От началото на 2021 г. страната е белязана от политическа нестабилност, в резултат на която се проведоха шест парламентарни избора. На прага на седмата кампания за Народно събрание ще представим колко средства ще отделят формациите за своята реклама в медиите.
Останали ли са ресурси за платено отразяване и достатъчни ли са те след кампанията 2 в 1 за Европейски и национален парламент през юни? В каква степен участниците ще разчитат за пореден път на държавна подкрепа под формата на медийни пакети, на безвъзмездни договори или безплатни формати?
И в тази кампания екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще потърси отговорите на тези и други въпроси в традиционния за организацията медиен мониторинг. В него ще проследим дали медиите публикуват договорите си за реклама на кампанията с 28-те формации, регистрирани за участие в изборите, и обявяват ли се коректно сумите за политическа агитация. Мониторингът ни обхваща официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Кои са те може да видите в следващата графика:
Десет дни след началото на предизборната кампания публикуваме първите резултати за медийни разходи с актуалност към 6-и октомври 2024 г. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 550 701 лв. без ДДС. Тази сума е почти равна на средствата, които участниците бяха инвестирали в първите десет дни на вота 2 в 1 през юни – тогава те бяха 587 357 лв., но за двете кампании. Явно въпреки всички кампании в предходните години, партиите все пак разполагат с финансов ресурс за реклама на кандидатите си в медиите. Все пак разходите за агитация сега са значително по-малко от тези за същия период от последната самостоятелна парламентарна надпревара през 2023 г., когато средствата бяха 862 хил. лв.
Десет дни след началото на кампанията 17 формации са обявили сключени договори, но нито една от тях не е минала прага от 100 хил. лв. На първо място по направени разходи са ГЕРБ-СДС с 82 067 лв. Следват ги бившите им некоалиционни партньори от Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ) със 79 915 лв. и обновената БСП-Обединена Левица със 79 444 лв. Тези три формации са вложили около 44% от всички средства за медийна реклама до момента.
ГЕРБ-СДС традиционно инвестират най-голяма част от медийните си разходи именно в началото на кампанията. Те, както и ПП-ДБ, отново залагат на практиката да насочват средства към различни типове медии – електронни, печатни и онлайн. По-голяма концентрация към конкретен доставчик на медийни услуги има при Възраждане (които са на четвърто място по направени разходи) – 55 814 лв. (или 74%) от техните средства са разходвани за реклама в телевизия Евроком.
В следващата графика е включена подробна информация за партиите и коалициите и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 6-и октомври. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана партия/коалиция с мишката, ще видите разпределението на нейните средства по медии:
За първите десет дни на кампанията 19 от наблюдаваните от екипа ни медии са обявили сключени договори с политически партии. Телевизия Евроком е получила най-много средства в този период – 227 464 лв. С нея договори са сключили общо 10 партии и коалиции, като сред тях има, както формации, разчитащи на медийни пакети, така и парламентарно представени такива.
Тук е мястото да посочим, че в настоящата кампания Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение за отпускане на почти 740 хил. лв. за медийни пакети на 19 формации (13 партии и 6 коалиции). Все още очакваме ЦИК да създаде регистър за пакетите. Такъв бе създаден за предишните избори през годината, след дългогодишен натиск от страна на организации, наблюдаващи изборния процес. Той бе стъпка в посока осигуряването на повече прозрачност и отчетност при разходването на публични средства.
Вестник 24 часа с 95 567 лв. пък се нарежда на второ място сред медиите, в които партиите се рекламират в първите десет дни. Ежедневникът е предпочитан предимно от парламентарните формации като за платено съдържание в него средства са похарчили основно БСП-Обединена левица, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Възраждане.
Българската национална телевизия (БНТ) към момента остава на трето място по приходи от политическо отразяване със 74 220 лв. Припомняме, че тарифите на БНТ и БНР се определят от Министерски съвет и традиционно са по-ниски от пазарните, което се отразява и на привлечените суми. Договори с БНТ досега са сключили едва 7 формации. Телевизията обаче предоставя редица безплатни форми, в които зрителите могат да се запознаят с възгледите на голям брой кандидати не само по предизборни теми, но и по светски, религиозни и други въпроси.
Запазва се тенденцията от последните години в първите 10 дни да няма насочени средства към двете частни национални телевизии – bTV и Нова ТВ. И те обаче, предоставят различни безплатни форми за участие на кандидатите за народни представители.
Графиката по-долу представя всички медии, които към 6-и октомври са привлекли средства от политическите формации. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана медия, ще видите участниците, подписали договори за услуги с нея:
Сред безплатните форми и в тази кампания се отличава практиката на безвъзмездните договори. От тях обаче, не може да стане ясно за каква услуга конкретно се сключват и дали например не са бонус за конкретни формации, които вече имат споразумения за платена реклама със съответния доставчик на медийни услуги. Такива договори са сключени между телевизия ⅞ и ИТН, Евроком и партия Кой, както и в. Ние и ДСБ, част от коалицията ПП-ДБ.
И в тази кампания, екипът ни ще продължи да следи изпълнението на законодателните разпоредби по отношение на платената предизборна реклама и отразяването ѝ в медиите. Следващият ни материал по темата ще представи данните от първите 20 дни на предизборната надпревара.