Институт за развитие на публичната среда работи повече от десетилетие по теми, свързани с подобряване на изборния процес и законодателството, което го регулира. Основен фокус на организацията е защитата на избирателните права на гражданите.
В последните четири години се проведоха десет предизборни надпревари – седем за парламентарни и по една за президентски, местни избори и за такива за представители в Европейския парламент. През това време скандалите около правилата за гласуване не стихваха и често бяха в основата на политическата реторика в кампаниите. Основен фокус на дебатите се превърна технологията на вота. Имаше и Народни събрания, които работиха само за да променят Изборния кодекс (ИК). Това е хроничен проблем у нас, като от приемането на ИК през 2014 г. са правени десетки негови поправки – в голямата си част въвеждани непосредствено преди избори. В такава обстановка на чести и стихийни промени на изборните правила на заден план остават експертното мнение, аргументите за и против конкретни предложения, оценката на въздействието. Това подкопава доверието в изборния процес, а и в безпристрастността на изборната администрация. Именно в тази връзка с поредица от текстове Институт за развитие на публичната среда ще насочи вниманието върху някои от последните предложения за промени в изборните правила, депозирани в 51-вото Народно събрание. |
Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. По този начин през годините бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани промени в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Това е проблем, защото честата смяна на правилата създава несигурност и недоверие в избирателите и затруднява работата на изборната администрация.
От приемането на настоящия Изборен кодекс (ИК) през 2014 г. депозираните в Народното събрание предложения за изменения в текстовете му са почти 80.
След старта на 51-вото Народно събрание бяха внесени поредните пет законопроекта за допълнения на изборното законодателство. Те бяха депозирани от депутати от формациите Възраждане, Има такъв народ (ИТН), БСП – Обединена левица, Демократична България (ДБ) и Продължаваме Промяната (ПП).
Предлаганите промени са основно в няколко направления и са свързани с:
В настоящата публикация ще разгледаме по-подробно предложенията за въвеждане на нови устройства за отчитането на резултата в изборния процес.
Технологията на гласуване в последните четири години се превърна в основна опорна точка в кампаниите на всички партии. Редица формации смятаха, че въвеждането на машинно гласуване разреши проблемите с натиск над избиратели и практиките за купен и контролиран вот. Същевременно пък имаше партии, които изразяваха съмнения към машинния вот във връзка с възникването на технически проблеми и грешки при гласуването. С оглед на това не е учудващо, че технологията на гласуване отново е включена на дневен ред при промените в ИК.
Новите предложения са в широк диапазон и обхващат:
Всички те бяха приети на първо четене в парламента миналата седмица. Въпреки това се очаква да бъдат направени сериозни промени, преди в крайна сметка да се приемат окончателните нови текстове в Изборния кодекс. Тези разнородни идеи показват, че сред партиите отново няма съгласие относно това как да гласуваме, както и доколко и какви машинни устройства могат да подпомогнат честността на изборите. Същевременно всички промени, които бъдат направени в тази сфера, следва да се основават на цялостен подход към разрешаване на проблемите на изборния процес у нас. Те трябва още да отчитат спецификите на средата, както и предимствата и недостатъците на всяка една от технологиите на гласуване.
Така например, най-големите предимства на машинния вот са премахване на недействителните гласове и улесняване работата на изборната администрация заради по-бързото обработване на резултатите в случай, че се отпечатва протокол от машините. От друга страна, в последните няколко кампании станахме свидетели на технически проблеми при гласуването с машини, а формациите изтъкваха и несигурността и недоверието на част от симпатизантите си при използването на устройствата.
За да се успокоят съмненията в тази насока, законодателството бе променено така, че да се въведе т.нар. “смесено” гласуване и избирателите в секциите с над 300 души по списък да имат възможност да решат дали да дадат своя вот на машина, или с хартия. Също така всички бюлетини от машинното гласуване биват преброявани от комисиите. Точно както хартиените бюлетини, така и тези от машините, дават възможност на избирателите да проверят как са гласували, а резултатите се установяват само и единствено на база на отчетените от комисиите бюлетини от машинните устройства. Това преброяване на двата вида бюлетини обаче, безспорно затруднява и забавя работата на секционните избирателни комисии и е предпоставка за грешки и/или манипулации – както видяхме и на последните парламентарни избори.
Съществен нов момент са предложенията на ПП и ИТН за въвеждане на нов вид машини – сканиращи устройства в секциите за гласуване, които да отчитат и преброяват резултата от гласуване на хартиени бюлетини (от БСП пък имат идея за “експериментално машинно преброяване” в избрани секции). Мотивите за сканиращите устройства включват подобряване на работата на комисиите при преброяването на окончателните резултати, скъсяване на времето за броене на гласовете и преустановяване на “злоупотреба при “превръщане” на действителни гласове в недействителни от членове на комисиите” (сред мотивите от законопроекта на ПП).
Тук е моментът да отбележим, че подобни сканиращи устройства не са широко прилагани. Според докладите на международни наблюдателски организации малко над 20 държави по света използват такива машини за различните избори, които провеждат. Основен пример за използването им са различни щати в САЩ и Канада.
Интересни са мотивите, които се посочват от част от държавите, въвели сканиращи устройства. Сред тях водещите са свързани с по-голямата скорост и ефективност при преброяването на резултатите. Този тип машини могат да ускорят значително процеса на преброяване на гласовете в сравнение с ръчното такова. Това е особено благоприятно при избори с голяма избирателна активност, при които ръчното преброяване може да отнеме дни. Сканиращите устройства са много полезни и когато се гласува за повече от един вид изборна длъжност, по различни местни теми и пр.
Друг мотив е намаляването на разходите за изборна администрация. Машините изискват по-малък брой хора при броенето, което може сериозно да намали средствата за заплащане на техния труд.
Не на последно място, сканиращите устройства помагат за повишаване на честността на вота, като премахват човешкия фактор при броенето и по-този начин намаляват риска от грешки или манипулиране на резултатите.
Както посочихме и по-горе, в основата на предложението за въвеждане на този вид машини у нас са по-бързото и коректно преброяване на резултатите. Но политическите партии очевидно не са взели предвид възможността със скенерите да се оптимизират разходите за провеждане на избори. В нито един от законопроектите, предвиждащи тези машини, не се говори за ограничаване на размера на съставите на СИК или намаляване на заплащането на членовете на комисиите. Припомняме, че именно това е най-голямото разходно перо при организацията на избори, като за последния парламентарен вот за възнагражденията на СИК бяха отделени близо 41 млн. лв. от общо 100 млн. лв.
И докато сканиращите устройства могат да намалят времето за броене на хартиените бюлетини и да елиминират човешкия фактор в този процес, то те могат и да създадат редица затруднения при отчитането на резултатите. Това показва опитът в различните държави, където те са въведени.
Основен техен недостатък е грешното преброяване на гласовете. Това може да се случи по различни причини. Сред най-често срещаните са неправилното подаване на бюлетините, засядане на хартия или неизправност на сензорите и пр. Друг важен фактор за отчитането на вота с устройства са зададените параметри на машините – какви нюанси на химикала ще се отчитат за коректни, какви ще са допустимите отклонения при знаците за гласуване (а и какви ще са самите знаци), както и колко пъти избирателите ще имат право да поправят своя глас като получават нова бюлетина при допускане на грешка. Проблем може да се окажат и физически дефекти като например нагънати/зацапани бюлетини, които да не могат да бъдат сканирани или да доведат до неправилно тълкуване на знаците. Не на последно място, като всяка електронна система, то тези машини трябва да разполагат със сериозна защита срещу външна намеса.
Посочените дефицити изискват от отговорните за провеждането на изборите органи да предприемат ефективни действия чрез стриктно тестване, правилна поддръжка и цялостно обучение на изборната администрация, за да може в най-висока степен да се гарантира нормалното протичане на процеса на гласуване и преброяване на подадените гласове. Също така ще е необходимо провеждането на таргетирана и широкомащабна информационна кампания за избирателите, която да вземе предвид пропуските при въвеждането на машинното гласуване през 2021г. В нея активно трябва да участват както изборната администрация, така и самите политически партии. Не трябва да пренебрегваме и факта, че подобно съществено нововъведение в изборния процес при рекордно ниското доверие в него и намалялата избирателна активност може да изиграе негативен ефект по отношение на участието на избирателите. Необходимо е да се предвиди и оптимизиране на разходите за изборната администрация с оглед на голямата първоначална инвестиция, която ще е необходима за сканиращите устройства и тяхната роля при намаляване работата и задълженията на секционните комисии.