Поредната предизборна надпревара мина под знака на обвинения за контролиран и купен вот. Както в кампанията, така и след изборите на 27-и октомври, политици и анализатори говориха по темата и се опитваха да изчислят влиянието на гласовете, които по една или друга причина, не са подадени свободно. Сякаш встрани обаче остана ролята на партийните застъпници и представители, които получават заплащане от формациите, а и често са използвани, за да влияят по един или друг начин на вота. Медийни разследвания, свързани с изборни нарушения и натиск над избирателите, много пъти са ни показвали такива случаи, включително и на последните избори. Същевременно застъпниците и представителите продължават да са участници в изборния процес, на които партиите активно разчитат. Именно в тази връзка в настоящата публикация екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) анализира ролята на тези фигури на изминалите избори и представя предложения за законодателни промени, които биха допринесли за повишаване честността на вота. 

Каква е ролята на застъпниците и представителите? 

Застъпниците и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети се регистрират от участниците в кампанията, за да защитават техните интереси. Те не са обвързани с конкретна изборна секция, като могат да наблюдават процеса на територията на съответния многомандатен район. Правомощията им в изборния ден са сходни – да присъстват при откриването и закриването, по време на гласуването и при установяването на резултатите, също да получат копие от протокола и да подават жалби и сигнали за нарушения. 

Фигурата на застъпника се въвежда първа в изборното законодателство и за нея има по-стриктен регистрационен режим. Застъпниците имат по-широки правомощия по време на кампанията, като същевременно са и длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. 

Правата на представителите са насочени основно към изборния ден и преброяването на резултатите. Те са упълномощавани от партиите и коалициите, за което само се уведомяват съответните районни избирателни комисии без да има изисквания за регистрация. 

Колко бяха застъпниците и представителите на последните избори? 

За изборите на 27-и октомври в страната бяха регистрирани общо 36 464 души, които да защитават партийните интереси на кандидатите – 16 389 застъпници и 20 075 политически представители. Следва да посочим, че парламентарните (към изборния ден) формации, които имаха и квоти в секционните комисии (СИК), са регистрирали 94% (или малко над 34 хиляди души) от застъпниците и политическите представители на изминалите избори. В тях са включени и двете фракции на ДПС – Ново начало на Пеевски и Алианс за права и свободи на Ахмед Доган. Така се оказва, че едни и същи партии са имали най-много свои „защитници” на вота в помещенията за гласуване. Това става въпреки сериозните затруднения, които част от тях имаха, за запълване на квотите си в СИК, както и многобройните замени на членове на комисиите в последните дни на кампанията. 

Големият брой регистрирани застъпници и представители може да е признак, че формациите не са се доверили на своите членове в СИК и доколко те ще защитават честността на вота, а и съответните тясно партийни интереси. От друга страна, наблюдава се сериозен брой „пазители” на вота, регистрирани от двете фракции на ДПС, за които кампанията беше белязана от сериозни противоречия и спорове, включително по отношение на квотите им в СИК. Може би именно заради това те са разчитали на допълнително присъствие в секциите чрез свои застъпници и представители, особено в някои от ключовите за тях райони. 

Осемте формации, които получиха представителство в 51-вото Народно събрание, имаха общо 32 707 свои застъпници и представители. Най-много бяха регистрираните „защитници” на фракцията на Пеевски ДПС – Ново начало – общо 9 483, следват ГЕРБ с 8 121, БСП – Обединена левица с 6 405 и Алианс за права и свободи на Ахмед Доган с 6 015. Застъпниците и представителите на парламентарните партии и коалиции може да видите по-долу:    

Най-много застъпници и политически представители са регистрирани в избирателните райони Варна – 2 540, Пловдив-област – 2 464 и Благоевград – 2 134. 

Данните показват също така, че най-голям брой партийни защитници е имало в секциите в район Ямбол – средно по 8 души в помещение, следван от Видин, Шумен, Разград и Пловдив-област с по 5. Практически в секциите в тези избирателни райони е присъствала по още една избирателна комисия под формата на застъпници и/или политически представители.

Най-малко „защитници” на вота е имало в трите избирателни района в София и в Пловдив-град – средно по един човек в секция. На национално ниво средният брой застъпници и представители в помещение е бил трима души. Подробното тяхно разпределение по райони e представено в следващата графика:

Как да се намалят застъпниците и представителите?

Въпросът за присъствието на застъпниците и политическите представители в изборните секции никога не е бил еднозначен. Според Изборния кодекс тяхната роля е да защитават интересите на партиите, които са ги регистрирали. Въпреки това, както посочихме в началото, мрежите им често се разглеждат и като средство за „легално“ купуване на гласове и оказване на натиск върху избирателите. Не са рядкост случаите, в които лица със съмнителна репутация стават застъпници (пример 1; пример 2), гласовете се купуват чрез наемането на партийни представители (пример) или се появяват „стачкуващи“ застъпници, които не са получили заплащане за работата си в изборния ден (пример 1; пример 2). На последните парламентарни избори също имаше сигнали за проблеми с представители и застъпници, включително сблъсъци с членове на СИК и с журналисти.

Изброеното дотук отново повдига въпроса за необходимостта от съществуването на „паралелна” изборна администрация в секциите в лицето на застъпниците и представителите. През годините ИРПС последователно е застъпвал позицията за намаляване на нейния брой чрез премахване на фигурата на политическия представител. Тя има сходни функции с тази на застъпниците в изборния ден и се регистрира чрез улеснен уведомителен режим. Чрез отпадането ѝ ще се адресират проблемите, посочвани в жалби, сигнали и медийни разследвания през годините, свързани с партийните „защитници” и различни изборни злоупотреби. Същевременно това ще позволи на партиите да насочат повече ресурси към подбора и подготовката на своите членове в СИК. Така те ще могат да демонстрират ангажираност към организацията, прозрачността и подобряването на изборния процес, вместо да акцентират единствено върху изборния си резултат. Това е особено необходимо в настоящата ситуация, когато Конституционния съд единодушно реши да има повторно преброяване на резултатите в близо ⅕-та от секциите в страната, след редица жалби, оспорващи честността на изборите.