В идеална ситуация ролята на медиите е не просто да предават факти и послания, а да поставят публичния и политически дебат в контекст, да проверяват данните и да стимулират гражданската активност. По време на предизборни кампании значението им се усилва още повече – те се превръщат в ключов инструмент за информиране на избирателите, формиране на общественото мнение и осигуряване на равнопоставено поле за представяне посланията на партиите и кандидатите. С оглед на това международни организации като UNESCO, OSCE/ODIHR и Международната федерация на журналистите отбелязват, че информираното гласуване е възможно само при наличие на достъпна и достоверна информация, представена в плуралистична и свободна медийна среда при спазване на стандартите за журналистическа етика. 

Отразявайки голямото значение на медиите в предизборната кампания, българското законодателство е въвело изискването Съвета за електронни медии (СЕМ) да следи медийното отразяване на политическите субекти преди съответните избори. 

В изпълнение на това свое задължение СЕМ изготвя цялостен доклад, който следва да предостави на Централната избирателна комисия (ЦИК) и да публикува на своята интернет страница. В настоящата публикация екипът на Институт за развитие на публичната среда ще обобщи данните и ще представи основните изводи от “Специализиран мониторинг – предизборна кампания за извънредни избори за 51 Народно събрание – 27.10.2024 г.”, изготвен от СЕМ.

За докладът на СЕМ

Наблюдението, извършено от СЕМ, “има за цел да установи съответствието на предизборното поведение на доставчиците на медийно съдържание с медийното и с изборното законодателство при провеждането на кампанията”. То проследява спазването на основни професионални стандарти и принципи, изискванията за обективност, равнопоставеност и баланс при представянето на кандидатите и при отчитането на многообразието на мненията. Програмите, включени в мониторинга на СЕМ, са избрани на база степента им на влияние върху общественото мнение. Критериите за подбор включват териториално разпространение, специализация и профил. В резултат са обхванати:

• 13 програми на БНТ и БНР – БНТ1, БНТ2, Хоризонт, Христо Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен и БНР – Радио Кърджали;
• 11 програми на търговски медии – БТВ, Нова Телевизия, Nova News, Bulgaria On Air, Телевизия Евронюз България, Скат, България 24, Евроком, 7/8 TV, TV1 и Дарик Радио България.

СЕМ си запазва правото да наблюдава и програми извън описаните по-горе в случай на получени жалби или сигнали, както и при самосезиране. Същото важи и за мониторинг на платформи за споделяне на видеоклипове. В тази връзка в мониторинга са включени още: 

• 13 програми, платформи за споделяне на видеоклипове и youtube профили на онлайн медии – Канал 3, Радио България (турски език), АЛФА ТВ, ПИК ТВ, dnevnik.bg, gospodari.com, actualno.com, segabg.com, zaistinata.com, offnews.bg, tribune.bg, divident.eu, vbox7.com. 

В наблюдението се замерват количествени и качествени показатели за конкретни предавания и часови диапазони и се следи за спазването на разпоредбите на Изборния кодекс. Сред мониторираните от СЕМ попадат новинарски емисии, публицистични предавания и др., които подробно са описани в доклада на Съвета. 

Експертите на СЕМ разграничават съдържанието като платено и безплатно агитационно, както и редакционно такова. Същевременно в доклада няма изведена конкретна дефиниция за тези категории. От текстовете му най-общо може да приемем, че редакционното съдържание е онова, което редакторският колектив сам подбира. Това включва изказвания на изборни експерти, политолози, анализатори, журналисти, представители на държавни институции, както и участието на политически лица, които обаче не агитират директно. Партиите заплащат за разпространение на посланията си, което е ясно обозначено и за него се публикува договор на уебстраницата на съответната медия. Безплатното агитационно съдържание също би трябвало да бъде маркирано и за него да е обявено споразумение. 

Разпределение на ефирното време според СЕМ

Данните в доклада на СЕМ показват следното разпределение на видовете съдържание във всички наблюдавани предавания:

Най-голям – 66%, е делът на редакционното съдържание, следвано от платено агитационно съдържание – 22% и безплатно агитационно съдържание – 12%. Припомняме, че за националните радио и телевизия съгласно Изборния кодекс има задължение да предоставят безплатно ефирно време на участниците в избори. Частните медии пък имат възможност да сключват договори за безвъзмездно отразяване. 

В кампанията през м. октомври, 2024 г. екипът на ИРПС проследи договорите, сключвани с почти 40 медийни доставчика. От тях стана ясно, че практиката за безвъзмездни споразумения за услуги е възприета от някои търговски медии. Договори за безплатна реклама бяха публикували телевизия ⅞ (със свързаната с нея партия Има такъв народ) и ТВ Евроком (с формациите Кой, БСП – Обединена левица, Свободни избиратели, ПП-ДБ и Възраждане). От наличната информация не стана ясно какви точно услуги получават партиите и коалициите безплатно, дали например те не са бонус за конкретни формации, които вече имат споразумения за платена реклама със съответната медия и пр.

Във времето, в което СЕМ са наблюдавали програмата на Канал 3 е засечено почти 24 часа безплатно съдържание. Това нарежда медията на първо място по този показател. Наблюдението на СЕМ по отношение на този тип съдържание показва, че телевизията е публикувала “информация само за един безвъзмезден договор с ПП „Величие“, но в обозначените като безплатната агитация форми присъстват и други политически субекти, с които са сключени договори само за платена агитация.” Същевременно съгласно доклада по Канал 3 се излъчват “цели предизборни събития – срещи на закрито със симпатизанти в различни области на страната и чужбина и отразяване на митинги на открито, включително откривания и закривания на предизборната кампания”. 

Експертите посочват, че има случаи, в които агитационни клипове са обозначени с “Купуването и продаването на гласове е престъпление”, но договори с партиите не са публикувани от медиите.

По-подробен поглед върху данните за трите най-големи национални телевизии показва, че съдържанието в БНТ1 е много по-различно в стравнение с частните БТВ и Нова. Докато в обществената медия в относително равни дялове са разпределени платеното агитационно, безплатното агитационно и редакционното съдържание, то в БТВ и Нова е имало основно редакционно съдържание, свързано с изборите. Подробно с данните за разпределението на ефирното време в трите телевизии може да се запознаете в графиката по – долу:

*Платеното съдържание в двете частни телевизии в наблюдаваните от СЕМ предавания е в размер на минути. В тази връзка, следва още веднъж да подчертаем, че експертите на Съвета не са мониторирали форми за платени предизборни клипове.  

От доклада на СЕМ става ясно, че трите големи национални телевизии са спазили професионалните и етични стандарти при отразяването на предизборната кампания. Експертите посочват, че БНТ се е справила с изискванията, които са ѝ вменени от Изборния кодекс. По отношение на БТВ като позитив се отбелязва, че водещите на предаванията са посочвали “че участието на кандидатите за депутати и на представителите на политическите сили …е според утвърден регламент от БТВ и е безплатно”. 

От Нова телевизия пък са демонстрирали “стремеж за спазване на етичните и професионални журналистически стандарти, не е отчетено самоцелно фокусиране върху някои от скандалните моменти, съпътстващи кампанията”. 

В доклада на Съвета има и последващо разграничение по отношение на самото редакционно съдържание. Общият брой часове, които попадат в тази категория са 442 като в 123 (или 28%) от тях става въпрос за участия на политически лица, обвързани с някоя от формациите. През останалото време гостите в предаванията са били експерти, представители на институции, социологически агенции и др. 

Докладът на СЕМ за темите в кампанията 

Докладът разглежда и основните теми, отразени в медиите по време на кампанията за извънредните парламентарни избори през октомври, 2024 г. Сред тях категорично доминират проблемите с купуване на гласове и корпоративен вот. В материалите фокус е бил поставен върху тези явления и акциите на служебното правителство и МВР. В редица случаи на съмнение е бил подлаган самият изборен резултат. В тази връзка са и коментарите в наблюдаваните предавания за последващите възможности за съставяне на стабилно управление. 

Разцеплението и вътрешно партийното напрежение в ДПС също са теми, съпътствали цялата кампания. Отразяване намират спорът за името на Движението и арестът на Джейхан Ибрямов. Сред основните теми в медиите е и тази за разцеплението в БСП, настъпило след отлъчването на Корнелия Нинова от редиците на столетницата. Отбелязани са скандалите в местната власт, които допълнително изостриха политическата ситуация. Експертите на СЕМ посочват и включването на редица кметове в надпреварата за парламента с цел привличане на гласове към съответните партии.  

Правосъдие и реформи в съдебната система, корупция и управление също често са дискутирани в мониторираните формати. Следват икономическите теми като развитие на икономиката и инвестиции, доходите на гражданите, държавен бюджет и инфлация, особено с оглед на присъединяването на България към Еврозоната. 

Много показателен е изводът на СЕМ, съгласно който “в българските медии се засилва тенденцията евроатлантическата ориентация на държавата ни да бъде подлагана на оспорване и критика”. Нещо повече, в доклада четем, че “трудно може да се разбере, че се провеждат избори в държава – членка на Европейския съюз и НАТО, освен от призивите за тяхното напускане”.