На 9-и юни в страната се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори заедно с тези за представители на страната ни в Европейския парламент (ЕП). До голяма степен това беше предпоставка европейските теми в кампанията да останат на заден план. 

Сред най-застъпените тези в публичните изяви на кандидатите от различните формации очаквано бяха “за” и “против” присъединяването на България към Еврозоната, приемането ни в Шенген и позицията на страната за войната в Украйна. 

В предизборната надпревара за ЕП се включиха общо 20 партии и 10 коалиции. Разходите им за реклама и в тази кампания бяха най-голямото перо, като те вложиха 73% от ресурсите си (малко над 1.7 млн. лв.) в популяризиране на своите програми и кандидати в медиите. Значителна част от тези средства бяха под формата на медийни пакети. Тук е мястото да припомним, че формациите, които не получават субсидия, имат право на медиен пакет в размер до 40 000 лв. Това е форма на държавна подкрепа, която цели да даде шанс на платформите на нови и по-малки политически субекти да достигнат до повече избиратели. През последните години медийните пакети се очертават като все по-значим източник на финансиране особено с оглед на редицата проведени кампании.  Същевременно се очертаха и някои проблеми, свързани с ефективността на използването им. Именно ролята и ефекта на медийните пакети в кампанията за ЕП ще представим в настоящата публикация.

Кои формации получиха медийните пакети?

Партиите и коалициите не получават директно средствата от отпуснатите им медийни пакети. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс за управлението на тези суми е отговорна Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя е органът, който определя реда за предоставянето на пакетите и изплаща средствата към медиите, след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията. 

Преди изборите 2 в 1 на 9-и юни, ЦИК взе решение, с което определи, че партиите ще получават само един медиен пакет в размер на 40 000 лв. дори да участват и в двете кампании. След обжалване в Административен съд в София това решение бе отменено и формациите имаха право да получат по два медийни пакета или по 80 000 лв. за агитация. Така ЦИК трябваше да пристъпо към изплащането на пакетите, макар и със закъснение от около десет дни. 

На евроизборите право на такова държавно финансиране имаха общо 22 формации. Според отчетените от тях разходи в кампанията, за отразяване на посланията им в медиите от бюджета са отделени 748 100 лв. 

Следващата графика представя информацията за това кои формации са получили средства и какъв е техният размер за всяка партия и коалиция:

Някои от формациите са получавали този тип държавна помощ във всяка от кампаниите в последните три години – включително и тази за парламентарните избори на 9-и юни. По този начин за периода 2021 г. – 2024 г. приходите им само от медийни пакети са възлизали на почти 300 000 лв. Такива са партиите Глас Народен, БНО, Български национален съюз Нова демокрация и Български съюз за директна демокрация. В своите отчети четирите партии са декларирали единствено медийните си пакети като не са привлекли никакви други приходи, а и не са вложили средства в каквито и да е мероприятия по време на кампанията. Всъщност за 8 от общо 20 партии, участвали в изборите за ЕП, медийните пакети са представлявали 100% от приходите. 

Кои медии привлякоха най-много от медийните пакети?

И в тази кампания частните телевизии бяха най-търсени от партиите за реклама. Те са привлякли 315 297 лв. (42%), следвани от онлайн медиите с 271 886 лв. (36%). Докато телевизията остава един от най-разпространите канали за получаване на информация у нас, то онлайн медиите предлагат реклама на по-достъпна цена. 

Разпределение на средствата от медийни пакети по вид медия може да видите по-долу:

На парламентарните избори през април, 2023 г. ТВ Евроком бе изпреварена за пръв път в последните години от Българската национална телевизия (БНТ) при разпределението на медийните пакети. На вотът през юни обаче тя отново се връща като фаворит за изява на партиите на европейска тематика. Медията е привлякла почти ⅔-ти от парите за реклама на телевизионен екран – 196 714 лв. Наполовина по-малко са средствата за БНТ – 99 030 лв., а на трето място се нарежда Телевизия АЛФА с 54 088 лв. Към нея пакети са насочили от Народна партия истината и само истината, Коалиция на розата, Левицата и Ние гражданите.  

Медийните пакети за евроизборите, може да видите в следващата графика:

И през тази кампания партиите са влагали средства от медийните пакети към доста нетипични за политическа реклама медии. Такъв е примерът с дружеството Селевкиди ЕООД, което управлява сайтове като razkritia.com, goreshto.net, zdravno.net, mreja.bg и др. С него договори за отразяване са сключили БНО, Български гласъ и ВМРО-БНД. 

Отново наблюдаваме и случая със сайта agorapost.bg. За поредна кампания Български съюз за директна демокрация е насочила целия си медиен пакет (39 925 лв.) именно към тази онлайн платформа. Същевременно наша справка от 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват и в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията. Очевидно тази свързаност между медия и партия не привлича достатъчно внимание от страна на институциите във връзка с начина, по който се разходват публични ресурси. С оглед изложеното, може би не е изненадващо и че Български съюз за директна демокрация са имали и “най-скъпите” медийни гласове в изборите за ЕП – по 44.61 лв. 

Проблемите с използването на медийните пакети се посочват и от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва “рационализирано” усвояване на средствата от медийните пакети. В такива случаи пакетите всъщност не постигат целта, с която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. 

Това показват и данните с резултатите от изборите за ЕП. Съгласно тях много от формациите, получили този тип държавна помощ, не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията:

Медийните пакети – възможни решения

Медийните пакети бяха въведени в изборното законодателство през 2014 г. като механизъм, целящ новосъздаващи се и малки партийни формации с ограничени ресурси да достигат до по-широк кръг от потенциални симпатизанти. Видно от разпределението им и в тази кампания обаче, има партии, които сякаш са “абонирани” за получаването на медийни пакети, както и медии, които във всяка предизборна надпревара предоставят неустоими условия на формациите за реклама. Но очевидно пакетите не функционират така, както са замислени, и са необходими промени, за да се повиши тяхната ефективност.

След като в последните няколко години ИРПС и други организации, наблюдатели на изборите, неколкократно отправяха препоръки за създаване на регистър на медийните пакети, за кампанията през юни ЦИК в крайна сметка се съобрази с тях. Така беше направена крачка към повишаване на прозрачността на този вид държавна помощ за партиите. В регистъра по време на кампанията се предоставяще информация за разходваните от формациите средства от пакетите, както и към кои доставчици на медийни услуги бяха насочени те. Въпреки това все още има още какво да се желае, за да може да се говори за адекватен контрол над и употреба по предназначение на тези държавни средства, включително и чрез изграждане на административен капацитет от страна на ЦИК.

Също така са наложителни и законодателни реформи. Към момента Изборният кодекс не предвижда допълнителни изисквания към получаващите медийни пакети. Именно затова виждаме как политически субекти без никакви или с минимални финансови приходи се възползват от тези публични ресурси, за да се рекламират в медии, чиято аудитория е трудна за оценяване. В тази връзка е възможно при бъдещи дебати по текстовете на Изборния кодекс, да се въведат нови критерии. Те следва да насърчават политическите формации към развиване на партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. “частичен медиен пакет” и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си.

Настоящата публикация е изработена от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.