Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. През последните години бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Промените – когато те реално подобряват съществуващите процедури и правила, разбира се са полезни. Но ако те се въвеждат стихийно и без оглед на ефектите, които пораждат, честата смяна на правилата може да създава несигурност в избирателите и да затруднява работата на изборната администрация. А от приемането на настоящия изборен кодекс (ИК) през 2014 г. депозираните в Народното събрание предложения за изменения в текстовете му са почти 80.

След старта на 51-вото Народно събрание бяха внесени поредните пет законопроекта за допълнения на изборното законодателство. Те бяха депозирани от депутати от формациите Възраждане, Има такъв народ (ИТН), БСП – Обединена левица, Демократична България (ДБ) и Продължаваме Промяната (ПП). 

Предлаганите промени са основно в няколко направления и са свързани с: 

• Технологията на гласуване; 

• Избирателните списъци;
• Преброяването на гласовете в края на изборния ден; 
• Провеждането на изборите в чужбина; 
• Състава на Централната избирателна комисия.

В отделен материал екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) разгледа необходимостта от промени в начина на формиране и състава на секционните избирателни комисии, макар тази тема да не е залегнала в законопроектите на партиите.

Настоящата публикация представя подробно предложенията на Възраждане и Продължаваме Промяната по отношение на Централната избирателна комисия (ЦИК). Те са следните:   

• Възраждане предлагат промяна на състава и мандата на ЦИК – Комисията да се състои от 25 членове, да има 4 годишен мандат, съставът ѝ да се променя след всеки избор за Народно събрание и всяка партия да има възможност да отзовава своите представители в нея. В допълнение се търси професионализиране на състава на Комисията, като обаче се въвежда изискване за отзоваване на член/ове, когато партията, която ги е посочила от квотата си, поиска това. 
• Предложението на Продължаваме Промяната е съставът на ЦИК да се обновява след всеки избор за Народно събрание, за да може по този начин да се отразява променената политическа представителност на гражданите. 

И двете предложения бяха приети на първо четене в парламента миналия месец, но се очаква да се направят сериозни промени преди гласуването на окончателните текстове в Изборния кодекс.

За ЦИК и необходимостта от администрация

ИРПС обработи данните за работата на ЦИК за 2024 г. Съгласно тях Комисията е имала общо 170 заседания, като средната им продължителност е била 2 часа и 12 минути. По-долу са представени данни за времетраенето на заседанията на ЦИК: 

Освен по време на заседания, ЦИК осъществява дейността си и в рамките на работни групи. Въпреки че според Изборния кодекс те също следва да се излъчват онлайн, това не се случва на страницата на Комисията. Не са налични и видеозаписи или стенограми от тези работни формати. 

По време на официалните си заседания през изминалата година Комисията е взела общо 5 770 решения. Най-много от тях обаче – 4 665 (или 81%) са т. нар. протоколни решения – или такива, свързани с писане на писма до различни институции, определяне на хонорари по граждански договори, одобряване на транспортни и дневни разходи при командировки, създаване на нови секции на страницата на ЦИК и др. По същество, в огромната си част тези решения нямат отношение към организацията на изборния процес. Поради това с тях следва да се занимава администрацията на Комисията. Също така протоколните решения не се обявяват на сайта на ЦИК и не са публични. 

Следващата графика представя броят и относителния дял на протоколните решения от всички такива:

Интересен въпрос е защо към протоколните решения спадат и тези, които засягат важна тема като медийните пакети. Пакетите са държавни средства, които ЦИК разпределя към различни доставчици на медийни услуги и са пряко свързани с протичането на кампанията. Решенията за одобрението им не се публикуват. На последните избори за медийни пакети бяха заделени 695 029 лв., а от 2021 г. насам само в кампаниите за парламентарни избори сумата е общо 4.9 млн. лв. Същевременно при използването на пакетите има редица проблеми, които показват, че ЦИК ги одобрява чисто формално, без да има административен капацитет да извършва реална и своевременна проверка на договорите за медийни пакети. Така в кампаниите имаше случаи на предоставяне на пакети на медии, които са свързани с определени партии и кандидати.

Друг проблем с медийните пакети е свързан с неефективното им разходване. То се вижда от изборните резултати на по-малките формации. Някои от тях участват във всеки вот от 2021 г. насам, но не успяват да увеличат подкрепата си, въпреки получаването на значителен държавен ресурс. Това показват и данните от последните парламентарни избори. Голяма част от формациите, получили тогава медийни пакети, дори не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията.

Още един белег за нуждата от повишен административен капацитет на ЦИК е и липсата на обучително звено, което да се занимава с подготовката на секционните комисии в страната. Такова не е предвидено в Правилника за организацията на дейността на Комисията, макар че е записано като част от задълженията ѝ в Изборния кодекс. През годините недостатъчната подготовка на членовете на СИК се очерта като основна слабост в изборния процес у нас. Това допълнително подкопа доверието на гражданите в него и доведе до сигнали за грешки и неточности при отчитането на резултата. 

Съгласно Правилника на ЦИК е създадена една единствена дирекция – “Администрация”, към която функционират 5 звена. Сред тях е и “Машинно гласуване”, което би следвало да отговаря за машинния вот в последните 4 години. Но и до сега тази структура не е публикувала официални анализи, свързани с работата на устройствата. Същевременно след въвеждането на смесеното гласуване през 2023 г. и промяната на изискванията към хартията за машинното гласуване, бяхме свидетели на редица случаи с отпечатване на частични или бели бюлетини. Това доведе до оправданото обществено очакване да се направи анализ на причините за тези проблеми. Следваше той да се изготви и представи именно от ЦИК и нейното нарочно звено. 

Как може да се подобри работата на ЦИК?

Изброените дотук недостатъци в работата на ЦИК няма да бъдат решени с механичната промяна на броя членове на нейните членове или пък запазване на досегашните правила за номинирането им. 

Необходим е напълно различен подход, който включва намаляване членовете на Комисията за сметка на разгръщането на администрация, която да може да подпомага дейността ѝ. За тази цел следва да се предвиди и диференциране на отговорностите на членовете на ЦИК по примера на функциониране на различни регулаторни органи в страната, като Комисията за защита на личните данни и Комисията за защита на конкуренцията. Председателят следва да има по-широки правомощия по отношение на административната работа, в т.ч. процедурите по назначаване. Така ще може да се работи в посока създаване на пълноценна администрация, която да подпомага ефективно дейността на ЦИК и да допринесе за повишаване прозрачността и оперативността на органа.  

Съществен остава въпросът и за начина на формиране съставът на Комисията и на какъв принцип се номинират членовете ѝ. Към момента, те са предложения на парламентарно представените партии. Съгласно добрите международни стандарти начинът на конституиране на ЦИК следва да осигурява неутралност в работата на институцията и да гарантира независимост при вземането на решения от нейна страна в полза на обществения интерес. Така например редица европейски държави, освен парламентарни назначения в ЦИК, включват и действащи съдии, представители на академичната общност и пр. Остава да видим дали има политическа воля за промяна на принципа на конституиране на Комисията.