Снимка: личен архив

На 6-и декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, проведен на 24-и ноември. Решението бе взето след разсекретяване на доклади на разузнавателните служби, в които се посочваше, че Румъния е била мишена на „агресивни руски хибридни атаки„, целящи да повлияят на честността на изборите. 

Първият тур беше изненадващо спечелен от независимия кандидат Калин Джорджеску, известен със своите проруски възгледи. Той събра 22,9% от гласовете, благодарение най-вече на активната си кампания в социалната мрежа TikTok при декларирани „нулеви разходи“ за предизборна кампания. 

Действията на съда след президентските избори предизвикаха противоречиви реакции сред политиците и обществото. 

За решенията на Конституционния съд в Румъния, свързани с изборите, за обществените очаквания и доверието в изборния процес в страната, разговаряме с изборния експерт Мария Краузе. 

Мария е независим изборен наблюдател и експерт с опит в международното наблюдение. През последните 10 години тя организира независими наблюдатели на изборите и в своята страна – Румъния. Тя е доброволец на Vot Corect – коалиция от граждански организации, които регистрират наблюдатели в изборния ден и работят по темата за подобряване на изборния процес и организирането на независимо наблюдение над него. 

Конституционният съд на Румъния анулира президентските избори, като основните подозрения бяха свързани с нерегламентирано финансиране по време на кампанията. Бихте ли ни разказали малко повече за това какво се случи между първото решение на Съда за повторно преброяване на бюлетините и второто, с което беше отменен първият тур на изборите?

Решението на Конституционния съд (КС) да разпореди повторно преброяване на гласовете бе основано на жалби относно три избирателни секции. В тях секционните комисии бяха допуснали очевидни грешки при попълването на протоколите с резултатите. Разбира се, далеч не е необичайно, че са установени грешки в три от около 20 000 избирателни секции. Това вероятно се случва при всички избори – допускат се грешки и след това се поправят. Всъщност към момента на разглеждане на жалбата от КС трите протокола вече бяха поправени. Ако Съдът беше разпоредил повторно броене на гласовете в тези избирателни секции, това щеше да бъде подходяща мярка. Но той реши да се извърши пълно повторно преброяване във всички секции въз основа на жалба за три от тях и това не беше оправдано.

Също така КС разпореди това повторно преброяване да се извърши на 28-и ноември и да приключи на следващия ден. Преброяването на 9,5 милиона бюлетини за една нощ е възможно в края на изборния ден, защото се извършва в секциите от комисиите, които обаче бяха разпуснати след изборите. Но това е доста трудно, когато трябва да се направи от 48 регионални избирателни комисии, всяка от които отговаря за преброяването на резултатите от стотици избирателни секции. 

На законодателно ниво повторното преброяване не е подробно регламентирано (в законодателството в много малка степен се споменава за подобна възможност). Поради това Централното избирателно бюро (Central Election Bureau)* установи нова процедура и реши, че броенето трябва да се извърши с помощта на служителите на префектурите.** Префектите се назначават от правителството, което означаваше, че повторното преброяване се извършва от хора, които не са част от изборната администрация, а са държавни служители. В този случай това решение бе особено проблематично, тъй като кандидатът на трето място, който не успя да се класира на втория тур с разлика от само 2 700 гласа, бе Марчел Чолаку – тогавашният, а и вече настоящ министър-председател на страната. 

В крайна сметка за нас изглежда, че целта на повторното преброяване не е била да се промени резултатът, а да се отложи обявяването му за след парламентарните избори, които се проведоха в неделята след президентските – на 1-и декември.

На 28-и ноември президентът Клаус Йоханис свика заседание на Върховния съвет за национална отбрана. На него правоприлагащите и разузнавателните служби са представили доклади за намеса в изборния процес (основно кибератаки срещу изборната инфраструктура, които бяха осуетени, и нелоялното предимство на спечелилия на първи тур Калин Джорджеску в TikTok, където той се радва на голяма популярност, а същевременно агитационните му материалите не са били обозначени като такива). Заключението им беше, че неправомерната намеса е повлияла на изборния резултат. Това заключение беше оповестено публично. 

Същевременно Конституционният съд не реагира по никакъв начин и не поиска да се запознае с документите, на които се основаваше това заключение. На 2 декември, ден след парламентарните избори, въпреки че повторното преброяване на бюлетините от президентския вот бе приключило само за гласуването в страната, а повечето гласове от чужбина все още не бяха преброени, Конституционният съд внезапно реши да не изчаква окончателния резултат и потвърди резултатите, получени на първия тур на президентските избори. На 4 декември, само два дни по-късно, настоящият президент разсекрети докладите, които бяха представени на заседанието на Върховния съвет за национална отбрана. На 6 декември, когато гласуването в чужбина на втория тур за президентските избори вече беше започнало, Конституционният съд анулира резултатите от първия, същите, които бе утвърдил четири дни по-рано.

Беше ли позволено на независими наблюдатели в страната да проследят повторното преброяване на бюлетините след първото решение на Конституционния съд? 

Не, първоначално не бяхме допуснати, въпреки че се опитахме да го наблюдаваме. Причината е, че няма правна разпоредба за независимо наблюдение на повторно преброяване. Но пък то изобщо няма подробна правна разпоредба за нищо, свързано с повторно преброяване и както вече споменах, цялата процедура бе разписана с решение на Централното избирателно бюро. Ако Бюрото бе взело решението си в духа на изборния закон, т.е. в духа на прозрачността, разбира се, трябваше да включат същите мерки за прозрачност, които са въведени за процеса на преброяване. Този процес се заснема и се извършва в присъствието на наблюдатели и представители на партиите. Но Централното избирателно бюро не включи в решението си нито заснемане на повторното преброяване, нито допускане на независими наблюдатели. И за да влоши положението, изпрати до всички регионални избирателни комисии писма с инструкции да не допускат наблюдатели по време на преброяването. 

Сутринта на 29-и ноември, когато всички комисии бяха започнали преброяването на гласовете, нашите наблюдатели не бяха допуснати от нито една от посетените от нас. Тогава Expert Forum – непрвителствена организация, част от мрежата Vot Corect, която ме акредитира като независим наблюдател, заведе дела срещу комисиите в съответните райони. Решението на първия съд, което излезе часове след началото на деня, постанови, че трябва да се разреши на наблюдатели да присъстват по време на преброяването. Така съответната комисия допусна един наш независим наблюдател. Но пък го накара да седне в ъгъла на стаята, така че да не може да следи случващото се на всичките 20 маси, на които се извършваше повторното преброяване. В следобедните часове друг съд се произнесе също в наша полза. На следващия ден обаче, загубихме обжалванията на по-горна инстанция в тези райони и нашите наблюдатели отново бяха изгонени.

Най-лошото в цялата ситуация е, че десет дни след края на повторното преброяване от Expert Forum все още получаваме информация за насрочени заседания от някои от районните съдилища, което е показателно за ефективността на нашата съдебна система.

Представлява ли решението за анулиране на президентските избори опасен прецедент, след който по-лесно ще бъдат отменяни изборни резултати, когато или ако конкретен кандидат “не е удобен”? 

Определено е такова: до сега при избори КС винаги имаше минимална роля. А след тези избори нещата вече не седят така. Вече имаме случай на дерегистриран кандидат, на повторно преброяване на гласовете, а накрая и на анулирани избори. Всички тези решения отстрани изглеждат политически мотивирани, но не и добре правно основани. Вече ще е трудно да се върне доверието в изборния процес, имайки предвид че Постоянният изборен орган не реагира изобщо, когато Джорджеску декларира нулеви приходи и разходи в кампанията си, както и повърхностната проверка извършена от Централното избирателно бюро на подписката в подкрепа на същия кандидат. В допълнение, председателят на Постоянния изборен орган не иска да подаде оставка. Той твърди, че изборите са били “организирани безупречно” и не го смущава фактът, че е бил на “барбекю” с един от съветниците на Джорджеску, защото се е случило преди две години. Също така той посочва, че разузнавателните служби са открили руско влияние върху изборите едва след провеждането на първия тур. 

Не казвам и че трябва да има втори тур, напълно ясно е, че честността на изборния процес вече е компрометирана. Но начинът, по който се случиха нещата, е меко казано проблематичен, като се има предвид, че властите са имали множество възможности да спрат неправомерната намеса и са ги пропускали на всеки възможен етап.

И все пак е важно да се отбележи, че тези избори бяха компрометирани от комбинация от външна манипулация от страна на Руската федерация и вътрешна манипулация от страна на двете най-големи политически партии – социалдемократите и либералите. Да, осъзнавам, че за публиката изглежда, че изборите са анулирани заради външна намеса, но вътрешната ситуация и действия също допринесоха значително за резултата. Може би и само външната намеса щеше да е достатъчна, но това не променя факта, че и румънските политически партии трябва да бъдат държани отговорни.

За разбирането на това какво доведе до неочаквания успех на Джорджеску, е необходимо да дам малко повече информация за политическия контекст в Румъния. Социалдемократите и либералите управляваха заедно в коалиция през последните години, с лоши резултати. Двете партии бяха наясно с недоволството на избирателите от правителството, а също и от двамата партийни лидери, които бяха кандидати за президент. Социалдемократите предположиха, че техният кандидат ще отиде на втори тур (тъй като това винаги се е случвало на предишни избори) и че той може да има по-голям шанс да спечели срещу популистки опонент, тъй като перспективата за екстремистко управление би била по-лоша от слабите му резултати като министър-председател. В тази връзка партията подкрепяше неофициално и още един популистки кандидат – Джордже Симион. Той бе подпомогнат от решение на Конституционния съд за отказване на регистрацията на Диана Шошоака – член на Европейския парламент, краен екстремист със силна проруска настройка, без да има ясни причини за отстраняването ѝ. 

Именно в такава среда умело и професионално беше организирана и проведена кампанията на третия популистки кандидат – Джорджеску. Много избиратели, които не се доверяваха на основните партии и техните кандидати, дадоха гласа си за него като протестен вот, считайки погрешно, че той е независим. В началото на кампанията  Джорджеску беше до голяма степен неизвестен и дори не беше включен в някои от проучванията на общественото мнение. 

Както вече посочих по-горе, той отчете нулеви приходи и разходи за кампанията си, които Постоянният избирателен орган просто прие, без да разследва повече. Също така Централното избирателно бюро изиска от TikTok да премахне някои от немаркираните материали, но платформата не се съобрази с това. Отговорните институции обаче не предприеха последващи мерки. Кампанията в TikTok бе структурирана в две стъпки: първо, рекламна агенция е възложила на между 130 и 150 инфлуенсъри да публикуват съдържание, насърчаващо хората да гласуват (като има достоверни твърдения, че някои от тях дори не са знаели, че това е в подкрепа на конкретен кандидат); второ, ботове са публикували коментари и са споделяли съответните постове, за да се създаде впечатлението, че Джорджеску е много популярен. 

Това, което не беше известно по време на анулирането на изборите и се разбра в дните преди Коледа, е, че тази кампания в TikTok е била платена от либералната партия (другата формация в правителствената коалиция). Те твърдят, че са платили за кампания в TikTok по теми, които впоследствие да бъдат част от реториката на техния кандидат. Но с помощта на ботовете тези теми бързо били обърнати в полза на кампанията на Джорджеску. Не зная дали това е напълно вярно, но е ясно защо либералите не са съобщили навреме за случващото се – става въпрос за изначално незаконна кампания, с немаркирано съдържание и недекларирани разходи за нея. Възможно е и те да са се съгласили тайно да подкрепят Джорджеску, за да отнемат повече гласове от спрягания за по-печеливш популистки кандидат Симион. Очевидно това е била изцяло погрешна стратегия и в крайна сметка за втория тур на президентските избори се класираха Джорджеску и Ласкони – издигната от опозиционната демократична партия. 

Тук възниква очевидния въпрос – защо нищо от това не беше разкрито от пресата преди първия тур на изборите? Защото нашите политически партии плащат на медиите големи суми от и без това значителните си държавни субсидии. По този начин критика напрактика няма, с изключение на няколко независими журналисти и малки медии.

Това не отрича участието на Руската федерация и нейната подкрепа за екстремистките кандидати (с цел те да бъдат избрани или просто да се дестабилизира страната, което всъщност се случи). Просто искам да отбележа, че това беше много улеснено от факта, че процесът вече беше манипулиран от собствените ни управляващи партии, които не се притесняват да подкопават устоите на демокрацията ни, когато това обслужва техните интереси.

Какво следва? Кога ще се проведат новите президентски избори? Можете ли да направите някаква прогноза за тях, ще се кандидатира ли отново Джорджеску? 

Управляващата коалиция се споразумя за датите на изборите (на 4-и и 18-и май), а правителственото решение за свикване на изборите най-вероятно ще бъде публикувано през следващата седмица (на 13-и януари). 

Притеснителното е, че вече мина един месец от анулирането на президентските избори, а все още няма яснота защо беше взето решението за това и не са взети мерки за опазване честността на изборния процес. Преди празниците парламентарното мнозинство (социалдемократи, либерали и Демократичния съюз на унгарците в Румъния) сформира новото правителство, което е почти идентично със старото, в т.ч. и със същия министър-председател. Въпреки че те се споразумяха и за общ кандидат за президент, в първите дни на януари той обяви, че се оттегля (поне засега). Като причина бе посочена липсата на достатъчна подкрепа от номиниращите партии. Други също обявиха намерението си да се кандидатират, включително кметът на Букурещ, но, разбира се, процесът на регистрация ще започне едва след официалното насрочване на изборите. Що се отнася до Джорджеску, той може да се опита да се кандидатира отново и ще бъде интересно да се види дали властите ще му попречат да го направи и ако да – на какво правно основание. Все още не бих се осмелила да правя каквито и да било прогнози относно неговата кандидатура.

* Централното избирателно бюро (Central Election Bureau) е начело на изборната администрация и се създава за всеки вид избори. Същевременно в Румъния има и Постоянен изборен орган (Permanent Electoral Authority).

** Префектурите са административни единици в Румъния.