Флаш паметите и секционните протоколи – разминавания в парламентарни избори 2024 г.

Парите за реклама в медиите за изборите 2 в 1
18.06.2024

Флаш паметите и секционните протоколи – разминавания в парламентарни избори 2024 г.

Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е организация, работеща повече от 12 години в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в страната с основен фокус върху защитата на избирателните права на гражданите.

Непосредствено след изборите 2 в 1 д-р Таня Андреева – един от кандидатите, издигнат от коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ) в 24 МИР в София обяви, че “не са отчетени преференции, с които мога да стана депутат”. Централната избирателна комисия (ЦИК) обаче отказа повторно преброяване на гласовете в 43 секции на 24 МИР София.  

Впоследствие самата Андреева обяви, че няма да обжалва решението на Комисията, защото “след задълбочен анализ на данните, протоколите и записите от секциите установихме, че има голяма вероятност преференциите ми да не са достатъчни, макар и с много малко”. В своя публикация във Фейсбук, д-р Андреева посочва, че сред причините за тези разминавания са “единични гласове, при които машината е дефектирала, не е издала разписка, но е записала гласа, както и фактът, че ако отворят всички чували с бюлетини, би се установило, че освен преференции, липсват и над 150 гласа за ПП-ДБ в 24-и избирателен район”. 

Така отново на дневен ред се появи въпросът относно бюлетините от машинно гласуване. И на изборите в началото на месеца наблюдавахме частично принтиране на бюлетини, празни бюлетини, неразпечатване на бюлетини от машините. Това доведе до инструкция от страна на ЦИК изпратена до всички районни избирателни комисии, в която се указва следното: “В случай, че след гласуване на избирател машината отпечата празна (бяла) бюлетина или бюлетина, в която не е изписан вотът на избирателя, се съставя констативен протокол, който заедно с дефектната бюлетина, се прилага към протокола на СИК. Избирателят се допуска повторно да гласува само с хартиена бюлетина за избора, за който е отпечатана дефектната бюлетина.

В тази връзка екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи данните от секциите в страната с машинно гласуване в изборите за Народно събрание. Какво показват резултатите от секционните протоколи и сравнението им с тези от флаш-паметите? Има ли разминавания в гласовете? Кои от парламентарните формации “губят” най-много гласове? В кои избирателни райони има най-много секции с разминавания? На тези въпроси ще отговорим в настоящата публикация.

Какво показват данните за разминаванията? 

Според отворените данни от страницата на ЦИК общият брой на секциите в страната, в които имаше машинно гласуване, беше 9 356. Анализът на данните показва, че съгласно секционните протоколи бюлетините от машинния вот са общо 758 191. Същевременно записаните гласове на флаш паметите от машинните устройства са 762 831. По този начин се получава разминаване от 4 640 гласа – или едва 0.61%. Секциите с разлики в броя гласове пък са общо 2 527 – в тях става въпрос за гласове в полза или ущърб на някоя от 7-те парламентарно представени формации, за гласове “Не подкрепям никого” или пък за несъответствия в общия брой на подадените гласове.

Какви са разминаванията в гласовете за парламентарните формации?

Преглед на данните по партии показва, че има разминавания в гласовете за всяка една от парламентарните формации. За всички партии и коалиции в Народното събрание на флаш паметите са записани повече гласове, отколкото са отчетените от машинно гласуване в окончателните секционни протоколи. 

При коалицията ПП-ДБ разликата е най-голяма – гласовете, записани в протоколите, са с 1 410 (или 0.72%) по-малко от тези на флаш паметите. Следват Възраждане с 856 гласа (или 0.79%) и ГЕРБ-СДС с 815 гласа (или 0.58%). Данните за всички седем парламентарни формации са представени по-долу:

В кои райони има най-много секции с разминавания?

Най-много секции с разлики в данните в секционните протоколи и тези от флаш паметите има в трите софийски избирателни района – 23-и ИР с общо 266 секции, 24-и ИР – 204 и 25-и ИР с 202 секции. Това е напълно обяснимо, предвид факта, че в тези райони имаше най-много машинни устройства, а и най-голям брой избиратели гласуваха именно по този начин. На другия полюс са районите Видин с 21 секции, Ямбол с 23 и Търговище с 25.   

Някои възможни обяснения за разминаванията 

Припомняме, че в края на 2022 г. бяха въведени промени в Изборния кодекс, подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП. С тях се върна т.нар. „смесено гласуване“ – във всички секции с над 300 души по списък избирателите решаваха дали да дадат вота си с хартиена бюлетина или машинно. Устройствата пък се превърнаха на практика в “принтери” на бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс следваше да бъде предвидена “специализирана хартия с допълнителни защити” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана само в БНБ и не може да бъде използвана за обучения и тестови гласувания. По този начин няма възможност предварително да се провери дали характеристиките на хартията съвпадат с възможностите на машинните устройства. Така на изборите от 9-и юни отново наблюдавахме проблеми, свързани с принтирането на машинните бюлетини, и се наложи ЦИК да изпраща инструкция до всички районни избирателни комисии. Предвид това е очаквано в част от секциите с машинно гласуване да се получат разминавания между отчетените от комисиите гласове и записите във флаш паметите. Важно е също така да отбележим, че тук не става въпрос за “загубени” гласове, тъй като избирателите имаха възможност повторно да дадат своя вот на хартия във вида избор, в който е имало проблем с отпечатването на машинна бюлетина. Подобни случаи са описани в различни секционни протоколи:

Източник: Протокол от секция в Кеймбридж, Обединено Кралство

Трябва да се има предвид, че машинните устройства, с които държавата разполага, не са предвидени да бъдат обикновени “принтери” на бюлетини. Употребата им по този начин може да е причина за по-бързата амортизация на техни компоненти – принтиращи и режещи устройства, различни датчици и т.н. Възможно е да съществува и софтуерен проблем, водещ до частично отпечатване на машинните бюлетини. От тази гледна точка е важно как се осъществява обслужването на машините в периодите между изборите и дали се прави надлежна проверка на техническото им състояние. 

Видеонаблюдението в края на изборния ден пък отново показа, че секционните комисии (СИК) често не спазват процедурите за преброяване на гласовете. Така например, СИК използват погрешната практика да разделят бюлетините за една формация на няколко купчини. Те се броят от различни членове на комисиите и впоследствие се сумират. Това предпоставя много възможности за грешки при определянето на окончателния резултат, още повече че на изборите 2 в 1 се брояха двойно повече бюлетини, отколкото през април миналата година. Други възможни грешки и технически неточности от страна на членовете на СИК в края на деня включват размяна на записването на резултатите от хартиеното и машинното гласуване в протоколите (например: смяна на местата, объркване на редовете и пр.). 

В много случаи СИК записват на отделни листове/тефтери и др. резултатите от броенето на бюлетините и така е лесно да се допусне механична грешка при пренасянето на данните. Много по-малко щяха да са грешките на комисиите ако машините се използваха с пълната им функционалност и отчитаха резултатите в края на деня. 

Ако искаме на следващи избори да няма такива разминавания, то следва описаните дотук проблеми да бъдат адресирани както от страна на изборната администрация, така и от страна на политическите партии, които определят изборните правила.