В началото на август Сметната палата публикува отчетите на всички партии и коалиции, участвали на евроизборите на 9-и юни, 2024 г. От данните стана ясно, че формациите са набрали рекордно малко приходи в надпреварата си за излъчване на български представители в Европейския парламент (ЕП). Как обаче са използвани тези средства и остават ли медиите основно разходно перо за партиите? Отговори на тези въпроси и други въпроси, свързани с предизборните финанси, представяме в настоящия анализ на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС).

Колко са разходите на партиите в кампанията?

Всички участвали в предизборната надпревара 20 партии и 10 коалиции са декларирали направени разходи, като общата сума на похарчените средства е 2 350 619 лв. Така, това почти четири пъти по-малко от вложенията на формациите, участвали в кампанията за ЕП през 2019 г., които възлизаха на 10.4 млн. лв. 

За поредна кампания средствата на партиите бяха насочени основно към медийна реклама – 1 725 170 лв. Така 73% от ресурсите са вложени за разпространение и отразяване на партийните послания. Тази сума включва и средствата от медийни пакети, които държавата предоставя като помощ за формации без право на субсидия. За евроизборите те възлизаха на 748 103 лв., като в последваща публикация екипът ни ще обърне специално внимание на тяхното разходване.

Подробната структура на разходите в кампанията е представена в следващата графика:

* В графата “Други” са включени различни видове разходи, сред които такива за материали и консумативи; за външни, консултантски и социологически услуги; за гориво; за дарения и др.

Далеч след медийните разходи са тези за наем на съоръжения и транспорт, като те възлизат на 277 505 лв. (или 11.8%). Почти същата сума – 272 228 лв. (11.6%) , партиите и коалициите са отделили за масови прояви и агитационни материали. Те обаче са намаляли осем пъти спрямо кампанията за ЕП от 2019 г., което се дължи и на общия спад на разходите, но и на тенденцията от последните години формациите да залагат все повече на рекламата на посланията си в медиите за сметка на срещите по места с избиратели. Може би това показва, че кандидатите се чувстват по-комфортно представяйки платформите си в платени ПР форми и материали, а не толкова в непосредствени разговори с гражданите. Поради тази причина и в последните години политическите кампании се изместват все повече към социалните мрежи, като Фейсбук е предпочитаната платформа. Разходите за този тип медии са по-малки в сравнение с тези за традиционните, а съобщенията могат лесно, бързо и многократно да достигат хиляди потребители, таргетирани целенасочено от партиите.

Едва 3 300 лв. (или 0.14%) пък са отделените средства за възнаграждения. Те са декларирани от коалицията Солидарна България, водена от Мая Манолова и доскорошната синдикалистка Ваня Григорова (настоящ общински съветник в Столична община). Именно формацията, която има ясно изразен социален профил, е заплащала труда на ангажирани в кампанията ѝ функционери. Очевидно всички останали партии и коалиции са разчитали изцяло на доброволния труд на своите симпатизанти и членове, за да организират предизборните си дейности.

С разходите на формациите, излъчили представители в ЕП, може да се запознате в следващата графика.   highlight background=“#e90f0f“ color=“#fff“]Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – посочете с мишката тип разход, за да видите неговата стойност за отделните политически субекти:[/highlight]

Най-скъпа е била кампанията за партия Възраждане –  561 004 лв. (тя е набрала и най-много приходи). Почти два пъти по-малко са вложените от Има такъв народ средства –  297 915 лв., а на трето място се нареждат от Движението за права и свободи (ДПС) със 197 874 лв. 

Разходите за медии имат основен дял при всички формации. Най-голям е той при Продължаваме Промяната – Демократична България – 91%, следвани от БСП за България – 87% и ГЕРБ-СДС с 86%. При ДПС и Възраждане средствата за медии имат по-малък относителен дял. За Движението това е донякъде очаквано, имайки предвид и рядкото появяване на негови кандидати в дебати и други неплатени медийни форми. От партията на Костадин Костадинов все пак са вложили най-много ресурси за медийно отразяване – 308 550 лв., но са отделили значителни средства и за наеми и транспорт на кандидатите.  

Трябва да отбележим, че коалициите Продължаваме Промяната – Демократична България и ГЕРБ-СДС са разчитали за поредна кампания на финансиране с голям дял на т.нар. “непарични средства”. Съгласно публикуваните от Сметната палата данни, това са  стоки, услуги, рекламни материали и др., за които партиите сключват самостоятелни договори. Заплатените за тях средства не представляват разходи на коалициите, но попадат в общото финансиране на кампаниите.

Колко са разходите за медии в кампанията?

Вече посочихме, че най-голям дял имат медийните разходи в кампанията  – 73% или 1 725 170 лв. Разпределението на тези средства показва, че партиите отново са се насочили  основно към онлайн издания – 610 409 лв. и частни телевизии – 571 801 лв. В първата категория с голяма степен на вероятност попадат и разходите за платени постове в социалните мрежи (като Facebook, Instagram), които стават все по-предпочитан и ефективен канал за комуникация. Все още във формите за финансови отчети на партиите обаче липсва самостоятелна графа за този тип разходи. 

Подробно разпределение на средствата за медийно отразяване представяме в следващата графика: 

* В средствата са включени и медийните пакети.

В тази кампания отново наблюдаваме затруднения на партиите при попълването на разходите за медии. Често те не правят разлика между категориите на електронните и онлайн медиите, както и посочват данни само в сумарните графи. Поради това трябва да отбележим, че като разходи за медии в отчетите на формациите са посочени още 132 573 лв., които обаче не са разпределени в нито една от посочените от Сметната палата категории в отчетната форма. Тази сума не е включена и в графиката по-горе.

Каква е “медийната цена” на един глас?

Разходите за медии имат основно значение в кампанията за ЕП. Но доколко ефективно са използвани те и кои формации са успели да получат най-голяма “възвръщаемост” на своите вложения в рекламно отразяване?
Данните показват, че за някои формации гласовете за евроизборите са имали “медийна цена” от над 44 лв., а за други – по-малко от 20 ст. Подробна разбивка за участниците в изборите може да видите в следващата графика:

Като “най-скъпи” можем да определим гласовете на формациите Български съюз за директна демокрация, Българско национално обединение и Народна партия истината и само истината. Всички те са получавали медийни пакети, които са били единствените им приходи в кампанията (както посочихме в предишна публикация, за 8 от общо 20 партии, участвали в изборите за ЕП, медийните пакети са представлявали 100% от приходите).  Интересно е също, че и трите формации са получили на вота на 9-и юни много по-малко гласове, отколкото са подадените от тях подписи за регистрация. Така с основание можем да заключим, че тези партии са използвали доста неефективно средствата за медийна реклама.  

Сред успешно разпределените разходи за медии са някои от т.нар. ”традиционни” формации у нас, като ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България и БСП за България. Както отбелязахме по-горе, при първите две коалиции влияние за това има и подходът в кампанията, при който партиите са сключвали самостоятелно договори за услуги, включително и медийни. Те впоследствие са отчетени като “непарични средства”, а не в графата разходи. 

Все пак като най-ефективна може да се посочи медийната кампания на коалиция Център – “медийната цена” на един глас за нея е 0.14 лв.

Какви изводи можем да направим за разходите в кампанията?

Отчетите на партиите и коалициите за евроизбори 2024 показват, че и след драстичното намаляване на разходите в кампанията, медийните услуги продължават да имат основна тежест. Много по-малко са средствата за срещи с избирателите, а чисто символични пък са отделените ресурси за възнаграждения на екипите, работещи в партийните кампании. 

Липсата на самостоятелна категория в отчетите за разходите за реклама в социалните платформи не позволява тяхното точно определяне и анализ. Същевременно тези мрежи са все по-търсен и предпочитан канал за комуникация от партиите. Това е видно от разходите за онлайн медии и новинарски услуги, към които с най-голяма степен на вероятност може да твърдим, че са добавени разходите за реклама в социалните мрежи. В тази връзка, стъпка към повишаване прозрачността на партийното финансиране по време на избори би била промяна в отчетните форми, които се определят от Сметната палата. 

И в тази кампания наблюдавахме използването на т.нар. “непарични средства” от страна на формациите. Обобщените данни за отчетите на партиите и коалициите, които се публикуват от Сметната палата, показват, че тук става въпрос за предоставени от партиите стоки, услуги, рекламни материали и др. Така се оказва, че някои от участниците в коалициите предпочитат да сключват самостоятелно договори и да осигуряват услуги в кампанията за собствените си кандидати в листите, вместо да предоставят парични средства за общи предизборни мероприятия.   

Не на последно място, голяма част от разходите за медии всъщност са държавни средства, предоставяни чрез медийни пакети. За много от партиите това беше и единствен източник на приходи. Именно в тази връзка в последваща публикация екипът ни ще представи подробна информация за това как бяха разходвани медийните пакети.

Настоящата публикация е изработена от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.