Медийните пакети са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите. По този начин те могат да представят посланията си на избирателите и да се конкурират с големите утвърдени политически партии.

Медийните пакети бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. и в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление през 2015 г. Оттогава до 2023 г. размерът на тези държавни средства, отделени за формациите, състезаващи се в изборите, варира между половин и един милион лева на всеки изборен цикъл. 

В последните 2 години се проведоха шест парламентарни избора. От финансовите отчети на партиите, коалициите и инициативните комитети (ИК) , участвали в предизборните надпревари, става ясно, ролята на финансирането чрез медийни пакети става все по-голяма. В настоящия текст Институт за развитие на публичната среда обобщава данните за този тип финансиране в периода 2021 – 2024 г. и търси отговор на въпроса в каква степен то успява да изпълни целите, с които е въведено от законодателството. 

Кой може да получи медиен пакет? 

Медийният пакет е в размер на 40 000 лв., а в случай, че в дадена коалиция участват и партии, които получават държавна субсидия, той се намалява пропорционално. При избори за народни представители инициативните комитети получават по 5 000 лв. Средствата за медийните пакети се отпускат от държавния бюджет и се използват за заплащане на различни форми на медийни услуги, които целят отразяване на предизборната кампания.

Партиите и коалициите не получават директно средствата от отпуснатите им медийни пакети. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс за управлението на тези суми е отговорна Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя е органът, който определя реда за предоставянето на пакетите и изплаща средствата към медиите, след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията.

Преди изборите 2 в 1 на 9-и юни ЦИК взе решение, с което определи, че партиите ще получават само един медиен пакет в размер на 40 000 лв. дори да участват и в двете кампании. След обжалване в Административен съд в София това решение бе отменено и формациите имаха право да получат по два медийни пакета или по 80 000 лв. за агитация. Така ЦИК трябваше да пристъпи към изплащането на пакетите, макар и със закъснение от около десет дни. 

На парламентарните избори тогава, такова държавно финансиране получиха общо 22 формации. Според отчетените от тях разходи в кампанията, за отразяване на посланията им в медиите от бюджета са отделени 792 988 лв. 

Впечатление прави, че за 7 от общо 22 формации, участвали в парламентарните избори, медийните пакети са представлявали 100% от приходите.

Следващата графика представя информацията за това кои формации са получили средства за последните парламентарни избори от 9-и юни и какъв е техният размер за всяка партия и коалиция:

Медийните пакети за парламентарните избори в последните четири години

Анализ на отчетите от изборите през последните четири години показват, че за всички избори за Народно събрание са били отделени 4 202 904 лв. за медийни пакети.

В следващата графика може да видите сумите, похарчени в шестте парламентарни кампании в периода април 2021 г. – юни 2024 г. 

През последните 4 години 64 формации са получили медийни пакети. Понякога обаче е трудно да се оцени колко средства са получили определени партии, защото в отделните кампании те са били част от различни коалиции. Такъв е случаят например с патриотичните формации ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ, които в някои от изборите се явяват като коалиция, а в други – самостоятелно. 

В други случаи пък има съвпадащо име на коалиция, но партиите в състава ѝ се променят в различните предизборни кампании. Такъв пример е Национално обединение на десницата (НОД) – на парламентарните избори през юли 2021 г. в състава на коалицията влизат партиите КОД, БЗНС, Български демократически форум, Средна европейска класа, а на парламентарния вот през ноември 2021 г. – партиите КОД и Републиканци за България.

В следващата графика са представени формациите, получили над 150 000 лв. от медийни пакети от 2021 г. до 2024 г.  според отчетите им, представени пред Сметната палата.

Някои от формациите са получавали този тип държавна помощ в почти всяка от парламентарните кампании в последните четири години. В допълнение част от тях са се възползвали от медийни пакети за европейския вот на 9-и юни, както и на президентските избори през 2021г. По този начин за периода 2021 г. – 2024 г. приходите им само от медийни пакети са възлизали на почти 300 000 лв. Пример са партиите Глас Народен, БНО, Български национален съюз Нова демокрация и Български съюз за директна демокрация. В допълнение, в своите отчети като приход тези четири партии са декларирали единствено медийните си пакети. Те нямат и вложени средства в каквито и да е мероприятия по време на кампанията. 

Кои медии привлякоха средства от медийните пакети? 

В шестте кампании най-търсените медии от партиите, получаващи медийни пакети, са частнтие телевизии. Те са привлекли 1 703 330  лв. (41 %), следвани от онлайн медиите с 1 083 075 лв. (26 %). Докато телевизията остава един от най-разпространите канали за получаване на информация у нас, то онлайн медиите предлагат реклама на по-достъпна цена. 

Разпределение на средствата от медийни пакети по вид медия може да видите по-долу:

Сред медиите, тези които са получили най-много средства от медийните пакети, са: ТВ Евроком, Българската национална телевизия (БНТ) и интернет изданието Оффнюз. Телевизия Евроком е привлякла почти ⅓-та от парите за реклама.  

Следващата графика представя десетте медии, получили най-много средства от медийни пакети в шестте предизборни кампании. 

Често в последните четири години наблюдаваме как партиите влагат средства от медийните пакети към доста нетипични за политическа реклама медии. Такъв в последната кампания за изборите 2 в 1 на 9-и юни 2024 г. е примерът с дружеството Селевкиди ЕООД, което управлява сайтове като razkritia.com, goreshto.net, zdravno.net, mreja.bg и др. С него договори за отразяване са сключили БНО, Български гласъ и ВМРО-БНД. 

Отново наблюдаваме и случая със сайта agorapost.bg. За поредна кампания Български съюз за директна демокрация е насочила целия си медиен пакет (39 925 лв.) именно към тази онлайн платформа. Същевременно наша справка от 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват и в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията. Очевидно тази свързаност между медия и партия не привлича достатъчно внимание от страна на институциите във връзка с начина, по който се разходват публични ресурси. С оглед изложеното, може би не е изненадващо и че Български съюз за директна демокрация са имали и “най-скъпите” медийни гласове в изборите за ЕП – по 44.61 лв. 

Проблемите с използването на медийните пакети се посочват и от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва “рационализирано” усвояване на средствата от медийните пакети. В такива случаи пакетите всъщност не постигат целта, с която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. 

Това показват и данните с резултатите от последните парламентарни избори през юни. Съгласно тях много от формациите, получили този тип държавна помощ, не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията:

Възможни решения

Медийните пакети бяха въведени в изборното законодателство през 2014 г. като механизъм, целящ новосъздаващи се и малки партийни формации с ограничени ресурси да достигат до по-широк кръг от потенциални симпатизанти. Видно от разпределението им и в тази кампания обаче, има партии, които сякаш са “абонирани” за получаването на медийни пакети, както и медии, които във всяка предизборна надпревара предоставят неустоими условия на формациите за реклама. Но очевидно пакетите не функционират така, както са замислени, и са необходими промени, за да се повиши тяхната ефективност.

След като в последните няколко години ИРПС и други организации, наблюдатели на изборите, неколкократно отправяха препоръки за създаване на регистър на медийните пакети, за кампанията през юни ЦИК в крайна сметка се съобрази с тях. Така беше направена крачка към повишаване на прозрачността на този вид държавна помощ за партиите. В регистъра по време на кампанията се предоставяше информация за разходваните от формациите средства от пакетите, както и към кои доставчици на медийни услуги бяха насочени те. Въпреки това все още има още какво да се желае, за да може да се говори за адекватен контрол над и употреба по предназначение на тези държавни средства, включително и чрез изграждане на административен капацитет от страна на ЦИК.

Също така са наложителни и законодателни реформи. Към момента Изборният кодекс не предвижда допълнителни изисквания към получаващите медийни пакети. Именно затова виждаме как политически субекти без никакви или с минимални финансови приходи се възползват от тези публични ресурси, за да се рекламират в медии, чиято аудитория е трудна за оценяване. В тази връзка е възможно при бъдещи дебати по текстовете на Изборния кодекс да се въведат нови критерии. Те следва да насърчават политическите формации към развиване на партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. “частичен медиен пакет” и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си.

Необходим е обаче дебат как да бъде оптимизирано разходването на този ресурс. В момента тази форма на подкрепа за малки и нови политически проекти не се използва ефективно и това е видно от изборните им резултати. Автоматичното ѝ премахване няма да реши проблемите на партийното финансиране. Напротив, отказът от реформа, би затруднил всяка нова партия, която иска да предложи платформата си на „пазара” на политически идеи и решения за обществото.