект се научава, че в Босна и Херцеговина са броили и ръчно всички бюлетини в пилотните 145 секции и навсякъде или почти навсякъде е имало 1-2-3 гласа разлика спрямо генерирания от PCOS-а протокол. Част от причините звучат комично, поне докато се случват у „съседите“.
Ако правилно отбележа едно квадратче, но в полето напиша нещо от мене си (примерно пожелание към кандидатите или три имена и ЕГН) скенерът отчита действителен глас. Ако задраскам бюлетината накръст и една от чертите случайно премине през едно само квадратче, пак съм пуснал валидна бюлетина.

Дизайн на бюлетината

Скрийншот от босненска онлайн медия от изборите през октомври 2024 г. Традиционно на бюлетините за пропорционален избор с отворени листи се отпечатват имената на всички кандидати, което прави бюлетините необичайно големи спрямо европейските и световни практики, а след преформатирането им за целите на сканирането те станаха необичайно дълги.

Евентуалното преформатиране на българските бюлетини до широчината, която могат да поемат показаните в този доклад PCOS (широчината на формат А4?), вероятно няма да бъде объркващо за избирателите, свикнали с познатата им длъгнеста форма. Едва ли ще е пречка и рамката от черни квадратчета (на някои от снимките по-горе), които позволяват на механиката, оптиката и софтуера да „четат“ в квадратчето или кръгчето на коя партия и/или кандидат гласоподавателят е поставил знак. Използваната понастоящем дебелина (грамаж) със защитна тъмна ивица на гърба вероятно няма да позволи прозиране на хикса, дори да е нанесен с флумастер. Самата ивица обаче е показвала ефект на индиго и ще трябва да се тества дали не оставя следи върху чувствителните части на скенера. Тестването на самата хартия (като дебелина, за ронене на малки частици) и на флумастери или химикалки би следвало да е много по-продължително и методично спрямо изпитанията на хартията за принтерите на машините за гласуване, които биваха докладвани от ЦИК като успешни, а устройствата продължаваха да произвеждат нарастващ дял бели или частично отпечатани разписки / машинни бюлетини.
Най-същественото в тази част е да се консултира с потенциалните доставчици и да се тества може ли да се запази досегашната ни практика знаците Х или V да се поставят в крадратче, в което с едър и „тлъст“ шрифт са нанесени номерата на политическите субекти. Съответно със синя химикалка или с препоръчвания черен флумастер.

И тривиалните проблеми

Силно позитивната оценка на босненските наблюдатели и изборни служители за пилотния проект с PCOS миналата година следва да се погледне и леко скептично – 14 докладвани технически проблема в 145-те пилотни секции, върху които без съмнение от Смартматик са фокусирали големи усилия с очакването експериментът да доведе до по-голяма поръчка за всичките около 6-7 хиляди места за гласуване в БиХ. Сред тях са били три случая на повредени SD (флаш мемори) карти, три задръствания на бюлетината в слота (входящия процеп) на сканиращото устройство, един повреден слот за SD картата, плюс още познати ни проблеми като конфигуриране на устройството за друга секция, неточно конфигуриране на датата и часа и прочие.

Извод

Преждевременното въвеждане на скенери в секциите без пазарно проучване и проучване на опита на прилагащите ги държави, без формулиране на задължителни минимални изисквания към устройствата (в Изборния кодекс и в техническото задание към бъдеща евентуална обществена поръчка), без тестване и постепенно приложение в растящ брой секции в реални избори, без нова система за одитиране и поддръжка или без който и да е от изброените и други важни елементи би означавало гражданите, партиите и правителствените органи да преминем през поредица от спънки, провали, конфликти и напрежения, подобни на тези с машинното гласуване.