Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. През последните години бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Промените – когато те реално подобряват съществуващите процедури и правила, разбира се са полезни. Но ако те се въвеждат стихийно и без оглед на ефектите, които пораждат, честата смяна на правилата може да създава несигурност в избирателите и да затруднява работата на изборната администрация. А от приемането на настоящия изборен кодекс (ИК) през 2014 г. депозираните в Народното събрание предложения за изменения в текстовете му са почти 80.

След началото на работата на 51-о Народно събрание бяха внесени поредните пет законопроекта за изменения на Избирателния кодекс. Най-често в техните мотиви се посочва проблемът с работата на СИК. Няма обаче нито едно предложение за промяна в начина на формирането им. Припомняме, че около 40% от разходите за организация на избори са насочени именно към заплащане на секционните комисии. А по време на изборите в последните години се очерта хроничният проблем с попълването на състава на секционните комисии и многобройните замени в СИК, включително и в самия изборен ден. От видеонаблюдението при преброяването на гласовете пък стана ясно, че има случаи на секционни комисии, които не познават добре изборните правила, но и на такива, които действат злонамерено. Това допълнително подкопа доверието в изборния процес. 

С оглед на описаното, реформа на изборната администрация трябва да обхване и въпроса за нейната численост на ниво секция, особено с оглед на трайно намалялата избирателна активност, както и на многобройните смени на членове на секционни комисии. 

Колко големи са съставите на СИК в страната и колко ангажирани са те предвид броя на гласуващите? Може ли числеността на секционните комисии да се намали? Как по-ефективно да се формират избирателните секции? Ще допринесат ли подобни промени за намаляването на разходите за избори? На тези и други въпроси, свързани с работата на секционните избирателни комисии, търсим отговор в настоящия анализ на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС).

Как се формира СИК и колко членове има в комисиите? 

Според Изборния кодекс членовете на секционните избирателни комисии се номинират от политическите формации, които имат представители в Народното събрание. В случай, че има незапълнени места от техните квоти, те се попълват по предложение на други партии и коалиции, които са участвали в преговорите за съставяне на СИК. Ръководните позиции в комисията – председател, заместник-председател и секретар, следва да се заемат от представители на различни партии/коалиции.  

Броят на членовете на секционните комисии варира между 5 и 9. За секции с до 500 избиратели включително СИК е със състав между 5 и 7 души. За секции с над 500 избиратели в комисиите има до 9 членове, но не по-малко от 5. В страната се организират и подвижни секции за гласуване – в тях могат да упражнят своя вот избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да стигнат до изборните помещения. В мобилните секции комисията е в състав между 5 и 7 души, а логистиката за нея е задължение на съответната общинска администрация. 

Така за всеки избор се назначават над 80 хил. души администрация в секциите в страната, възнагражденията на която са най-голямото разходно перо а план-сметката за вота. 

Какво е заплащането на членовете на СИК?

Размерът на възнагражденията за членовете в комисиите е обвързан с минималната работна заплата за страната. В Изборния кодекс е посочено, че то не може да бъде по-малко от ¼ от нея. На последните избори през октомври председателите на комисиите получаваха по 275 лв., зам.-председателите и секретарите – по 255 лв. и членовете – по 234 лв. Допълнително възнаграждение бе предвидено за включване в обученията на комисиите – в размер на 20 лв. за всеки участвал. Всеки от членовете, който в деня преди изборите е приел изборните книжа и материали, е получил по 15 лв. Тримата, предали протоколите и книжата в РИК и общинската администрация в изборната нощ, са получили по още 25 лв. Така разходите за заплащане на членовете на СИК за вота на 27-и октомври бяха почти 41 млн. лв. при предвидени от бюджета общо 116 млн. лв. за изборите.

Секциите в страната на последните парламентарни избори

В изборния ден на 27-и октомври, 2024 г. на територията на страната бяха образувани общо 12 201 секции – включващи 322 подвижни и една корабна. Секциите с до 500 избиратели включително бяха 4 666 (заедно с подвижните такива). С повече избиратели пък бяха 7 535 секции. 

Гласуването започва в 07.00 ч. и приключва в 20.00 ч. По изключение при наличие на избиратели пред изборните помещения се допуска удължаване на с 1 час, но не по-късно от 21.00 ч. Така в общия случай продължителността на гласуването е 13 часа. Подробности за вота в страната представяме в графиката по-долу: 

Колко избиратели гласуваха средно в една секция? 

В следващите редове сме анализирали подробно данните на ниво секция в страната. От тях са изключени подвижните такива (322 на брой), както и една корабна. По този начин разглеждаме 11 878 секции, в които са гласували общо 2 405 780 избиратели. 

Дори в най-големите секции в страната (тези с 1000 и повече избиратели по списък) са гласували средно по 318 души. Правим уточнението, че съгласно Изборния кодекс в тези големи секции са включени български граждани, регистрирани на служебен адрес по различни причини – с отпаднал постоянен адрес, придобили гражданство, студенти. 

Данните показват, че най-много – 2 069, са секциите, в които избирателите са между 600 и 699. В тях вота си са упражнили средно по 234 души. Подробни данни за броя гласували и колко време отнема подаването на вота представяме в следващата графика: 

В най-малките секции с до 100 избиратели по списък средно гласувалите са 35 души. Там времето за гласуване на един избирател е било 22 минути. В тази връзка екипът ни направи проверка на случаен принцип на 31 секции в избирателните райони в страната, в чиито списъци има до 300 избиратели, от които са гласували по-малко от 50. Очаквано се оказа, че във всички тези секции комисиите са били от по 7 души. Това се равнява на разходи за възнаграждения в размер на 53 351 лв., в които не са включени осигуровките, както и допълнителните средства предвидени за комисиите при получаване и предаване на изборните книжа и материали.  

Предлагат ли партиите реформа на СИК? 

В три от внесените законопроекти – на БСП – Обединена левица, Демократична България и Има такъв народ, се въвежда нов тип изборна администрация – т.нар.нарочни преброителни комисии. Предвидено е те в обособен център преброяват гласовете и да отчитат резултатите от всички секции в техния район, който ще обхваща до 20 000 или до 30 000 избиратели. По този начин, работата на СИК в края на деня, практически ще бъде сведена до минимум и няма да включва отчитане на резултатите. 

Трябва да подчертаем и още един сериозен пропуск в по-голямата част от законопроектите до този момент. Единствено от Има такъв народ са превидили, че новите преброителни комисии ще намалят работата на СИК. Затова от партията предлагат окрупняване на секциите като вече в една ще има по списък до 2 000 избиратели, вместо до 1 000, както досега. При другите формации липсват изобщо текстове за промяна на броя на членовете на СИК. Нито една от партиите не предвижда намаляване на размера на възнагражденията на секционните комисии.

Докато е явно, че внесените предложения искат да отнемат функциите по преброяване на гласовете от секционните избирателни комисии, заради съмнения в тяхната почтенност, то нито една от партиите не се отказва от назначаването на членовете на всички нива на изборната администрация на партийно квотен принцип. Дори съставите на предлаганите нови преброителни комисии, ще се формират по същите правила. Така, вместо да адресират проблемите с работата на СИК, партиите чисто механично искат да разширят изборната администрация, без да се предвижда по-добра подготовка на кадрите, институционален контрол над процеса, въвеждане на реални мерки при нарушения на изборното законодателство и пр. В допълнение, на дневен ред продължава да стои въпросът с трудностите при осигуряване на кадри за изборната администрация, в това число СИК и новите преброителни центрове. 

Партия Възраждане в своя законопроект също засяга темата за секционните комисии. В предложените от формацията текстове, въпреки че се търси връщане на машинното гласуване във всички секции, вносителите искат допълнително повишение на заплащането за конкретни членове на СИК. Това се случва без да се отчита намаляването на обема им от работа заради употребата на пълната функционалност на машините за гласуване.

Възможни реформи на СИК

Описаното в настоящата публикация показва, че натовареността на секционните комисии в последните години значително е намаляла. Особено видно е това в секциите с по-малко избиратели по списък, където далеч не са необходими 7-членни състави. В тази връзка може да се очертаят няколко основни препоръки, свързани с числеността на СИК и начина на формиране на избирателните секции. 

Първата от тях е свързана с намаляването на броя на членовете в секциите. Така ще се редуцират разходите за организиране на изборите и в частност най-голямото перо в тях – възнагражденията за СИК. В допълнение – това ще улесни партиите, които изпращат свои симпатизанти в секционните комисии. Видно през кампаниите в последните години е, че въпреки повишеното заплащане, на политическите формации им е все по-трудно да предлагат хора, устойчиво ангажирани с гладкото протичане на изборния процес. И на последните парламентарни избори станахме свидетели на хиляди сменени членове на комисиите в седмицата преди и в самия изборния ден. Трябва да добавим още, че всички партии, регистрирани за участие в изборите, могат да изпращат свои застъпници и политически представители в секциите, които да защитават техните интереси там.    

Намаляването на назначените в СИК ще улесни създаването и поддържането на единен регистър с членове на комисии. Такъв ще е от полза както за изборната администрация, така и за политическите партии. Базата данни ще е добра основа и за реално действащо обучително звено към Централната избирателна комисия. По-малкият брой членове на СИК ще улесни и направи по-ефективни техните обучения.

Бяха внесени законодателни предложения за създаване на преброителни центрове. Подобна стъпка в още по-голяма степен ще улесни работата на секционните комисии и ще е предпоставка за намаляване на техния състав.  

Втората препоръка за реформа на секционните комисии е насочена към диференциране на тяхното заплащане. Има логика то да бъде обвързано с броя избиратели, включени по списък в дадена секция. Това е така, защото работата на СИК, през която преминават 300 гласоподаватели, например, е значително по-натоварена от тази на комисия с 30. В тази връзка заплащането за членове на секции с повече избиратели би следвало да бъде по-голямо от това на по-малките такива. По този начин ще бъде пропорционално възнаградено усилието на хората в СИК. 

Третата препоръка е свързана с промяна в начина на формиране на секциите с включени под 50 човека в избирателните списъци. Данните показват, че такива секции има в малки населени места, а част от тях се намират в болнични заведения, арести, домове за възрастни хора и т.н. Вече посочихме, че има секции със 7-членен състав, в които са гласували по 10-15 души. За тях могат да бъдат организирани подвижни избирателни секции, които да обслужват няколко малки съседни населени места и/или болнични заведения, арести и пр. В други случаи секции с малко на брой избиратели се намират в една и съща сграда. С оглед на това може да се помисли за обединяването на няколко такива комисии. Тези два подхода – подвижни избирателни секции и окрупняване на секциите, ще доведат до намаляване на общия брой на секциите и на комисиите, които са ангажирани по цял ден, въпреки малкото избиратели. По този начин ще се редуцират разходите за заплати на СИК и ще бъде оптимизирана тяхната работа. Намаляването на броя секции може да улесни значително процеса на отчитане на резултатите в районните избирателни комисии. По-малко протоколи означава и по-кратко време за предаването им в РИК, по-бърза обработка на окончателните резултати от избирателния район и потенциално намаляване на риска от грешки. Не на последно място, намаленият брой секции би улеснил и доставката на изборни книжа и материали в деня преди вота и организацията на изборните помещения, за които също се изразходва финансов и човешки ресурс. 

Изброените препоръки са стъпка в посока подобряване организацията и администрирането на изборния процес. Те ще доведат до по-целенасочено използване на финансов ресурс и оптимизиране дейността на секционните комисии. Имайки предвид предстоящите промени в изборното законодателство, то партиите в Народното събрание имат основна роля за това. От тяхната воля зависи дали подобни стъпки ще бъдат предприети. 

Предложените от екипа ни мерки сами по себе си няма да решат проблемите с ниското доверие към изборния процес, породено от случаите на натиск над избирателите, купен и контролиран вот, злонамерени действия на изборната администрация и пр. За преодоляването на тези порочни практики отговорност в най-голяма степен отново имат партиите, които по един или друг начин обаче се възползват от тях.