Институт за развитие на публичната среда работи повече от десетилетие по теми, свързани с подобряване на изборния процес и законодателството, което го регулира. Основен фокус на организацията е защитата на избирателните права на гражданите.
В последните четири години се проведоха десет предизборни надпревари – седем за парламентарни и по една за президентски, местни избори и за такива за представители в Европейския парламент. През това време скандалите около правилата за гласуване не стихваха и често бяха в основата на политическата реторика в кампаниите. Основен фокус на дебатите се превърна технологията на вота. Имаше и Народни събрания, които работиха само за да променят Изборния кодекс (ИК). Това е хроничен проблем у нас, като от приемането на ИК през 2014 г. са правени десетки негови поправки – в голямата си част въвеждани непосредствено преди избори. В такава обстановка на чести и стихийни промени на изборните правила на заден план остават експертното мнение, аргументите за и против конкретни предложения, оценката на въздействието. Това подкопава доверието в изборния процес, а и в безпристрастността на изборната администрация. Именно в тази връзка с поредица от текстове Институт за развитие на публичната среда ще насочи вниманието върху някои от последните предложения за промени в изборните правила, депозирани в 51-вото Народно събрание. |
Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. По този начин през годините бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани промени в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Това е проблем, защото честата смяна на правилата създава несигурност и недоверие в избирателите и затруднява работата на изборната администрация.
От приемането на настоящия Изборен кодекс (ИК) през 2014 г. депозираните в Народното събрание предложения за изменения в текстовете му са почти 80.
След старта на 51-вото Народно събрание бяха внесени поредните пет законопроекта за допълнения на изборното законодателство. Те бяха депозирани от депутати от формациите Възраждане, Има такъв народ (ИТН), БСП – Обединена левица, Демократична България (ДБ) и Продължаваме Промяната (ПП).
Предлаганите промени са основно в няколко направления и са свързани с:
В настоящата публикация ще разгледаме по-подробно предложението за форма на активна регистрация на БСП – Обединена левица, които вече са част от новия кабинет. Както стана ясно от публикуваното в медиите коалиционно споразумение, премахването на т.нар. “мъртви души” от избирателните списъци е част от договореностите между партньорите в управлението.
Преди всички избори неизбежно се завърта и любимата за повечето формации тема за “мъртвите души” в избирателните списъци.
Предложенията във внесените законопроекти по темата включват:
Всички те бяха приети на първо четене в парламента по-рано този месец. Въпреки това се очаква да бъдат направени сериозни промени, преди в крайна сметка да се приемат окончателните нови текстове в Изборния кодекс.
Партиите не забравят да посочат, че списъците съдържат прекалено много избиратели, че според преброяването в България живеят по-малко хора и пр. Но не отчитат, че докато националното преброяване обхваща само гражданите на територията на страната, то в избирателните списъци (в общия случай) се включват гражданите, навършили пълнолетие и имащи издадени лични документи (без поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода). Това означава, че всички българи, живеещи зад граница, също са включени в списъците в страната. Създаването на пълноправен избирателен район “Извън страната” би могло да промени това и да намали броя на избирателите, но до момента партиите не са изявили воля за подобно нещо. В отделна наша публикация ще представим идеите им по този въпрос.
Допълнителните коментари на политиците по отношение на списъците посочват неправомерно вписаните избиратели по места. Редовен пример, който се дава в тази връзка, са секции в различни благоевградски села с по няколко хиляди избиратели. Но това се дължи на факта, че именно там са регистрирани служебно множество македонски граждани, получили и български документи за самоличност. Съгласно законовите изисквания, за да им бъде издадена задължителната лична карта, те трябва посочат постоянен адрес. В случай, че нямат такъв, те биват записани на административен адрес, за да се пристъпи към издаването на документите им. Тези “избиратели” видно от данните и очаквано не гласуват на наши избори. Тази специфика, свързана със списъците, задължително трябва да бъде взета предвид от партиите, преди да пристъпят към каквито и да е промени на Изборния кодекс.
Посочените по-горе тези са използвани от някои от политическите формации в настоящия парламент, за да подчертаят необходимостта от подобряване на механизмите за поддържане и актуализиране на избирателните списъци, изтъквайки в допълнение гарантирането на честността и прозрачността на изборния процес в България. Именно такова предложение е включено в законопроекта на БСП – Обединена левица. То е устойчива идея на социалистите, свързана с въвеждане на своеобразна форма на активна регистрация на избирателите. Според формацията списъците следва да бъдат изготвяни от общинските администрации, на база данни от Централната избирателна комисия (ЦИК) за гласувалите на последните избори български граждани. Избиратели, които не са гласували, ще имат възможност да се регистрират допълнително чрез заявление, подадено в срок до пет дни преди изборния ден, като е предвидена и възможност за дописването им в самия изборен ден. Същевременно според предложението на БСП, ЦИК трябва да поддържа публичен регистър, гарантиращ, че всеки български гражданин е включен само веднъж в списъка по своя постоянен адрес.
Различни форми на активна регистрация се прилагат в редица държави по света, включително и в Европейския съюз. Все пак, най-често даваните примери в това отношение са САЩ, Канада и Обединеното кралство. Мотивите за въвеждането на активната регистрация включват актуализиране на избирателните списъци и подобряване на тяхната точност. Също така тя е разглеждана като възможност за повишаване на отговорността на гражданите към изборния процес, тъй като насърчава тяхната повишена информираност и активност. Не бива да се пренебрегва и фактът, че активната регистрация улеснява планирането на изборите и работата на администрацията.
От друга страна обаче, съществуват редица аргументи против активна регистрация на избирателите. Доклади на международни наблюдателски организации открояват възможността за лишаване от граждански права като основен риск. Възпрепятстването на гражданите да гласуват заради бюрократични спънки, в т.ч. и умишлено, може да създаде реален риск за дискриминация на конкретни малцинствени групи и изключването им от изборния процес. Друг негативен ефект от активната регистрация е намаляването на избирателната активност. В контекста у нас и все по-малкия брой гласуващи, въвеждането на допълнителна стъпка за участие в изборите, може да затрудни или обезкуражи още повече избиратели. Активната регистрация изисква и сериозни ресурси за организиране и поддържане на процеса по съставянето на избирателните списъци, създава нови процедури и може да изисква допълнителен персонал и/или технически решения.
Както вече посочихме, БСП предлагат избирателните списъци да се изготвят от органите на местната власт. Това обаче е изключително проблемно на места, където тя се е превърнала в основен или единствен работодател. Много пъти журналистически разследвания и наблюдателските организации са показвали такива случаи и зависимостите, в които са поставени местните общности.
В системен проблем се превърна и т.нар. “вътрешен изборен туризъм” преди местни избори. Последно такъв наблюдавахме преди вота за кметове и общински съветници през 2023 г. Тогава имаше десетки хиляди “новодомци”, които в някои случаи успяваха да изменят волята на местните хора. Така се оказа, че въпреки законодателните изисквания, редица кметове по различни причини не са предприели ефективни мерки срещу масовите премествания по настоящ адрес на територията на техните общини и/или населени места.
С оглед на това е напълно възможно местна власт, чийто интегритет е компрометиран, да създаде различни административни пречки, които да се използват за лишаване от избирателни права на определени групи от хора, или пък напротив – да направи максимално улеснена регистрацията на някои избиратели.
Преминаването към активна регистрация е съществена промяна, която изисква организирането и провеждането на широкомащабна и таргетирана информационна кампания за избирателите. Но в последните години бяхме свидетели как подобна на практика не беше осъществена от страна на изборната администрация при въвеждането на машинното гласуване. Също така е спорно доколко самите партии ще имат интерес да разширяват познанията на гражданите за техните права и задължения като гласоподаватели, тъй като в условия на намалена избирателна активност твърдите електорални ядра имат по-голяма тежест върху резултата. В страни с активна регистрация като САЩ информационните кампании са разнообразни и включват усилията на голям кръг участници – държавни и местни изборни органи, основните политически партии, неправителствени организации, работодателски организации, компании, медии и др.
Не на последно място, предложението на БСП трябва да се разглежда и с оглед решението на Конституционния съд от 2017 г., с което беше отменена санкцията на избирателите, които не са дали своя вот – тя беше именно изключване от избирателния списък. Мотивите за въвеждането ѝ бяха сходни със сегашните и включваха изчистване на мъртвите души от списъците и борба с купения вот. Но Конституционният съд в своето решение посочи, че въздържането от гласуване е присъща на избирателното право алтернатива и санкциите за нея не адресират причините, поради които избирателите не отиват до урните.
Изготвянето на избирателните списъци е от ключово значение за провеждането на честни и демократични избори. Сред добрите международни практики за това се посочват няколко основни принципа.
На първо място се препоръчва регистрацията на избирателите да е автоматична и актуална – да се изготвя на базата на съществуващи национални регистри, в които данните се обновяват регулярно. Новите избиратели следва да бъдат автоматично добавяни, а починалите и тези, загубили избирателните си права – изключвани. Такава практически е и базата данни на ГД ГРАО, в която влизат всички българи, навършили 18 години и притежаващи редовни документи за самоличност, издадени от българските власти.
Избирателните списъци трябва даса достъпни за гласуващите като се създаде възможност например за онлайн проверка в тях , така че всеки гражданин да може да провери и коригира данните си. Необходимо е да се осигури публичен достъп до списъците, без да се нарушава поверителността на личните данни, както и до агрегирана информация за броя на избирателите в различните райони и населени места. В българската изборна практика съществува възможността всеки избирател да проверява секцията, в която гласува, както онлайн на съответна подстраница за всеки вид избори, поддържана от ГД ГРАО, но и чрез текстово съобщение до определен мобилен номер в месеца преди изборите. Местните администрации пък имат служители, отговорни за поправки в избирателните списъци, когато избирателите докажат, че спрямо тях е допусната грешка – поради някаква причина не са включени в избирателния списък, а имат право да бъдат в него.
Основен принцип е и изготвянето на нарочни списъци за подвижните секции и тези на територията извън страната, като се създава възможност за временна регистрация на избирателите, които по една или друга причина попадат в тях за съответния вид избор. Такива механизми вече има в нашето законодателство, като те предвиждат различни начини на подаване на заявления от страна на гражданите, които гласуват в чужбина или в подвижни секции.
Основният проблем пред актуалността на избирателните списъци е, че в голямата си част българите, живеещи извън страната, не са извадени от избирателните списъци на многомандатните райони у нас. Ако бъде действително създаден район “Извън страната”, те автоматично ще могат да бъдат включени в него, с което да се намали броят на гласоподавателите в страната. Към момента в избирателните списъци за гласуващите зад граница се включват само тези от тях, които подадат изрично заявление преди съответния вид избор, които далеч не са всички наши сънародници в чужбина. Показателни в това отношение бяха обобщените данни за избирателите на вота 2 в 1 през месец юни 2024 г. Тогава списъците на имащите право да гласуват за Европейски парламент включваха почти половин милион души по-малко от тези за Народно събрание. Това се дължеше на изискването за уседналост на територията на страна член на ЕС.
Във всички случаи, избирателните списъци ще бъдат удобна тема за обсъждане на различните политически формации, докато не се предприемат реални стъпки за тяхното реформиране така, че те по-точно да отразяват живеещите преди съответните избори гласоподаватели в отделните населени места. Необходими са балансирани решения на проблемите с избирателните списъци и най-вече тези, произтичащи от правилата за сънародниците ни с адреси извън страната. Въвежданите механизми обаче не трябва да създават допълнителни препятствия и да изключват цели групи граждани от изборния процес.