Институт за развитие на публичната среда работи повече от десетилетие по теми, свързани с подобряване на изборния процес и законодателството, което го регулира. Основен фокус на организацията е защитата на избирателните права на гражданите.
В последните четири години се проведоха десет предизборни надпревари – седем за парламентарни и по една за президентски, местни избори и за такива за представители в Европейския парламент. През това време скандалите около правилата за гласуване не стихваха и често бяха в основата на политическата реторика в кампаниите. Основен фокус на дебатите се превърна технологията на вота. Имаше и Народни събрания, които работиха само за да променят Изборния кодекс (ИК). Това е хроничен проблем у нас, като от приемането на ИК през 2014 г. са правени десетки негови поправки – в голямата си част въвеждани непосредствено преди избори. В такава обстановка на чести и стихийни промени на изборните правила на заден план остават експертното мнение, аргументите за и против конкретни предложения, оценката на въздействието. Това подкопава доверието в изборния процес, а и в безпристрастността на изборната администрация. Именно в тази връзка с поредица от текстове Институт за развитие на публичната среда ще насочи вниманието върху някои от последните предложения за промени в изборните правила, депозирани в 51-вото Народно събрание. |
Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. През последните години бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани изменения в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Промените – когато те реално подобряват съществуващите процедури и правила, разбира се са полезни. Но ако те се въвеждат стихийно и без оглед на ефектите, които пораждат, честата смяна на правилата може да създава несигурност в избирателите и да затруднява работата на изборната администрация. А от приемането на настоящия изборен кодекс (ИК) през 2014 г. депозираните в Народното събрание предложения за изменения в текстовете му са почти 80.
След старта на 51-вото Народно събрание бяха внесени поредните пет законопроекта за допълнения на изборното законодателство. Те бяха депозирани от депутати от формациите Възраждане, Има такъв народ (ИТН), БСП – Обединена левица, Демократична България (ДБ) и Продължаваме Промяната (ПП).
Предлаганите промени са основно в няколко направления и са свързани с:
В настоящата публикация ще разгледаме по-подробно предложението за въвеждане на т. нар. преброителни центрове. Такива идеи има в законопроектите на Има Такъв Народ, Демократична България и БСП-Обединена левица. Всички те бяха приети на първо четене в парламента по-рано този месец. Въпреки това се очаква да бъдат направени сериозни промени, преди в крайна сметка да се приемат окончателните нови текстове в Изборния кодекс.
След приемането на настоящия Изборен кодекс имаше редица предложения за въвеждане на преброителни центрове. Основен аргумент на партиите е, че по този начин биха се намалили грешките – било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. Според народните представители преброителните центрове ще прекъснат практиките на купен и контролиран вот, тъй като директната връзка между секция и резултат ще бъде затруднена.
Припомняме, че в кампанията за последните парламентарни избори темата за честността на вота се превърна в основна за партии и експерти. Разделението на Движението за права и свободи (ДПС) и противопоставянето между двете му крила допринесоха в немалка степен за това. Ключов въпрос беше колко гласове и по какъв начин ще може да привлече фракцията на Делян Пеевски. Най-често кандидатите в кампанията акцентираха на проблемите, свързани с гласуването под натиск на цели групи избиратели. В тази връзка служебното правителство, в частност Министерството на вътрешните работи, проведе редица показни акции срещу купения и контролиран вот. След изборите обаче партиите и президентската институция оцениха тези усилия като недостатъчни.
Впоследствие многобройните съмнения за честността на вота, наблюдаваните нарушения при преброяването на бюлетините в края на изборния ден, както и малкият брой гласове (21), които не достигнаха на Величие да влезе в парламента, доведоха до оспорвания на изборния резултат. Народните представители подкрепиха 5 искания, внесени пред Конституционния съд, за частично или цялостно оспорване на изборите. На тази база Съдът взе решение за повторно броене на резултатите в близо 20% (1 777) от изборните секции, което е прецедент в демократичната история на страната. Всичко това е предпоставка отново да се предлага въвеждането на преброителни комисии като начин за противодействие на порочните практики при отчитането на изборните резултати.
Преброяването на резултатите в специално създадени за това центрове не е широко разпространена практика в международен план – такива има например в Обединеното кралство, Ботсвана, Индия. Те се използват в страни със сложна изборна система, обширна територия и/или многобройно население. Сред основните причини за въвеждане на преброителни центрове са: неподходящи за броенето изборни помещения; липса на доверие в безпристрастността в работата на секционните комисии; сложни бюлетини, които изискват специално обучен персонал и технически съоръжения.
Пример: В някои държави с една бюлетина може да се решават въпроси от местно естество, да има много изборни длъжности, в т.ч. и множествена преференция, изискваща подредба на предпочитаните кандидати и пр. Източник: Интернет
Регионалните преброителни центрове имат някои предимства. Така например централизирането на процеса на преброяване гарантира в по-висока степен, че бюлетините се обработват еднакво. По този начин се намаляват евентуални несъответствия при отчитането на гласовете, които могат да възникнат в отделните избирателни секции. В допълнение, такива центрове позволяват по-добър контрол над процеса по преброяване и включване на добре обучена администрация. Намаляват се и човешките грешки и се гарантира по-стриктно спазване на изборните правила. В някои държави в преброителните центрове се използват и автоматизирани системи за сканиране, които могат да ускорят процеса на броене и да намалят ръчните грешки.
Снимка: Преброителен център в Индия след изборите за Долна камара на Парламента (в надпреварата през 2024 г. са се включили 8360 кандидата, борещи се за 543 места)
Партиите, които предлагат въвеждане на преброителни центрове са “Демократична България” (ДБ), БСП – Обединена левица и Има такъв народ (ИТН). Обща е идеята им за въвеждането на нарочни преброителни комисии, които да заменят секционните избирателни комисии при броенето на бюлетините на всички видове избори. И в трите законопроекта е разписано членовете на новите комисии да се назначават от квотите на парламентарно-представените партии.
Като водещи мотиви в законопроектите на ДБ и БСП – Обединена левица, депутатите посочват премахването на “възможностите за кражба на вот”, за “манипулиране на бюлетини и умишлено грешно отчитане на гласове” и пресичане на “възможностите за изборни измами”. Важно е да се каже, че тези партии искат резултатите от броенето в новите комисии да бъдат окрупнени – т.е. да не се отчитат данните на ниво “изборна секция”.
В предложенията също се предвижда един преброителен център да обхваща до 20 000 или до 30 000 избиратели. Няма данни обаче на какво се базират тези изчисления, нито се предвижда провеждане на предварителни тестови/експериментални преброявания. Това окрупняване няма да се прилага по време на местни избори. Същевременно за местни избори се предвиждат преброителни комисии във всяка община (и в районите в градовете с районно делене).
Промяна в тази насока според БСП ще “обезсмисли съществуването на посредници, които разпределят финансови потоци и получават материални или други блага на основата на постигнати определени изборни резултати.”
Без да мотивира по същество подкрепата си за преброителни центрове, ИТН също се застъпва за въвеждането им. Съществената разлика обаче е, че в техните текстове е предвидено данните от избирателните секции да се запазват.
Данните за резултатите на ниво секция осигуряват висока степен на прозрачност в изборния процес. Премахването им ще е стъпка назад от тази добра практика, която страната ни е въвела с действащото законодателство. Промяната ще затрудни кампаниите на терен, тъй като няма да има възможност за оценка на техния ефект, базирана на данни и на резултатите в отделните секции. Подобно действие ще се отрази и на избирателите, които няма да могат да преценят какви са настроенията в собствената им общност.
В малките общини, окрупняването на резултатите едва ли ще доведе до прекъсване на практиките за натиск и контрол над избирателите особено по време на местни избори. В предложенията се предвижда резултатите да се преброяват от комисия на ниво община. В България обаче има общини, в които населението е от по няколкостотин души. Това означава, че във всяка от тях ще бъде формирана преброителна комисия, която да отчита резултатите в по-малко от 10 секции. Няколко примера за такива общини и данните за тях от последните местни избори са: община Трекляно (Кюстендил) – 9 секции и 746 избиратели по списък, община Бойница (Видин) – 5 секции и 744 избиратели по списък, община Медковец (Монтана) – 8 секции и 3 041 и пр. За сметка на това ще се получи своеобразно “размиване” на гласовете, без то да доведе до реално решаване на проблема с натиска над избирателите.
Важно е да изтъкнем и че проверката на резултатите от страна на т.нар. “брокери на гласове” е само част от проблема с купения и контролиран вот. В основата му стоят зависимости, натиск по места, сплашване и други практики, които започват далеч преди изборния ден. Въвеждането на преброителни центрове няма как да повлияе над всички тези фактори, защото “претопяването” на данните от СИК не значи, че физическото присъствие на мрежите за контрол над вота – чрез застъпници, контролирани комисии и др. в рисковите секции, ще бъде прекратено. Само активни национални и местни политики и действия, разрешаващи социо-икономическите проблеми на уязвимите групи и общности, могат да доведат до премахване на порочните практики за натиск над избирателите там. С въвеждането на преброителните центрове всъщност ще се ограничи възможността за идентифициране на конкретните места, където се развиват тези процеси, а работата на служителите на МВР, независимите наблюдатели, медиите и пр. ще бъде затруднена.
Създаването на преброителни центрове въвежда изцяло ново ниво на изборна админстрация. То следва да се координира със секционните и районни/общински избирателни комисии. В нито един от законопроектите не е предвидена необходимата логистика за създаването им и материалните ресурси необходими за обезпечаване работата на тези центрове – осигуряване на транспортни средства, на помещения, взаимодействие с МВР и др. Само за пример: на местни избори в Столична община с около 1.2 млн. избиратели по списък отвъд ОИК Столична, ще трябва да функционират и минимум 40 преброителни центъра. За тях ще трябва да бъдат определени помещения/зали и да се осигури необходимото оборудване за прозрачното преброяване на гласовете.
Трябва да подчертаем и още един сериозен пропуск в по-голямата част от законопроектите до този момент. Единствено от Има такъв народ са превидили, че новите преброителни комисии ще намалят работата на СИК. Затова от партията предлагат окрупняване на секциите като вече в една ще има по списък до 2 000 избиратели, вместо до 1 000, както досега. При другите формации липсват изобщо текстове за промяна на броя на членовете на СИК. Нито една от партиите не предвижда намаляване на размера на възнагражденията на секционните комисии. Заплащането на тяхната дейност обичайно възлиза на около 30% от всички разходи за провеждането на изборите (така например в план-сметката за изборите през октомври 2024 г. бяха предвидени средства в размер на почти 41 млн.лв.).
Докато всички законопроекти искат да отнемат функциите по преброяване на гласовете от секционните избирателни комисии, заради съмнения в тяхната почтенност, то нито една от партиите не се отказва от назначаването на членовете на всички нива на изборната администрация на партийно квотен принцип. В т.ч. съставите на новите преброителни комисии, които се предлагат, се формират по същите правила. Така, вместо да адресират проблемите с липсата на интегритет, те разширяват изборната администрация, без да се предвиди по-добра подготовка на кадрите, институционален контрол над процеса, въвеждане на реални мерки при нарушения на изборното законодателство и пр. В допълнение, докато законопроектите няма как да предвидят откъде ще се намерят още хора, които да се ангажират с изборите, то този въпрос остава на дневен ред, особено с оглед трудностите на партиите да си осигурят представители в СИК.
Въвеждането на преброителни центрове и координацията с още едно административно звено би забавила и обявяването на окончателните резултати. Тази особеност е предвидена в законопроекта на Има такъв народ, които предлагат по-дълги срокове преброяване на бюлетините от досегашните, като ЦИК ще следва да обяви окончателните резултати в срок до 12 дни от изборния ден. Обичайно обаче, подобни срокове се считат за лоша практика от международните наблюдатели, защото те могат да породят съмнение у избирателите и спекулации за окончателните резултати. Това важи особено много в ситуации на оспорвани избори и близки резултати между партиите.
В заключение, може да кажем, че предложените промени в изборния процес са мащабни и ще изискват широк публичен и експертен дебат, за да се отговори на обществените очаквания. Това е вярно още повече в условията на политическа нестабилност, когато не е ясно, дали ще има достатъчно време, за да се „изчистят“ всички елементи, свързани с въвеждането на това допълнително ниво на изборна администрация. Важно е промените да не се въвеждат стихийно, за да се запази доверието на избирателите в демократичния процес.