На 9-и юни 2024 г. бяха проведени изборите за представители в Европейския парламент (ЕП). В България те се състояха заедно с тези за Народно събрание. Това в голяма степен предопредели “потъването” на европейските теми в предизборните дебати за сметка на националните такива. Много от водачите на листите на формациите, излъчили представители в ЕП, бяха и участници в кампанията за народни представители – Джевдет Чакъров – ДПС, Кристиан Вигенин – БСП за България, Росен Желязков – ГЕРБ-СДС, Ивайло Вълчев – Има такъв народ, Станислав Стоянов – Възраждане. В своите публични изяви кандидатите също често говореха по вътрешни теми, а много от политическите формации изобщо нямаха официални програми за европейските избори. 

По време на предизборната кампания екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) прегледа платформите на партиите и коалициите, представени в 49-ото Народно събрание, които според социологическите проучвания имаха и най-голяма вероятност да излъчат представители в ЕП. Четири от тях – ГЕРБ-СДС, БСП за България, ДПС и Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ), бяха публикували програмни документи на официалните си интернет страници. В основната си част обаче те бяха насочени към теми, свързани с вътрешната политика на страната. Има такъв народ бяха изброили приоритетите на партията в няколко основни точки, като сходен подход имаха и от Възраждане. 

В поредица от публикации ИРПС представи позициите на формациите по темите за:

• присъединяването на България към Шенген и Еврозоната; 
• войната на Русия в Украйна и развитието на Европейската политика за сигурност и отбрана; 
• Европейския зелен пакт и зелените политики; 
• политиката за разширяване на ЕС.

В настоящия материал ще обобщим медийните изяви на кандидатите за евродепутати от тези формации в публицистичните формати на трите най-големи телевизии в страната – Българската национална телевизия и двете частни такива – bTV и Нова. Екипът ни се фокусира върху рубриките, в които ефирното време бе изцяло за дебати и интервюта, обявени от телевизиите като част от програмата им за евроизбори 2024 г. Прегледахме общо 9 предавания с продължителност малко над 7 часа. Сред тях бяха Панорама и Референдум по БНТ, сутрешните блокове на трите телевизии, предаванията 120 минути и Лице в лице по bTV. 

В тези материали участие взеха представители на всички от посочените по-горе формации. Впечатление прави обаче, че кандидат от ДПС – втория в листата Илхан Кючюк, се включи в един дебат – този в Панорама по БНТ на 10-и май 2024 г. На другия полюс по активност бяха БСП за България и ПП-ДБ, които имаха по четирима различни представители в предизборните дискусии. 

Интересно е, че повечето формации предпочетоха да не включват водачите на листите си в дебатите. Само Кристиан Вигенин (БСП за България) и Ивайло Вълчев (ИТН) имаха участия в различните формати. Най-много присъствия – общо пет, отбеляза кандидатът на Възраждане Петър Волгин. След него се наредиха Андрей Ковачев (ГЕРБ-СДС) и Румен Гечев (БСП за България) с по четири.  

Данни за участията на кандидатите може да видите във визуализацията:

Очаквано обсъжданите теми бяха свързани основно с позицията на Европейския съюз (ЕС) спрямо войната в Украйна, присъединяването на България към Шенген и Еврозоната и политиките по разширяване на ЕС.  

Най-разпалени бяха дебатите по отношение на войната в Украйна. Очаквано участниците от формациите, които се заявяват като евроатлантически – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, застъпваха позицията за оказване на подкрепа на нападната държава и поддържане на европейските икономически санкции срещу Русия. На другия полюс бяха представителите на Възраждане и БСП за България. 

По темата за Шенген разговорите преминаваха от защита на “частичното приемане” на България в него, подкрепяно от представителите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, към упреци, че по този начин страната ни се отдалечава от пълноправното членство. Същевременно в някои от дебатите темата бе обвързвана и с проблемите на миграционния натиск по външните ни граници, но нито един от участниците не изрази позиция срещу присъединяването на страната ни в Шенгенското пространство. 

Не толкова единодушни бяха кандидатите във връзка с приемането на еврото. Дори тези, които по-скоро подкрепят влизането на България в Еврозоната, изказваха мнение, че това трябва да се случи едва когато страната ни е напълно готова, без да посочват ясни критерии и срокове. 

В някои от дискусиите бе засегната и темата с разширяването на Европейския съюз. Най-често бе дискутирана политиката по отношение на Република Северна Македония и Украйна. И докато по-скоро се наблюдаваше единомислие по линията Северна Македония и необходимостта тя да спазва поетите ангажименти в договора за добросъседство, то за Украйна мненията бяха отново поляризирани, както и за военните действия там.  

Често в медийните формати кандидатите обсъждаха и въпроси с чисто вътрешнополитически характер. Сред тях имаше препратки към икономическите политики в държавата – въвеждането на плоския данък и неговите ефекти, повишаването на доходите, реиндустриализацията, намаляването на неравенствата между регионите. Отбелязваше се и необходимостта от стабилно управление. Това още веднъж потвърди преминаването на надпреварата за изборите 2 в 1 основно в светлината на вота за Народно събрание. 

След 9-и юни стана ясно, че и шестте формации – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, Възраждане, БСП за България и ИТН, изпратиха представители в Европейския парламент. Какви ще са основните теми, по които те ще работят и какви позиции ще застъпват, ще стане ясно в следващите пет години. 

Настоящата публикация е изработена от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.