На 27-и октомври в страната се проведоха седмите парламентарни избори от 2021 г. насам. Месец по-късно Народното събрание все още няма избран председател и не може реално да заработи. Сформирането на стабилно управленско мнозинство не изглежда много вероятно. Въпреки това много от политическите сили заговориха за необходимостта от реформа в изборното законодателство преди организирането на следващия вот. А пък от партия Възраждане дори вече са депозирали свой законопроект за изменения на Изборния кодекс. 

В тази връзка в поредица от публикации Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще представи анализ различни аспекти на изборния процес и предложения за тяхното подобрение. 

С настоящия материал насочваме вниманието към медийните пакети. Това е форма на държавна подкрепа в размер до 40 000 лв. и нейната цел е да осигури достъп до медийно отразяване на нови и по-малки политически субекти. Припомняме, че право да получат медиен пакет имат формациите, които не получават субсидия. През последните години медийните пакети се очертават като все по-значим източник на финансиране особено с оглед на редицата проведени кампании. Същевременно се очертаха и повтарящи се проблеми, свързани с ефективността на използването им и контрола над тези държавни средства.  

В следващите редове представяме данните за медийните пакети, разходвани за изборите от 27-ми октомври и очертаваме конкретните дефицити при използването на тази форма на държавна помощ. 

В хода на кампанията, Централната избирателна комисия (ЦИК) прие решение да създаде публичен регистър за средствата от медийните пакети. Такъв обаче не стана факт по време на кампанията, а данните в него бяха публикувани след като изборите приключиха. Това направи практически невъзможно проследяването в реално време на разпределението на тези държавни средства и насочването им към конкретни медии. 

Формациите, получили медийни пакети

Медийните пакети бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. и в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление през 2015 г. Оттогава до 2024 г. размерът на тези държавни средства, отделени за формациите, състезаващи се в изборите, варира между половин и един милион лева на всеки изборен цикъл

Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс медийните пакети се управляват от ЦИК. Тя е органът, който определя реда за предоставянето на пакетите и изплаща средствата към медиите, след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията. 

На изборите от 27-ми октомври такова държавно финансиране получиха 18 формации като то е в размер на 695 029 лв. 

Следващата графика представя информацията за партиите, разполагали с медийни пакети, и размерът на тези средства за всяка партия и коалиция:

Има формации, които са получавали този тип държавна помощ в почти всяка от кампаниите в последните четири години – включително и изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. и президентските избори през 2021 г. Така за периода 2021 г. – 2024 г. приходите на всяка от тези партии само от медийни пакети са възлизали на почти 320 000 лв. Такива са Глас Народен, Български национален съюз Нова демокрация и Български съюз за директна демокрация. Предстои да анализираме пълните им отчети, когато те бъдат публикувани. В предходни кампании, обаче, споменатите по-горе партии декларират единствено медийните си пакети като приходи. Без да набират никакви други средства, те респективно не могат да извършват и разходи за кампанията като например за организиране на мероприятия, наем на помещения, превозни средства и персонал, и др. 

Медиите, привлекли най-много пакети

Тенденцията частните телевизии да привличат най-много от средствата за медийни пакети се запазва и в тази кампания. Този път към тях са насочени 299 131 лв. (43%от средствата). Партиите предпочитат и онлайн медиите за своята реклама, към които са насочени  248 701 лв. (36%). Докато телевизията остава един от най-разпространите канали за получаване на информация у нас, то онлайн медиите често предлагат реклама на по-достъпна цена. В избираните от формациите сайтове за предизборна агитация, се виждат такива, които едва ли генерират сериозен трафик и потребителски интерес. 

Разпределение на средствата от медийни пакети по вид медия може да видите по-долу:

И в тази кампания за пореден път ТВ Евроком е привлякла най-голямата част от средствата на партиите – над 50% от парите за реклама в телевизии са насочени към нея – 151 125 лв. Българската национална телевизия, която и в тази кампания става платформа за десетки безплатни изяви, този път е на четвърта позиция със 51 000 лв. Преди БНТ се нареждат „АСМАРА“ ЕООД (собственик на сайтовете crimes.bg, mreja.bg) със 61 980 лв. и ТВ България 24 с 53 067 лв. приходи от пакетите. Сред другите доставчици на медийни услуги, избирани за реклама с държавни средства, са  платена от медийни пакети в настоящата кампания са  ABCnews.bg, Efir2.bg, TravelNews.bg, money.bg, lifestyle.bg, topsport.bg. Това е практика, която сме наблюдавали и в повечето предходни предизборни надпревари.   

За пореден път медиен пакет е насочен към сайта agorapost.bg. В кампании от изминалите няколко години партия Български съюз за директна демокрация насочваше целия си медиен пакет именно към тази онлайн платформа. На последните избори формацията е похарчила 31 193 лв. за реклама в уебсайта като останалите почти 9 000 лв. е разпределила към други медии. Наша справка от 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват и в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията. Тази свързаност обаче не пречи на формацията за пореден път да предпочете същия сайт за реклама и очевидно не привлича достатъчно внимание от страна на институциите.

За съжаление, този пример не е изключение. Партия КОЙ пък е насочила над 21 000 лв от пакета си към Информационен Сайт „Изборите.БГ“. От страницата се разбира, че тя се поддържа от Сдружение за пълна заетост и ценова стабилност. Според търговския регистър поне един от хората в управителните органи на това юридическо лице е и учредител на политическата партия.

Интересно е решението на Народна партия истината и само истината да инвестира в реклама в доставчик на медийни услуги, който е създаден седмици преди старта на кампанията. С три договора партията е насочила всички средства от своя медиен пакет (39 900 лв.) към ЗЕТ БРОУДКАСТИНГ – фирмата зад онлайн телевизията ZTV broadcasting (z-broadcasting.eu). Според Търговския регистър дружеството е регистрирано едва през август месец тази година с капитал от 2 лв. Едноличният собственик на капитала на Зет Броудкастинг е бивш кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет. В предходни кампании тя е била кандидат и за депутат на друга формация, която ползва медийни пакети – Български национален съюз – НД. Информацията на уебсайта на z-broadcasting.eu посочва, че каналът е наследник на сливенската регионална телевизия ТУИДА ПЛЮС. Същата пък е със заличена регистрация с решение на Съвета за електронни медии от юли 2024 г., заради системно и продължително неизлъчване на съдържание, като телевизията не е плащала и дължимите по Закона за радио и телевизията годишни регистрационни такси, а срещу дружеството има издадени съответните актове за установяване на публични държавни вземания. В решението се посочва, че поне в последните 12 месеца  “нито един кабелен оператор не разпространява програма „ТУИДА +”. И също, че при проверка “за поддържане на сайт от страна на доставчика с наличието на конкретни данни” се установява, “че такъв не съществува”. Възможно е в краткия си живот ZTV broadcasting да е развила медийна платформа с много последователи, но това не се вижда от броя гледания на нейните видеа. 

Източник: сайт на ZTV broadcasting

Някои от проблемите с използването на медийните пакети се споменават от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва “рационализирано” усвояване на този вид средства. Комисията отбелязва, че в такива случаи пакетите всъщност не постигат целта, с която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. Същевременно обаче ЦИК не предприема последващи действия най-малкото, за да посочи очевидните случаи на свързаност на медии и политически формации. Очакването на Комисията е по-скоро в насока медийните пакети да се управляват и контролират от друга институция. 

Неефективното разходване на медийните пакети е очевидно от изборните резултати на по-малките формации. Някои от тях участват във всеки вот в последните години, но не успяват да увеличат подкрепата си, въпреки получаването на значителен държавен ресурс. Това се вижда и от данните от последните избори. Голяма част от формациите, получили медийни пакети, дори не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията:

Медийните пакети – възможни решения

Медийните пакети бяха въведени в изборното законодателство през 2014 г. Те са механизъм, който цели новосъздаващи се и малки партийни формации с ограничени ресурси да достигат до по-широк кръг от потенциални симпатизанти. За поредна кампания обаче се оказва, че има партии, които са “абонирани” за получаването на медийни пакети. Има и медии, които във всяка предизборна надпревара предоставят неустоими условия на формациите за реклама. Едно е сигурно, пакетите не функционират така, както са замислени, и са необходими промени, за да се повиши ефективността на този публичен ресурс.

След като в последните няколко години ИРПС и други организации, наблюдатели на изборите, неколкократно отправяха препоръки за създаване на регистър на медийните пакети, за кампанията през юни ЦИК в крайна сметка се съобрази с тях. Така беше направена крачка към повишаване на прозрачността на този вид държавна помощ за партиите. В регистъра по време на кампанията се предоставяше информация за разходваните от формациите средства, както и към кои доставчици на медийни услуги бяха насочени те. Тази практика обаче не продължи по време на последната кампания от октомври 2024 г. и данните за сключените договори бяха публикувани едва след нейния край. Това възпрепятства гражданските организации и медиите да търсят повече публичност по отношение на  разходването на тези средства.  

Примерите, които посочихме в тази публикация, също така доказват, че Централната избирателна комисия не успява да осигури ефективен контрол на разходването на тези средства. Често на нейните заседания договорите за медийни пакети само се докладват без дискусии по същество. Това се случва въпреки изрязяваните от ЦИК позиции по темата в нейните доклади. Доколко изобщо Комисията е институцията, която може да осигурява разпределянето и контрола на средствата от медийните пакети, подлежи на дебат, особено с оглед на липсата на достатъчен административен капацитет на този постоянно действащ орган. 

Ясно е, че са наложителни промени в начина, по който се получават медийните пакети и контрола над тяхното изразходване. Към момента Изборният кодекс не предвижда допълнителни изисквания към субектите, получаващи тази държавна помощ. По този начин виждаме как формации без никакви или с минимални приходи се възползват от тези публични ресурси, за да се рекламират в медии, чиято аудитория е трудна за оценяване. 

С оглед на това при бъдещи изменения на текстовете на Изборния кодекс следва да се въведат допълнителни критерии към партиите. Те трябва да насърчават формациите да развиват партийна дейност извън изборните кампании, както и да търсят допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. “частичен медиен пакет” и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си.

Друга препоръка е насочена към извършването на проверка за свързаност между кандидати и партии и съответните медии, към които се насочват медийните пакети. При наличието на свързани лица, държавна помощ не следва да бъде разпределяна към съответните медийни доставчици.