Когато говорим за публични средства и партийно финансиране, важно е да се знае не само колко, но и какви са разходите на политическите формации – за предизборни кампании, за събития, за реклама и медийно отразяване, за администрация и т.н. Именно затова редица международни организации като Съвета на Европа (GRECO), ОССЕ и IDEA препоръчват партийните финанси да се подреждат в ясни категории. Такива могат да бъдат: 

• Кампания и реклама – например телевизионна, радио, онлайн, печатни материали и външна реклама и пр.;
• Организационни разходи – свързани с логистика, пътувания, наем на зали за събития и др.;
• Административни разходи – за текущи нужди като заплати, офис оборудване и консумативи, комуникационни услуги, наеми и др.;
• Консултантски и външни услуги – наемане на PR експерти, правни съветници, социолози и други професионални услуги;
• Образователни и партийни инициативи – инвестиции в обучение на членовете, форуми, работа с младежи и местни структури, изследвания и разработки на политики и др.;
• Финансови и банкови такси – обслужване на сметки, трансакции и други административно-финансови задължения.    

Подобно структуриране на разходите е предпоставка за по-добро управление на ресурсите от самите партии, а също и за ефективен външен контрол, осигуряващ максимална публичност на тези средства. В българската действителност, в която партийните финанси в най-голямата си част се формират от държавна субсидия, високата отчетност за тяхното последващо инвестиране би допринесла за по-висока степен на контрол и изграждане на доверие у избирателите към политическите формации.

Международните организации, споменати по-горе, са очертали и стандарти, свързани с ефективното отчитане на партийните разходи. Те стъпват на няколко основни принципа. На първо място партийните отчети трябва да са подробни и ясно да показват за какво се използват средствата. Не по-малко важно е тази информация да е достъпна за обществото, да се публикува редовно и не на последно място в подходящ за последващи анализи формат. За реален контрол се изисква и независим одит с право на проверка и последващи санкции. 

Доколко отговарят на тези стандарти отчетите на българските партии и какво показват разходите, които те са направили през 2024 г. ще представим в настоящата публикация. 

Повече за партийните разходи през 2024 г.

Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи и анализира данните от годишните партийни отчети за 2024 г., подадени пред Сметната палата. Финансовите си документи са декларирали общо 126 формации. Само две от регистрираните в страната партии – Движение България на гражданите и Движение на непартийните кандидати, не са спазили изискванията за това. Почти ⅓-та от партиите не са похарчили никакви средства за осъществяване на своята дейност.  

Българското законодателство включва доста общи дефиниции за партийните разходи. Те са уредени в Закона за политическите партии (ЗПП). Там се посочва, че политическите субекти използват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на своите структури, за организационни разходи по провеждането на мероприятия и „за други, присъщи за дейността на партията разходи”. Именно последната категория е обект на широко тълкувание от страна на политическите централи. Така през годините сме ставали свидетели на медийни материали за осчетоводени като “други присъщи разходи” платени от партиите финансови средства за командировки до екзотични дестинации в чужбина, за скъпи хотели, храни, напитки и аксесоари. Цитирани са и примери за огромни заплати на политически лидери.

През 2024 г. размерът на всички разходи възлиза общо на 36 274 532 лв. Почти 90% от тях или 32 179 000 лв. са извършени от партиите, имали представители в последните два парламента. Подробна информация за структурата на разходите на партиите през 2024 г. може да видите в графиката по-долу:

Най-голяма част от средствата на партиите през 2024 г. са отделени за разходи за външни услуги и материали – 14.9 млн. лв. или 41%. Следват ги тези за възнаграждения и осигуровки, представляващи 24% или 8.8 млн. лв. Въпреки сравнително големия им дял, едва 23 партии са декларирали, че заплащат труд на служители, като най-голяма сума са отчели от ГЕРБ-СДС – 2.65 млн. лв. Тези данни пораждат някои съществени въпроси. В условията на представителна демокрация се очаква от партиите да имат ключова роля в експертния дебат и управлението на държавата. За това е нужно те да изграждат и поддържат своите кадри и капацитет в различни сфери. Дали обаче това е възможно и как, ако от години политическите формации декларират нулеви или много ниски разходи за своя партиен апарат? Или изобщо не извършват никакви разходи за партийна дейност? А може би всъщност в голяма степен разчитат на услуги от външни консултанти, за които отделят значително по-големи суми от годишните си бюджети. 

Повече подробности за разходите за възнаграждения на партиите от 51-ото Народно събрание представяме в следващата графика: 

Очаквано, трите партии с най-големи разходи през 2024 г. са парламентарно представени. Първа е ГЕРБ с 8 511 000 лв., следвана от Продължаваме Промяната със 6 688 000 лв. и ДПС с 4 885 000 лв.

Време за реформа на партийните разходи

Както вече споменахме разходите на политическите партии не са достатъчно детайлно регламентирани в ЗПП. Категоризацията им също така не е съобразена със спецификата на дейността на партиите, в голяма степен не отговаря на добрите международни стандарти в тази сфера и затруднява проследяването на това за какво формациите използват финансовите си ресурси. Последното е от съществено значение, имайки предвид че основният приход на партиите у нас е от държавната субсидия.   

В тази връзка е необходим експертен дебат за реформа на партийното финансиране. Тя трябва да позволи по-подробно отчитане на разходите на формациите, да въведе изисквания спрямо начина, по който държавната субсидия се използва и да осигури възможност за нейното самостоятелно проследяване. 

Необходимо е да се регулира и въпросът за присъщите и необходими разходи на политическите партии. Под такива например следва да се разбират средства за обучение на партийни активисти, за аналитична и научно-изследователска работа в сферите на политиката и държавното управление, за гражданско обучение на избирателите. По този начин партиите ще бъдат стимулирани да развиват своя капацитет и мрежа от подготвени активисти, в т.ч. и в по-малките населени места.