В 51-то Народно събрание има 25 комисии, които стартираха работата си в края на януари 2025 г. след дълго проточилия се избор за председател на парламента. Впоследствие на два пъти имаше размествания в съставите им – след влизането на Величие в настоящия парламент и след напускането на депутати от парламентарната група на Алианс за права и свободи. 

Именно парламентарните комисии са първият “филтър”, през който минават законопроектите, преди да бъдат гласувани от Народното събрание в пленарна зала. Комисиите провеждат заседания, могат да канят експерти на тях, разглеждат предложения и понякога буквално „пренаписват“ първоначални предложените текстове на законопроектите.

В настоящата публикация екипът на Институт за развитие на публичната среда ще покаже повече за свършеното от парламентарните комисии в първата половин година от 2025 г. (януари – юни т.г.), кои от тях заседаваха най-активно и какво е прякото значение на дейността им за средата в страната. 

Комисиите в настоящия парламент 

Настоящият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че то избира от своя състав постоянни и временни комисии. Правилникът допуска техният брой, вид и състав да бъде променян. Предвидено е ограничение даден народен представител да членува най-много в две постоянни комисии и да бъде избиран в ръководството само на една от тях.

Към постоянните комисии могат да се образуват подкомисии и работни групи, като три са създадените постоянно действащи подкомисии в настоящото Народно събрание – Постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите, Подкомисия за контрол на публичните средства и Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР. 

Видно от състава на комисиите, обявен на сайта на Народното събрание, най-голям интерес има към Комисията по бюджет и финанси с председател бившият министър на енергетиката от ГЕРБ Делян Добрев, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с председател регионален министър отново от ГЕРБ Николай Нанков и Комисия по земеделието, храните и горите, начело на която е бившата председателка на 44-то НС Цвета Караянчева. Всяка от тях има по 23-ма членове.

Най-малко членове пък имат Комисия по политиките за българите извън страната (9 народни представители) и Комисия по правата на човека и вероизповеданията (11 народни представители). Те са председателствани съответно от Стоян Таслаков (от Възраждане) и Красимир Събев (от ГЕРБ-СДС). 

Съществува и възможност за образуване на временни комисии. Те се формират по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от НС. По отношение на временните комисии се прилагат правилата за работа на постоянните такива. Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно – с решение на парламента.

Към края на юни 2025 г. има две действащи временни комисии – Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната (с общо 13 заседания) и Временна комисия за установяване на съществуващите проблеми с разпространението на диазотен оксид (райски газ), наркотични вещества, прекурсори или техни аналози в Република България и с превенцията, профилактиката и лечението на употребата на диазотен оксид (райски газ), наркотични вещества, прекурсори или техни аналози (с 8 заседания).

Ролята на комисиите 

Парламентарните комисии са в центъра на законодателния процес. Макар окончателните решения да се взимат в пленарна зала, именно комисиите са първите, запознали се със  законопроектите и там протича същинската експертна работа по тяхното обсъждане и промени. Депутатите, които членуват в съответната комисия, разглеждат текстовете, правят предложения за изменения и допълнения, гласуват становища и подготвят доклади, които след това са основа на дебатите в пленарна зала.

Парламентарните комисии имат и важна контролна функция. Те могат да канят министри, ръководители на държавни агенции и други представители на институциите, които да предоставят информация и да отговарят на въпроси, свързани с тяхната работа по прилагане на вече приетите закони. По този начин се осъществява наблюдение върху работата на изпълнителната власт и се търси отговорност за действия или бездействия, които пряко засягат гражданите.

Друга съществена роля на комисиите е да осигуряват възможност за диалог между институциите и обществото. На техни заседания могат да присъстват представители на неправителствени организации, професионални обединения, експерти и граждански активисти, които споделят становища по конкретни теми. Тази възможност за представяне на различни гледни точки е важен елемент от демократичния процес и спомага за приемането на по-информирани и балансирани решения от страна на законодателя.

В идеалния вариант работата на парламентарната комисия може да бъде описана като поредица от няколко етапа. Тя започва с разпределянето на даден законопроект или друг акт към съответната комисия от председателя на Народното събрание. Следва подготовка на проектодоклади и материали, които депутатите разглеждат. В много случаи комисиите заседават няколко пъти по дадена тема, за да се постигне съгласие по текстовете. След това комисията гласува дали подкрепя проекта, и в какъв вид. Резултатът е официален доклад, който се предоставя на всички народни представители за предстоящо обсъждане и последващо първо гласуване в пленарна зала. Сходна е процедурата преди гласуването на съответния законопроект на второ четене в зала. 

Така става ясно, че постоянните и временните комисии са не само задължителен етап от законодателния процес, но и основен механизъм, гарантиращ че решенията на парламента са обосновани и обсъдени с участието на институции, експерти и граждански организации. Комисиите следва да съчетават експертна работа, контрол и диалог, които са в основата на доброто управление.

Работата на комисиите в числа

В първата половин година на 2025 г., както вече посочихме по-горе, функционираха 25 постоянни комисии. Всички те започнаха работата си в края на януари тази година. От тогава до края на юни, 2025 г. тези комисии са провели общо 251 заседания. 

В следващата графика е представен броят заседания на всяка от постоянните комисии в шестте месеца, откакто бяха формирани: 

Видно е, че комисиите по правни и конституционни въпроси, по бюджет и финанси и контрол над службите за сигуност са трите с най-много заседания в разглеждания период. За първите две това е очаквано, защото именно те са водещи по голяма част от предлаганото и приеманото законодателство в страната. Общото времетраене на заседанията на правната комисията според видеоархива и стенограмите, публикувани на сайта на НС, се равнява на почти 36 часа (35 часа и 54 минути) или на една работна седмица.  

Най-рядко пък е заседавала Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Към нея за 6 месеца са разпределени 8 законопроекта (без тя да е водеща по нито един от тях) и тя е провела едва 4 заседания. Тяхното времетраене според публикуваните данни се равнява на малко над 4 часа (4 часа и 6 минути) или половин работен ден. 

Също малко на брой заседания – едва по 6, са провели Комисията по превенция и противодействие на корупцията, по електронно управление и информационни технологии и тази по околната среда и водите. Във връзка с кризата с водоснабдяването и водния режим в редица населени места, е създадена Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната. По време на нейните 13 заседания са изслушвани различни заинтересовани страни като кметове, ВиК специалисти, главни архитекти на различни общини, засегнати от липсата на водоснабдяване и пр. В резултат се очаква комисията да приключи своята дейност с приемането на доклад с конкретни мерки на ниво законодателна, изпълнителна и местна власт, който да бъде изпратен на председателя на Народното събрание. 

От работата на Комисията по туризъм става ясно, че депутатите могат да участват и в изнесени заседания. Така например по покана на организаторите от курортен комплекс Албена членовете на Комисията провеждат изнесено заседание в хотел Маритим Парадайс Блу в курорта, като според обявения дневен ред са се обсъждали “Текущи предизвикателства и перспективи пред туристическия бранш в началото на летен сезон 2025 г.”. В публикуваната стенограма от пъвото заседание, проведено през месец юни, става ясно, че това не е нова практика за комисията и през 2024 г. се е провело такова изнесено заседание. Председателят посочва, че: “…поканата е с много голямо желание от ръководството на Албена и смятам, че ще бъде полезна. Технократското мислене е, че когато вземаме решения, предстои ни едно сериозно решение със Закона за туризма, е хубаво не само от канцеларията да погледнем нещата, когато можем и на място да се срещнем с хората, които реално живеят и работят това, ще ни бъде от полза на всички. Хубаво място е. Смятам, че ще бъдем добре приети, категорично.” По време на заседанието са обсъдени възможности за организиране на аналогични срещи с представители от Южното Черноморие, а през есента и в други населени места, сред които Велико Търново.  

Дебати за ползата от подобно събитие няма, отвъд тези, в които част от депутатите искат да се промени датата, защото имат други планирани срещи, в които да участват по същото време. 

Следващата графика показва разпределение на заседанията на постоянните комисии по месеци: 

Работата на парламентарните комисии често остава извън фокуса на публичното внимание. Там обаче би следвало да се извършва най-съществената част от законодателния процес – обсъжданията, преговорите, редакциите, експертните консултации. От активността и подхода на комисиите зависи дали законите ще бъдат добре обмислени и дали приетите впоследствие решения ще отразяват реалните проблеми на обществото.

Данните за тяхната дейност са не просто формалност, а важен показател за функционирането на българския парламент – за готовността на депутатите да работят задълбочено, да търсят консенсус и да поемат отговорност.