През октомври 2024 година се проведоха седмите парламентарни избори през последните 4 години. На партиите им отне цял месец да изберат председател на Народното събрание, и още един, за да бъде формирано управляващо мнозинство. В тези условия в Народното събрание за пореден път са внесени редица законопроекти, които имат отношение към изборния процес, но встрани от публичния дебат остава друг важен въпрос – този за финансирането на политическите партии.
Екипът на Институт за развитие на публичната среда събра и обобщи данните от отчетите на участниците в изборите на 27-ми октомври. В настоящата публикация представяме повече информация за приходите на партиите и коалициите. Каква част от тях идват от държавната субсидия, как се финансира участието на формациите, които не са парламентарно представени и какви са проблемите, свързани с приходите, четете в публикацията.
Участниците в изборите следва да предадат своите финансови отчети в срок от 30 работни дни след изборите пред Сметната палата. Те се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс, като данните се предоставят и в машинно обработваем формат.
Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, а коалициите – със средства на партиите, участващи в тях. И двата вида формации имат право да осигурят приходи и от средства на кандидатите, и от дарения на физически лица. Последните нямат таван, но следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.
Формациите, които не получават държавна субсидия, могат да използват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Тази мярка има за цел да даде възможност на идеите на нови и по-малки политически субекти да достигнат до повече избиратели и по този начин да се конкурират с т.нар. традиционни партии.
Според информацията, обявена от Сметната палата, 19-те политически партии и 9-те коалиции, които участваха на изборите през октомври, са подали в срок своите документи. Отчетите показват, че приходите им са в размер общо на 7 542 980 лв.
Две от партиите, които се явиха на последните избори – ДОСТ и Социалистическа партия български път, не са декларирали приходи за кампанията. Останалите 17 са отчели общо 3 044 644 лв. Медийни пакети са получили 13 партии, като за 8 от тях тази форма на държавна помощ е представлявала 100% от приходите им.
Какви са източниците на привлечените средства, може да видите в следващата графика:
В категорията “собствени средства на партиите” са включени 1 651 425 лв. приходи от държавна субсидия, 69 741 лв. членски внос и 67 059 лв. други приходи. Видно е, че субсидията представлява най-големия източник на средства, с които партиите финансират предизборните си кампании.
Партия Възраждане е декларирала най-много приходи в кампанията си – 1 000 000 лв., като 860 000 лв от тях са от държавна субсидия. Друга партия, чиито постъпления в голяма степен са формирани от държавна субсидия, е Величие – 71% или 248 836 лв. от приходите им са от този източник.
Само четири партии пък са декларирали членски внос. В приходите на Величие е отчетен такъв в размер на 52 837 лв., Пряка демокрация – 10 022 лв., Народна партия истината и само истината – 5 194 лв и Има такъв народ с 1 688 лв.
С приходите на трите партии, излъчили представители в 51-вото Народно събрание, може да се запознате в графиката по-долу:
Коалициите, участвали в изборите на 27-и октомври, са привлекли общо 4 498 336 лв. В най-голяма степен финансирането на тези формации идва от собствените средства на партиите – 2 078 809 лв. (или 46 %). Отчетните форми обаче не предоставят подробна информация какви са източниците на този тип приход – дали става въпрос за средства от субсидия, от членски внос, от стопанска дейност или от банкови заеми, например.
Важно е да отбележим, че сред коалициите попадат формации, които традиционно са представени в народното събрание и като такива получават държавна субсидия. Такива са ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България, БСП – Обединена левица. Това е и основанието да допуснем, че голяма част от средствата им идват именно оттам.
Източниците на приходи за коалициите може да видите по-долу:
Коалицията, отчела най-много приходи, е Продължаваме Промяната – Демократична България с 1 309 218 лв. Следват Движение за права и свободи – Ново начало – 1 215 000 лв. и ГЕРБ- СДС с 901 519 лв.
За пореден път “непаричните средства” на партиите в коалициите, кандидатите и дарителите имат съществен принос по отношение на приходите. За Продължаваме Промяната – Демократична България те възлизат на 595 019 лв. или 45% от приходите за кампанията, а за ГЕРБ-СДС те са 535 913 лв. или 59% от приходите на формацията.
Това са средства, с които партиите, отделни кандидати или дарители сами заплащат медийни публикации, билборд реклама, наем на оборудване и т.н., чието използване след това “даряват” на съответната коалиция.
Подробна информация за приходите на коалициите, излъчили представители в 51-вото Народно събрание, може да видите в следващата графика:
Впечатление прави различния подход при набирането на приходи от формациите. ГЕРБ-СДС са използвали изцяло собствени средства, а ПП-ДБ разчитат на този вид финансиране, но също и на дарения.
Специално внимание следва да отделим на ДПС – Ново начало – формацията около Делян Пеевски, оформила се след разделянето на Движението за права и свободи (ДПС). От отчета им ясно се вижда, че тя е финансирала кампанията си чрез средства на кандидатите – в размер на 785 000 лв. и средства от дарения, които възлизат на 430 000 лв. Припромняме, че след разцеплението в ДПС, остана неясен въпросът коя от двете фракции – ДПС – Ново начало или Алианс за права и свободи на Ахмед Доган, са имали достъп до субсидията на партията. В медиите дори имаше твърдения, че тя не е била изплащана в продължение на два месеца. Очевидно Ново начало не е използвало средствата от субсидия, а АПС са отчели 24 971 лв. собствени приходи, но от отчетите не става ясно какъв е техният произход.
Данните от отчетите за пореден път ни показват, че основни източници на приходи в кампанията остават субсидията, за парламентарно представените партии, както и медийните пакети, които се полагат на формациите без субсидия. Честите избори през последните години намалиха спестяванията на партиите, което все повече ги затруднява при воденето на кампании. Отчетите им показват, че при отделни формации има опит за намиране на алтернативни приходи – от членски внос или привличане на дарители. Това обаче е наблюдение, валидно за по-големите партии и коалиции и не е ясно дали ще се запази като трайна тенденция.
Все по-голяма е ролята на т.нар. “непарични средства” във финансирането на кампанията. Това е особено вярно за двете най-големи коалиции от последните избори – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Това показва, че формациите предпочитат да сключват самостоятелно договори – като по този начин осигуряват услуги и материали в кампанията за собствените си кандидати в листите, вместо да предоставят парични средства за коалиционни предизборни мероприятия. Нарастването на “непаричните средства” обаче поставя въпроса дали не е необходима промяна в отчетните форми на формациите с цел повишаване прозрачността на финансирането на партийните кампании.
В последваща публикации ще обърнем внимание на разходите в кампанията.