Отчетите на партиите и коалициите, участвали в изборите на 27-ми октомври 2024 г. бяха публикувани през декември 2024 г. Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) вече представи обобщените данни за приходите на формациите в предходна публикация. В настоящия материал сме се фокусирали върху въпроси, свързани с разходите – кои са основните пера в отчетите, кои формации са похарчили най-много средства в предизборния месец, заложиха ли отново партиите на реклама в медиите.

Разходите на участниците в кампанията

За участие в изборите в Централната избирателна комисия бяха регистрирани 19 партии и 9 коалиции. Техните общи разходи по време на кампанията възлизат на 6 339 528 лв. Продължава практиката най-голямата част от средствата на формациите да се насочва за медийна реклама – 3 924 234 лв или 62%. В тази сума са включени и медийните пакети, които държавата предоставя като помощ за формации без право на субсидия. Тяхната стойност за последните парламентарни избори беше 695 029 лв. 

Подробната структура на разходите в кампанията е представена в следващата графика:

* В графата “Други” са включени различни видове разходи, сред които такива за материали и консумативи; за външни, консултантски и социологически услуги; за гориво; за дарения и др.

Сумата отделена за провеждането на масови прояви в кампанията остава на второ място с 1 540 653 лв. или 24 %. Далеч след това се нареждат разходите за наем на съоръжения и транспорт, като те възлизат на 605 423 лв. (или 9.5%). И на тези избори партиите не са наемали допълнителен персонал, който да им помогне за организацията на кампанията. Такива разходи са направили само от Продължаваме Промяната – Демократична България (15 600 лв.), Величие (2 650 лв.) и Русофили за България (500 лв). 

С разходите на формациите, излъчили представители в Народното събрание, може да се запознате в следващата графика.  Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – посочете с мишката тип разход, за да видите неговата стойност за отделните политически субекти:

Най-много парични разходи са направени от ДПС-Ново начало – 1 162 813 лв. На второ място са Възраждане с 996 541 лв., следвани от Има такъв народ със 758 537 лв. разходи. 

При по-голямата част от формациите разходите за медийно отразяване имат значителен относителен дял. Той е най-голям при Има такъв народ – 76% от инвестираните в кампанията средства са насочени към агитация през медии. Впечатление прави, че при ГЕРБ-СДС дяловете на разходите за медии и тези за масови прояви са почти равни. Интересно е, че от коалицията около Делян Пеевски – ДПС-Ново начало са вложили най-голям процент от средствата си в масови прояви на терен (53% или 622 960 лв). Подобен подход са имали и от фракцията на Ахмед Доган – АПС, които са вложили 51% от средствата си за провеждане на митинги, срещи с избиратели и т.н. Явно след разделението в ДПС и двете крила са заложили на кампания близо до гражданите по места. Припомняме, че между фракциите на Доган и Пеевски имаше сериозно напрежение преди парламентарния вот през октомври, преминало през съдебни спорове, замени на членове в секционните избирателни комисии, обвинения към кандидати и т.н. Всичко това беше с цел привличане на по-голяма част от електората на Движението за права и свободи. В тази връзка може би не е учудващо, че повечето си разходи двете фракции са насочили именно към масови прояви и агитация на терен.

Важна особеност, на която следва да обърнем внимание, е че преди поредни избори някои от формациите разчитат на сериозен дял “непарични средства” за финансиране на кампаниите си. Тези суми не са включени в данните представени по-горе. В най-голяма степен такива средства са отчели коалициите Продължаваме Промяната – Демократична България – 595 019 лв. и ГЕРБ-СДС – 535 913 лв. Съгласно публикуваните от Сметната палата данни, това са стоки, услуги, рекламни материали и др., за които партиите, част от коалициите, сключват самостоятелни договори. След това те предоставят тези вече заплатени стоки и услуги на самите коалиции. По този начин средствата не представляват разходи за самите коалиции, но попадат в общото финансиране на кампаниите им. 

Този начин на отчитане поражда известни проблеми. Към момента формите на Сметната палата не предоставят подробна информация за типа стоки и услуги, включени в тези “непарични средства”. Така не можем да оценим дали става въпрос за предоставени медийно отразяване, провеждане на масови прояви, печатане на материали, заплащане на труд и т.н. Това прави невъзможна оценката къде всъщност са насочени тези средства. 

Разпределение на разходите за медии в кампанията

Медийните разходи устойчиво са тези с най-голям дял в предизборните кампании. Преди вота в края на октомври 2024 г. те възлизаха на 3 924 234 лв. или 62%. Тогава партиите отново разпространяваха своите идеи най-вече чрез онлайн издания и похарчиха 1 666 214 лв. за това. На второ място сред медийните разходи са частните телевизии с 1 377 622 лв. Все още във формите за финансови отчети на партиите няма самостоятелна графа за разходите за платени постове в социалните мрежи (като Facebook, Instagram, TikTok). Заради това екипът ни допуска, че те се отчитат именно в категорията “онлайн медии”.  

Подробно разпределение на средствата за медийно отразяване представяме в следващата графика: 

* В средствата са включени и медийните пакети.

За пореден път прегледът на отчетите показва, че партиите са имали затруднения при попълването им, особено по отношение на разходите за медии. Често те не правят разлика между категориите на електронните и онлайн медиите или посочват данни само в сумарните графи, без да отбелязват конкретния вид медиен доставчик. Поради това трябва да отбележим, че като разходи за медии формациите са посочили още 5 300 лв., които обаче не са разпределени в нито една от категориите в отчетната форма. Тази сума не е включена и в графиката по-горе. 

Някои изводи за разходите в кампанията

За пореден път отчетите от кампанията показват, че медийните услуги имат основна тежест в разходите на партиите. Много по-малко са средствата за срещи с избирателите, а чисто символични пък са отделените ресурси за възнаграждения на екипите, работещи в партийните кампании. Тази ситуация ясно отразява начинът, по който функционират политическите партии у нас – много по-често те говорят едностранно на избирателите си, през послания в интернет или по телевизията и много по-рядко политиците се ангажират с двупосочен диалог със своите симпатизанти лице в лице. 

В отчетните форми към момента не са налични някои категории, които биха повишили прозрачността по отношение на финансирането на кампаниите. Пример за това са разходите за реклама в социалните мрежи, за които липсва специфична графа. Поради тази причина не може да бъде направен подробен анализ на средствата, които се насочват за този тип реклама. Друг такъв пример са т. нар. “непарични средства”, които се използват все повече за финансиране кампаниите на формациите. Оказва се, че някои от участниците в коалициите предпочитат да сключват самостоятелно договори и да осигуряват услуги за своите кандидати в предизборната надпревара. Това се случва за сметка на предоставянето на парични средства за общи предизборни мероприятия. Степента, в която тези средства се разходват за медийни участия, организиране на предизборни събития и срещи с избиратели, не може да се оцени от информацията, подавана към Сметната палата. 

В тази връзка, стъпка към повишаване прозрачността на партийното финансиране без нужда от законодателни промени е промяна в отчетните форми. Те се определят от Сметната палата, която има право да промени съответните графи.