В месеца на кампанията по-чести бяха публичните акции на органите на реда срещу практиките по контролиране на вота, отколкото дискусиите между спряганите от социологическите агенции потенциални участници в следващото Народно събрание. 

Така в предизборния месец гражданите проследиха всички места, в които имаше полицейски операции срещу дилъри и купувачи на гласове. Същевременно обаче кандидатите за парламент не представиха реални политики, които да помогнат за преодоляване на икономическите проблеми на големи групи от хора, които са именно най-уязвими за порочните изборни практики.   

Какви програмни документи публикуваха партиите? 

Повечето формации, на които социологическите проучвания дават най-голям шанс да излъчат депутати в 51-то Народно събрание, не са изготвили същински програмни документи, представящи анализ на ситуацията в страната или визия за развитие с конкретно разписани мерки и управленски политики. Доколкото предизборни програми изобщо са налични, те са по-скоро в няколко точки, които представляват обещания и очаквания. 

Цялостен документ са публикували от ГЕРБ-СДС, в който са включени теми като образование, пазар на труда, дигитализация, инфраструктурни проекти, реформа в отбраната, и др. 

Техните доскорошни партньори в управлението ПП-ДБ са очертали накратко няколко приоритета в своята визия “за млада, здрава, образована и растяща България”.*

След раздялата на две фракции в ДПС официалната страница на формацията вече представя Алианс за права и свободи. Там в секцията “Предизборни материали” има Брошура и Плакат на д-р Ахмед Доган. 

Огледално копие представлява сайтът на фракцията на Делян Пеевски – ДПС – Ново начало, където е представена програмата ѝ в пет основни приоритета, свързани с: гарантиране принципа на върховенство на правото; повишаване конкурентоспособността на българската икономика; повишаване на качеството на живот; защита и сигурност и мястото на България на международната сцена.  

От Възраждане не са обявили конкретна програма на официалната си страница, като там все още може да се намери платформата им за управление, публикувана през 2021 г. 

Има такъв народ пък са публикували приоритети в 16 области, сред които икономика, образование, култура, външна политика, туризъм, енергетика и пр. Те обаче са сходни на обявените и за предишните няколко парламентарни кампани.

От БСП (в коалиция БСП-Обединена левица) са се ограничили в 100 точки. Всяка от тях в рамките на по едно изречение търси решение на проблемите в икономиката, образованието, здравеопазването, енергетика, данъчна политика, отбраната, екология, външна политика и мир и т.н.

Какво показват програмите?  

В навечерието на изборния ден екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обобщава информацията от предизборните платформи на формациите, които според прогнозите ще прескочат четири процентната бариера на изборите. 

Поставяме фокус върху техните позиции по няколко от по-широко застъпените теми в платформите им.

Образованието и особено висшето такова присъства като приоритет при всички формации, публикували свои идеи за развитието на тази сфера. Предложенията обаче са най-разнообразни. Така ДПС-Ново начало се застъпват за безплатни книги за всяко новородено дете и съвместна работа с “академичната общност за осъвременяване на програмите на висшите училища и университетите с цел подготовка на конкурентни специалисти за европейския пазар на труда”. ГЕРБ пък имат предложения за повишаване на възнагражденията на академичния състав и “поддържането им на нива от 180 на сто от средната работна заплата в страната”. Според БСП-Обединена левица трябва да има обвързване на “заплащането в сферата на висшето образование и наука със средната работна заплата в обществения сектор при следните минимални коефициенти: асистент 1.5, доцент 2.0, професор 2.5”. Въпреки позициите си по отношение на външното влияние в училищата, от ИТН се обявяват за “извънбюджетно финансиране на образователни проекти в МОН по линия на партньорства със страни извън ЕС”. От ПП-ДБ пък предлагат финансиране от “300 лв. на година за всички ученици от I до VIII клас (включват се V, VI и VII клас)”

Безработицата тревожи малка част от партиите. В програмата си ГЕРБ-СДС предвиждат “подкрепа на безработни и икономически неактивни”, като допълват – “помощите за безработица да зависят от усилията, които човекът полага за преквалификация или получаване на сертификат за съществуващи умения; подкрепата за безработица да намалява след шестия месец”. Според БСП-Обединена левица подкрепата за безработните трябва да се усили, като коалицията предлага това да стане чрез “увеличаване на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица респективно до 60% от минималната работна заплата и до 60% от максималния осигурителен доход”. От ДПС-Ново начало ще подкрепят мерки “за разширяване на достъпа до култура с преференции за младежи, млади семейства, безработни и пенсионери”.

Здравеопазването и достъпа до лекарства наблягат на социалното лице на партиите. От БСП-Обединена левица обещават “безплатни лекарства по рецепта за всички деца до 16 години и за хората над 75 години”. ИТН пък разширяват здравното покритие като се застъпват за “Създаване на мрежа от мобилни манипулационни с цел безплатни прегледи във всяко едно населено място на територията на Република България”. Нещо повече, партията предвижда “Създаване специализиран национален резервен фонд, който да поема разходите за медицинска помощ на социално слабите, както и на неосигурените по обективни причини лица до внасяне на нормативно дължимите вноски”. На безплатни лекарства, но само за децата до 7 годишна възраст, залагат и от ПП-ДБ. Те декларират и че ще работят за “осигуряване на педиатър за всяко дете на територията на цялата страна”.

На другия полюс в разбиранията си за реформите в здравеопазването са от ДПС-Ново начало, които считат, че тя минава през процес на “демонополизация … чрез въвеждане на пазарни модели и конкуренция между здравноосигурителните дружества и НЗОК”. 

От партийните приоритети в предизборната кампания е трудно да позиционираме партиите по линията “ляво-център-дясно”. Важно обаче е избирателите да потърсят сами формации със сходни на техните възгледи. А за да могат те да се ориентират къде ги поставят собствените им виждания в сферите на икономиката, отношението им към властта и геополитическата им ориентация, екипът на ИРПС разработи “Политически компас”. Без да препраща към конкретни политически платформи, той е насочен към повишаване информираността на гражданите и предпгала на избирателите да се позиционират по осите “ляво-дясно”, “авторитаризъм – либерална демокрация” и “прозападна – евразийска” ориентация.

* След публикуването на материала коалицията ПП-ДБ качи и по-обстойна програма на страницата си.