Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. През последните години бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Промените – когато те реално подобряват съществуващите процедури и правила, разбира се са полезни. Но ако те се въвеждат стихийно и без оглед на ефектите, които пораждат, честата смяна на правилата може да създава несигурност в избирателите и да затруднява работата на изборната администрация. А от приемането на настоящия изборен кодекс (ИК) през 2014 г. депозираните в Народното събрание предложения за изменения в текстовете му са почти 80.

След старта на 51-вото Народно събрание бяха внесени поредните пет законопроекта за допълнения на изборното законодателство. Те бяха депозирани от депутати от формациите Възраждане, Има такъв народ (ИТН), БСП – Обединена левица, Демократична България (ДБ) и Продължаваме Промяната (ПП). 

Предлаганите промени са основно в няколко направления и са свързани с: 

• Технологията на гласуване; 

• Избирателните списъци;
• Преброяването на гласовете в края на изборния ден; 
• Провеждането на изборите в чужбина; 
• Състава на Централната избирателна комисия.

В отделен материал екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) разгледа необходимостта от промени в начина на формиране и състава на секционните избирателни комисии, макар тази тема да не е залегнала в законопроектите на партиите.

По отношение на гласуването зад граница има две предложения от партиите Има такъв народ и Възраждане. Първото е свързано с отлагане на влизането в сила на самостоятелен район „Извън страната”. Второто предвижда ограничаване на секциите в страните извън Европейския съюз – до 20 секции (извън тези в дипломатически и консулски представителства) в държава. 

Настоящата публикация ще се фокусира основно върху темата за избирателен район (ИР) „Извън страната”.  

За район “Извън страната” 

Район “Извън страната” съществува в редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва. Сред основните аргументи в полза на обособяването на такъв са: осигуряване на представителство за живеещите извън пределите на съответната държава; насърчаване включването на емигрантите в политическите процеси в техните страни; премахване на изкривяването на разпределението на мандатите заради гласовете от чужбина; отчитане на икономическия принос на емигрантите, които изпращат значителни финансови средства на своите близки. В тази връзка по данни на БНБ през 2023 г. българите в чужбина са изпратили общо 1.32 млрд. евро на роднините си у нас. 

Същевременно изборните експерти посочват и някои проблеми, свързани с организирането на район “Извън страната”. Такива са свързани най-вече със създаването на необходимата правна рамка за провеждане на целенасочена кампания в чужбина от страна на партии и кандидати. Други предизвикателства са логистиката и финансовите ресурси, необходими за гарантиране на връзката между избраните от район “Извън страната” депутати и техните гласоподаватели по места. Това включва средства за командировки, осигуряване на помещения, транспорт и др.  

Принципи за определяне броя на мандатите в район “Извън страната” 

Определянето на броя мандати в район за гласуващите извън страната избиратели може да стане съгласно няколко основни принципа. 

Първият се основава на дела на живеещите в чужбина спрямо общия брой на гражданите на съответната държава. В България съгласно данните на ГД ГРАО към 15.01.2025 г. регистрираните по постоянен адрес граждани са 8 105 119. Деклариралите настоящ адрес извън страната пък са 782 066 души или 9.65% от цялото население. Ако се спазва този принцип, то и мандатите за район “Извън страната” трябва да се разпределят в същото съотношение. 

Вторият принцип са т. нар. “плаващи” мандати. При тях разпределението на местата от чужбина не е фиксирано, а се определя след изборния ден. Те зависят от съотношението между гласувалите зад граница и всички подали вота си в съответните избори. Така например на последния парламентарен вот у нас бяха подадени общо 2 570 690 бюлетини, от които 151 599 или 5.9% зад граница. Ако мандатите за район чужбина са “плаващи”, то те следва да отговарят на този дял. Това обаче налага депутатските места от избирателните райони в страната да се преразпределят за всеки избор, за да може да се определи колко и откъде ще бъдат насочени към ИР “Извън страната”. 

Третият принцип чисто механично разделя общия брой мандати на този на районите в съответната държава. В България това би означавало да се разделят 240 мандата на 32 района – 31 в страната и един за чужбина.

Последният принцип предполага да се заложи административно минимален брой мандати за район. Такова правило съществува и към настоящия момент в българското законодателство. Съгласно Изборния кодекс (ИК) един район в страната не може да излъчва по-малко от 4 депутатски места.  

Район „Извън страната” – възможен ли е у нас?

В момента в ИК е разписан избирателен район „Извън страната”, но такъв практически не съществува. В края на 2022 г. беше даден срок за пълното му формиране до 1 януари 2025 г. Въпреки това в продължение на 2 години не бяха направени стъпки от страна на законодателя за организиране на такъв район. Не бяха изготвени: методика за определяне на броя мандати в него и тяхното географско разпределение; списък на гласуващите извън страната; ясно определени критерии за кандидатите от район „Извън страната” правила за водене на кампания зад граница и др. 

С оглед на това не е учудващо, че от Има такъв народ предлагат поредното отлагане на формирането на такъв район до 01.06.2026 г. с мотив, че е необходим „работещ парламент с хоризонт за функционирането му в пълен мандат”. 

Така сънародниците ни в чужбина ще продължават да имат „непълно” право на глас. Техният вот няма да е обвързан директно с мандати – те ще гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, тъй като в чужбина липсва преференциален вот. Това води и до силно изкривяване на определянето на мандатите в страната, след като към тях се прибавят гласовете, получени от българите зад граница. 

Както посочихме по-горе – общият брой гласове, подадени в чужбина на последните парламентарни избори, е 151 599. Това е сравнимо с гласовете в някои от най-големите изборни райони в страната като Варна, 24 ИР София и 25 ИР София. 

Подробни данни за гласуването зад граница в последните 15 години представяме в следващата графика: 

* Данните за броя гласували са на база броя намерени бюлетини в избирателните кутии.

Съгласно сега действащите разпоредби на ИК тези гласове се разпределят към резултатите на партиите в страната. За някои формации това означава допълнителни места в парламента, докато за други – загуба на депутати. Съгласно данните за изборите от 27-и октомври 2025 г. вотът на нашите сънародници зад граница е донесъл по един мандат на Има такъв народ и Продължаваме Промяната-Демократична България и два мандата на Алианс за права и свободи. “Загубили” мандати в пък са ГЕРБ-СДС – 3, и БСП-Обединена левица – 1. 

Ефектът на гласовете от чужбина върху броя народни избраници в отделните формации представяме във визуализацията по-долу: 

Данните показват необходимостта да се пристъпи към същинско обособяване на район „Извън страната”. По този начин ще се осигури равнопоставеност между избирателите в България и сънародниците ни в чужбина, ще се преодолее изкривяването при изчислението на разпределението на мандатите и ще се актуализират избирателните списъци. Не на последно място българите зад граница, които, както стана ясно, са основен “инвеститор” в икономиката в страната, ще имат възможност да излъчват депутати с пряк ангажимент към техните проблеми. Формирането на такъв район ще изисква и законодателни промени, които да регулират правилата за водене на кампания зад граница. 

При сегашните разпоредби на Изборния кодекс и минималното изискване за брой мандати от един изборен район, следва и за район “Извън страната” да се предвидят 4 депутатски места. Една възможност за разпределението им е на географски принцип по следния начин: 2 мандата за държавите от Европа, 1 мандат за държавите от Северна и Южна Америка и 1 мандат за останалите държави.