Членският внос е ключов приход за политическите партии, който им осигурява сравнително устойчиво финансиране. Чрез него формациите могат да осъществяват дейността си, без да разчитат изцяло на външни източници – дарители или държавна субсидия, което пък е предпоставка за намаляване на неправомерното влияние върху решенията им. Финансовата самостоятелност през набирането на членски внос укрепва способността на партията последователно да следва идеологическата си линия без да прави компромиси под натиск.
Членският внос е показател за реална подкрепа от гражданите, които плащат своите вноски и участват в партийния живот по места. Така той ангажира симпатизантите в много по-голяма степен и те са склонни да се включват в различни партийни инициативи – събрания, доброволчески дейности, кампании и т.н. Това се отразява както на избирателите, така и на медийния имидж на самата партия. Не на последно място активността на членовете би следвало да е предпоставка за създаването на по-здрави връзки между партийното ръководство и редовите членове, изграждаща чувство за отговорност и принадлежност към обща кауза.
От друга страна, членският внос рядко осигурява достатъчно средства, за да покрие всички разходи на по-големите партии – особено в периоди на предизборни кампании или за развиване и поддръжка на партийни структури в различни населени места. Това налага търсене на допълнително финансиране чрез държавна субсидия или дарения. По този начин може сериозно да се намали степента на финансова независимост на партиите.
Съществен проблем може да бъде и неравномерната събираемост на членския внос. Невъзможност или нежелание да бъдат заплащани регулярни вноски, както и слабата дисциплина на членовете, създават трудности пред планирането на този тип партийни приходи. Сериозен дефицит е и неспособността на партиите да водят реална статистика за тяхната активна членска маса. Ако не съществува прозрачност при отчитането на начина, по който се използва членския внос, може някои от симпатизантите на съответната партия да бъдат демотивирани да я подкрепят финансово.
В България членският внос за партиите може частично да бъде проследен през годишните им финансови отчети. Там обаче няма достатъчно яснота как са се формирали тези приходи, както и какви са броят на партийните членове и размерът на вноските, които централите събират от тях.
Така например анализът на Институт за развитие на публичната среда на годишните финансови отчети на партиите у нас показва, че едва 44 от 126 са посочили сред приходите си за 2024 г. средства от членски внос. Тяхната обща сума възлиза на 4 786 472 лв. или 13.17% от всички приходи на партиите. Подробна информация за това какви са източниците на приходи за партиите през 2024 г. може да видите в графиката по-долу:
Съгласно Закона за политическите партии „Уставът на политическата партия съдържа… правилата за определяне размера на членския внос” (чл. 14, ал. 1, т. 10). Преглед на уставните документи на парламентарно представените партии показва, че в нито един от тях не е обявен изрично размерът на дължимия членски внос. Няма публичен достъп и до решенията на съответните ръководни органи, определящи сумата, която партийците следва да внасят. На интернет страниците на партиите Има такъв народ и Величие са посочени конкретни суми. В случая на ИТН те варират от 2 до 20 лв. на месец, а при Величие вноските са между 5 и 20 лв. на месец, като партията предоставя възможност за плащане онлайн с банкова карта.
На страниците на Продължаваме промяната и Да България също е създадена възможност за плащане на членски внос. Сумите, които желаещите имат възможност да платят започват от 5 лв. за Да България и от 10 лв. за Продължаваме Промяната. Не става ясно обаче дали тези подстраници са създадени само за набиране на членски внос или допускат и събиране на дарения (което не е изключено, съдейки от описанията на различните полета).
От финансовите отчети за 2024 г. на парламентарно представените партии можем да се запознаем с отчетения от тях годишен членски внос.
Данните показват, че най-много приходи от своите членове има партия ГЕРБ – 2 153 000 лв. На второ място се нареждат от БСП – с 978 хил.лв., а на трето – ДПС със 794 000 лв. Подробности за отчетения членски внос от парламентарните формации представяме в следващата графика:
Прави впечатление, че от Възраждане отчитат нулеви постъпления от членски внос. През лятото на 2022 г. напусналата редиците на партията бившия народен представител Елена Гунчева, публично повдигна въпроса за членския внос на формацията. Пред Deutsche Welle тя казва: ‘’Аз съм заплащала членски внос още когато бях кандидат за депутат от гражданската квота на партията, обикновено между 20 и 100 лева един-два пъти в месеца…На всяко събрание на организацията задължително има точка за членски внос и се събира такъв„. Въпреки това от регистрирането на партията през 2015 г. досега годишните им финансови отчети показват нулеви приходи от членски внос.
От партия МЕЧ също не са декларирали постъпления от своите членове, въпреки че партията е регистрирана в началото на 2024 г.
Партиите с най-ниски приходи от членски внос, но и с представители в парламента, са ДСБ с 3 000 лв., Земеделски народен съюз с 5 000 лв. и СДС с 13 000 лв. От ЗНС на Румен Йончев предоставиха партийната регистрация на фракцията на ДПС около Ахмед Доган, за да може да се яви на изборите през октомври 2024 г. след разкола в Движението.
Видно е, че графиката по-горе повдига въпроса за членската маса, която седи зад формациите. Ясно е, че проблеми по тази линия има. За тях в началото на тази година говори бившият депутат и доскорошен коалиционен партньор на БСП, Татяна Дончева. Пред БНТ тя казва: “В момента в БСП нито може да се уточни с категоричност колко души членуват, нито може при условията на доверие между основните фигури, не само на върха на ръководството на партията, но дори на регионалните структури, не могат да кажат колко са тези членове и колко души имат право да гласуват, колко души са гласували и какъв е резултатът”.
Втора потенциална трудност е свързана със събираемостта на членския внос. Партии, които имат сериозна електорална подкрепа, не отчитат значителни постъпления от този вид финансиране. Уставните документи на някои от тях показват, че има диференцирани ставки за размера на членския внос – според това дали става въпрос за редови член или такъв на изборна длъжност.
Недостатъчният приход от партийните членове прави формациите зависими в много голяма степен от държавната субсидия и дарения, особено при поредицата от предизборни кампании, които наблюдавахме в последните години.
Не на последно място от достъпната информация в публичния регистър на Сметната палата и официалните страници на съответните партии не може да оцени в каква степен се отчитат коректно приходите от членски внос. В допълнение, по-голяма част от регистрираните над 120 партии дори нямат интернет страници.