В месеците след изборите за Европейски парламент може да се направи оценка за начина, по който протече изборната кампания. Някои наблюдения бяха очаквани – например, че смесването на национални и европейски избори в една и съща дата ще доведе до по-висока активност на гласоподавателите. Оказа се, че на изборите за Европейски парламент гласуваха 173 хиляди души повече (2.074 млн. подадени гласове), отколкото на тези от 2019 г. С други думи, активността бе около 34% – или с близо 2% по-висока.

Друг очакван резултат бе свързан с това, че темите за работата на европейския парламент ще “потънат” сред послания по въпроси от национално значение. В тази връзка, екипът ни изследва някои аспекти от реториката на водещите партии в страната през изборната кампания. В този материал ще представим наблюденията ни, които се отнасят до посланията им във Фейсбук – една от най-предпочитаните социални мрежи сред българите с близо 3.4 млн регистрирани потребители.

Екипът ни разгледа посланията на 9 партии, които според социологическите изследвания в най-голяма степен можеха да излъчат представители в следващия Европейски парламент – самостоятелно или в коалиция. Целта бе да проверим:

• по какъв начин тяхната реторика засяга теми и въпроси, които се разглеждат и решават в ЕП;
• и доколко посланията им са достигали ефективно до техните симпатизанти чрез платформата Фейсбук. 

За да обобщим поведението на партиите в социалните мрежи, проследихме посланията от официалните им страници в платформата. Извън обсега ни останаха страници и групи на регионалните партийни организации, на предизборните коалиции, на кандидатите за депутати и пр., които са многобройни и трудно могат да се оценят чрез външно наблюдение.

Към деня на изборите страниците на партийните субекти са имали общо 668 700 последователи. В периода на предизборната кампания (от 8 май до 8 юни, 2024 г.) те са публикували общо 911 послания, като 497 от тях (54.6%) са били насочени към националните избори за парламент; 148 (или 16.2%) са били постове с европейска насоченост; 163 публикации (или 17.9%) са обхващали и двете полета от въпроси; а за 110 послания (11.3%), екипът ни не е установил насоченост към тези категории (това са покани за събития, обяви за срещи с кандидатите, и др.).

През периода на кампанията партийните послания са събрали и 342 638 реакции, 48 267 коментара, както и 43 211 споделяния. Детайлна информация за всяка от изследваните партийни страници е налична в долната таблица: 

Важно е да се каже, че социалните мрежи представляват специфична трибуна за политическия дебат в обществото. Това се дължи на факта, че потребителите могат да заявяват своето отношение към публикуваното съдържание. По този начин – за разлика от традиционните медии (радио, телевизия и печат), където информацията тече в една посока – политическите събития и новини могат да се коментират активно от гражданите. Що се отнася до Фейсбук, интерес към публикуваното съдържание се заявява на няколко нива – чрез харесвания, коментари и споделяния. 

Харесванията са най-повърхностното ниво на внимание и не е учудващо, че броят им е бил най-значим. Хората например могат да харесват постове с препратки към публикации, без да са отворили и прочели съответните материали. В тази връзка, все пак е интересен и средният брой на харесвания, които партийните страници са получили за своите постове. Той е бил най-висок при партия Да, България с около 1 099 харесвания на публикация; и най-нисък при партия БСП – с около 25 харесвания под всяка публикация на официалната ѝ страница.

Второто ниво на интерес към публикациите е свързано с тяхното коментиране. То изисква по-висока ангажираност, защото потребителите трябва да имат мнение по засегнатите въпроси и да го изказват публично. Нещо повече – коментарите създават пространство за дебат между партийните поддръжници и критици, което не е налично при другите форми на реакция като харесванията и споделянията. 

С най-висок среден брой коментари се открояват постовете на Да, България (приблизително 223 коментара под всяка публикация), на Продължаваме Промяната (средно по 150 коментара под всяка публикация) и на партия Възраждане (около 55 коментара на публикация). Тези данни могат да се тълкуват като знак за по-голямо участие на симпатизанти и опоненти в темите, които партиите са засягали. 

Същевременно, най-нисък интерес към участие чрез коментари е имало при страниците на БСП (средно 1 коментар на публикация), на СДС (средно 2 коментара на публикация) и на ДСБ (около 8 коментара на публикация). Тези по-ниски резултати показват или липса на интерес в публиката, или по-слаба поляризация, която да води към дискусия около партийните послания.

Можем да предположим, че причините за по-малкият брой коментари понякога са свързани и с подходите на модерация, които страниците прилагат. Например, ако на страниците на ПП и на Да, България се позволява широка поляризация в коментарите, то в тази на Възраждане негативните коментари за партията се трият; потребителите, които ги споделят се премахват от страницата и пр. 

Най-високото ниво на ангажираност е свързано с разпространение на публикуваното съдържание чрез споделяне. То показва не просто интерес, но и желание от страна на потребителите да информират своите познати за партийните послания. Споделянията са индикатор за по-силна емоционална реакция, както и за съгласие с публикуваното съдържание. Нещо повече – те са най-важният индикатор за способността на партиите да разпространяват своите послания отвъд тесния кръг от последователи и симпатизанти. 

Постовете на партия Продължаваме Промяната са били най-споделяни от потребителите – средно около 146 споделяния на пост. Интересно е обаче, че второто място в тази категория се заема от партия Възраждане с около 78 споделяния на публикация. Да, България, която в предходните категории бе първа, този път е трета – с около 58 споделяния на публикация. 

От друга страна, в страниците на СДС, БСП и ДСБ откриваме най-малък среден брой на споделените публикации. Причините за това могат да са разнообразни – по-малък брой на последователите; ниска мобилизация на партийните симпатизанти; липса на съдържание, което да е интересно за широката публика и т.н. 

Профилът на избирателите на формациите също оказва влияние – можем да допуснем, че при ПП, Възраждане и Да, България става въпрос за потребители, които са по-активни и склонни да участват в политическите дискусии. От друга страна при СДС, БСП и ДСБ последователите използват Фейсбук основно, за да се информират и не са толкова склонни да споделят съдържание. 

След 9-и юни стана ясно, че всички изследвани от нас партии, изпратиха представители в Европейския парламент самостоятелно или в коалиция. Това са както следва – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, Възраждане, БСП за България и ИТН. Какви ще са основните теми, по които новите евродепутати ще работят и какви позиции ще застъпват, ще стане ясно в следващите пет години. В тази връзка е интересен и въпросът дали те ще използват активно социалните мрежи, за да информират гражданите за своята дейност.

Настоящата публикация е изработена от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.