Даренията в изборите 2 в 1 

Парите за реклама в медиите за изборите 2 в 1
18.06.2024

Даренията в изборите 2 в 1 

Непосредствено преди предсрочните парламентарни избори през април 2023 г., обществото стана свидетел на политически скандал, свързан с дарения от физически лица в предизборните кампании. Тогава парламентът набързо отстрани и председателя на Сметната палата – Цветан Цветков. В настоящата кампания пък именно избраният впоследствие председател на Сметната палата – Димитър Главчев, бе в ролята на действащ служебен министър-председател на страната.  

Но проблемите с даренията в предизборните кампании не са ново явление за политическата сцена. В годините назад нееднократно е имало медийни разследвания за предизборните дарения на различни политически формации и инициативни комитети.

И в тази кампания компроматните нападки между партиите включваха данни за финансирането по време на избори. Два записа бяха разпространени, в които се говореше за даренията в предизборната кампания и финансирането в “кеш” от различни дарители. 

В изборите на 9-и юни участваха 30 политически формации и 1 инициативен комитет, които търсеха подкрепа за ЕП, и 31 формации – за Народно събрание. Екипът на Институт за развитие на публичната среда провери дали партиите и коалициите привличаха дарения в кампанията 2 в 1. Обработихме данните, публикувани в регистъра на Сметната палата, за да научим какви суми са привлечени и колко симпатизанти са дарили за кампанията. 

Правила за дарения в кампанията

Партиите и коалициите могат да финансират кампаниите си със собствени партийни средства, средства на кандидатите и дарения от физически лица. 

Даренията нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Те се публикуват в поддържания от Сметната палата публичен регистър. В този случай регистрите са два – за Европейските избори и за тези за Народно събрание. Те съдържат финансова информация за предизборните кампании на партиите. Всички дарители на суми над стойността на минималната работна заплата подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1 000 лв. биват проверявани от Сметната палата за произход на средствата. За извършване на проверката се изисква съдействие от Националната агенция за приходите и други компетентни органи, които са длъжни в едномесечен срок след получаване на искането от Сметната палата да предоставят необходимата информация. 

Даренията като форма на финансиране имат основно значение за кандидати, издигнати от инициативни комитети, или за новосформирани политически проекти.

Даренията в двете кампании

Дарения в кампанията за Народно събрание 

От всички формации, взели участие в последните парламентарни избори, 13 са публикували данни за получени дарения. Те са обявили 265 парични дарения на обща стойност 500 743 лв. Данните показват, че най-голям брой са даренията до 1 000 лв. – те са 176 на брой. Най-много средства са привлечени от Има такъв народ, които са събрали 266 150 лв., следвани от ПП – ДБ с 59 078 лв и БСП за България, които са привлекли 55 495 лв. дарения. Непаричните дарения са 5 и възлизат на 9 562 лв.

В следващата графика е представено разпределението на паричните дарения от физически лица в кампанията за Народно събрание:

Интересно е, че кандидатите за Народно събрание са дарили за своите кампании много повече средства, отколкото техните симпатизанти. Кандидатите от 14 формации са отделили 845 820 лв. в кампанията , от които 457 550  лв. са парични. Почти 64 % от всички непарични средства на кандидатите (или 249 031 лв.) пък са на представители от Център – коалицията образувана от Васил Божков. Голямата част от средствата на формацията (или 218 хил.лв.) са от кандидат-депутата Павел Стоименов – един от земеделските производители, които участваха във временната парламентарна комисия, начело с Мая Манолова през 2021г.. Тя трябваше да разследва случаи на злоупотреби с публични средства.

Дарения в кампанията за Европейски парламент

В месеца на кампанията партиите сякаш не се надпреварваха, за да привлекат избирателите и да разпространят посланията си. Вместо това често в публичното пространство се обсъждаше дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно кампанията за Европейски парламент (ЕП), която водиха формациите, в голяма степен остана на заден план. Това ясно пролича и от програмите на основните партии у нас. Доколкото изобщо такива документи бяха публикувани, то европейските теми в тях почти не бяха застъпени.

Ако съдим от стойността на привлечените дарения за кампанията за евроизборите, то интересът на дарителите към нея също е бил минимален. От регистрираните за участие в кампанията за Европейски парламент формации само 4 са успели да привлекат дарения от физически лица. В публичния регистър са обявени 39 парични дарения на обща стойност 69 176 лв. Непарични дарения не са направени. 

Най-много средства са получили от Има такъв народ – 56 хил.лв. Прави впечатление, че всички техни дарения са в размер на 2 хил.лв. На второ място по набрани дарения от физически лица в кампанията за ЕП са от Левицата – 6 654 лв., Солидарна България – 5 250 лв. и ПП-ДБ – 1 272 лв. 

В сравнение с физическите лица, кандидатите в кампанията за ЕП са отделил над 2 пъти повече средства или 153 538 лв. Парични от тях са в размер на 30 050 лв., а непаричните са – 123 488 лв., като са набрани от кандидатите на 7 формации. Най-много средства са отделили кандидатите на Продължаваме промяната – Демократична България (74 452 лв.), ГЕРБ – СДС (25 210 лв.) и БСП за България (23 827 лв). Впечатление правят сумите на кандидатът Даниел Лорер от ПП-ДБ, който е отделил почти 67 000 лв. за кампанията си, както и Николай Рашков от ГЕРБ-СДС, който е разходвал цялата сума от малко над 25 000 лв., за да промотира кандидатурата си. Нито един от тях обаче не стана представител в Европейския парламент. 

Даренията в кампанията и контролът над тях

Както сме отбелязвали и в предходни публикации, понякога формациите набират дарения за конкретна предизборна кампания още преди старта ѝ или пък след изборния ден. Тази практика се наблюдава и в данните от изборите на 9-ти юни като, в допълнение, за част от дарения изобщо не е посочена датата, на която е внесена сумата. Предвид така описаното ясно се вижда необходимостта от разписване на конкретни срокове за фондонабиране. Те би следвало да съвпадат със самата предизборна кампания. Допустимо е набирането на дарения да започва в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната формация за участие в изборите. Ако пък самото дарение е целево и дарителите очакват средствата да се разходват за финансиране на кампанията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и краят на предизборната надпревара или самият изборен ден. 

При деклариране на сума, надвишаваща минималната работна заплата, дарителите следва да представят публично: произхода на средствата; период, в който са придобити; данни за работодател при доходи от трудова дейност; наименование и БУЛСТАТ на юридическо лице при доходи от дивиденти. Пропуск в предвидените от Изборния кодекс източници на информация за доходите на дарителите обаче е проследяването на данни за доходи от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също изтъква този факт в своите одитни доклади, изготвени след всеки вид избори. 

ИРПС от години работи по темата за партийното финансиране и неговото отчитане у нас. Екипът ни ще проследи и партийните отчети за кампанията, когато те бъдат публикувани. По този начин ще можем да оценим пълната картина по отношение ролята на даренията във финансирането на предизборната кампания 2 в 1 от 9-ти юни.