За месец в медиите партиите платиха 1.5 млн.лв.

Партиите набраха 2.7 милиона лева от даренията и средствата на кандидатите
24.10.2024
Двете фракции на ДПС и техните резултати на изборите
28.10.2024

За месец в медиите партиите платиха 1.5 млн.лв.

Днес е последният ден от кампанията за парламентарните избори. Тя беше белязана главно от акции на органите на реда срещу практики за контролиран вот и сякаш на заден план останаха дебатите и посланията на партиите за предлаганите от тях политики. Данните за средствата, отделени от формациите за реклама в медиите по време на кампанията, също показват, че кандидатите не са имали голям интерес да разпространяват посланията си. 

В настоящата публикация ще представим окончателните резултати от традиционния за Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат.

Този път в изборите на 27-и октомври участват 28 политически формации, като за голяма част от тях това е деветата кампания в последните три години. 

Колко средства похарчиха партиите?  

Към 23-и октомври договори за медийно отразяване са сключили 21 партии и коалиции. Те са направили разходи общо за 1 543 421 лв. Това е увеличение с около 300 хил. лв. спрямо средата на кампанията. Тези средства обаче са доста по-малко в сравнение с кампанията за парламентарни избори от 2023 г., когато партиите бяха похарчили 2.4 млн. лв. Това показва, че явно формациите вече разполагат със значително по-ограничени ресурси за реклама след поредицата кампании от 2021 г. насам. Вероятно в тази връзка и формациите разчитат в по-голяма степен на даренията и собствените средства на кандидатите в кампанията, като само до 21-ви октомври според данните на Сметната палата по този начин са набрани над 2.7 млн. лв. Така тези източници на приходи се явяват основни за формациите. Това се потвърждава и от изказвания на политически лица като г-н Илхан Кючюк, който в интервю с журналиста Генка Шикерова за Свободна Европа. Евродепутатът коментира, че ДПС от “два месеца вече няма субсидия” заради общо решение на Министерство на правосъдието, довело до забавяне на изплащането на държавната помощ към партиите. 

В края на кампанията отново наблюдаваме разместване сред политическите формации, извършили най-много разходи за реклама. На първо място вече е партия Възраждане с 294 225 лв. – увеличение на сумата повече от два пъти спрямо първите 20 дни на кампанията. Тя беше начело по медийни разходи и в кампанията 2 в 1 през юни с почти половин милион лв. Основната част от средствата на Възраждане е насочена към Нова телевизия с договор за 125 340 лв. Формацията няма споразумение с другата голяма частна телевизия у нас – БТВ. След интервю на водача на партията в сутрешния блок на телевизията обаче, бТВ и журналисти се обявиха в защита на правото на медиите да задават въпроси. Това пък не попречи г-н Костадинов да участва непосредствено след това и в предаванията “120 минути” и “Лице в лице” в същата медия ден по-късно. 

Има такъв народ вече заемат второ място с 273 674 лв. При тях има много малка промяна в сравнение с предишния период на кампанията. Трети по разходи за медии са обновената коалиция БСП – Обединена левица със 176 247 лв. При тях се наблюдава сравнително равномерно разпределение на разходите между различни типове медии – печатни, електронни и онлайн.

Данни за всички партии може да видите в долната графика. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана партия/коалиция с мишката, ще видите разпределението на нейните средства по медии:

Кои са медиите с най-много получени средства? 

От наблюдаваните от екипа ни медии общо 29 са обявили сключени договори на Интернет страниците си. На първо място по привлечени средства и в края на кампанията е ТВ Евроком с 261 157 лв., което е минимален ръст в сравнение с първите 20 дни на кампанията. Медията за втора поредна кампания е първа по приходи, но този път е привлякла около 300 хил. лв. по-малко в сравнение с месец юни. Трябва да отбележим, че тогава вотът беше 2 в 1 и участниците правеха повече разходи, като голяма част от тях има право на “двойни” медийни пакети. А именно пакетите традиционно са основен източник на приходи за телевизия Евроком. Така например за шестте парламентарни кампании в периода април 2021 г. – юни 2024 г. към медията от тази форма на държавна помощ са били насочени 1.4 млн. лв. (от общо 4.2 млн.лв.).

Тук е мястото да посочим, че в настоящата кампания Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение за отпускане на почти 740 хил. лв. за медийни пакети на 19 формации (13 партии и 6 коалиции). Комисията също така взе решение да създаде публичен регистър за медийните пакети на своята уебстраница, какъвто имаше за изборите на 9-и юни. В края на кампанията обаче такъв все още няма. Това практически направи невъзможно текущото проследяване на средствата от медийните пакети и отново не бяха взети под внимание препоръките в тази посока на наблюдателски организации и изборни експерти. 

Второто място по приходи сред медиите вече е за Нова телевизия – 250 047 лв. (половината от които са от договор с партия Възраждане), следвана вече от БНТ с 236 376 лв. 

Графиката по-долу представя всички медии, които към 16-и октомври са привлекли средства от политическите формации. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана медия, ще видите участниците, подписали договори за услуги с нея:

Някои особености на медийното отразяване в кампанията

И в тази кампания продължава практиката на безвъзмездни договори. Освен БНТ и БНР, за които съществува законово изискване за предоставяне на безплатни форми за отразяване, безвъзмездна реклама предоставят още няколко медии. Това са телевизия ⅞ за свързваната с нея Има такъв народ, Евроком на формациите Кой, БСП – Обединена левица, Свободни избиратели, ПП-ДБ и Възраждане, както и в. Ние и ДСБ, част от коалицията ПП-ДБ. От информацията в публикуваните споразумения не става ясно какви услуги получават партиите и коалициите безплатно, дали например не са бонус за конкретни формации, които вече имат споразумения за платена реклама със съответната медия и пр. 

И в тази кампания имаше медии, които публикуват очевидно агитационно съдържание, без да са обявили сключени договори за това. Такъв пример са регионалните в. Борба и в. Арда Нюз.

Продължи и практиката за представяне на рекламно съдържание като редакторско, въпреки изричните текстове в Изборния кодекс, забраняващи това.

За мониторинга на средствата за политическа реклама

Проследяването на средствата, които политическите субекти харчат за медии в предизборната надпревара, очертава в каква степен партии и медии спазват законовите изисквания за публичност и отчетност на финансирането на кампаниите. 

От своя страна избирателите пък имат възможност да направят информиран и свободен избор. Те могат ясно да се ориентират дали и доколко съдържанието в дадена медия е резултат от редакторска политика или пък е платено от политическите формации. 

Публичността на договорите е от полза и за медиите, които по този начин проследяват какви услуги, предоставяни от техните колеги, привличат най-голям интерес, какви са цените им и т.н.  

Това е и важен механизъм, чрез който политическите кандитати и анализаторите могат да научат повече за предпочитаните от партиите и кандидатите комуникационни канали.