Изборите 2 в 1 преминаха и отбелязаха нов негативен рекорд – едва малко над 2 милиона избиратели подадоха своя глас в изборите за народни представители и Европейски парламент. 

В месеца на кампанията партиите сякаш не се надпреварваха, за да привлекат избирателите и да разпространят посланията си. Вместо това често в публичното пространство се обсъждаше дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно кампанията за Европейски парламент (ЕП), която водиха формациите, в голяма степен остана на заден план. Това ясно пролича и от програмите на основните партии у нас. Доколкото изобщо такива документи бяха публикувани, то европейските теми в тях почти не бяха застъпени.

И за тези две кампании Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) традиционно проследи средствата отделени от партиите за медийната реклама. Мониторингът включи официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции (кои са те, може да видите ТУК). Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат.

В изборите на 9-и юни ЦИК регистрира 30 политически формации и 1 инициативен комитет, които търсиха подкрепа за ЕП, и 31 формации – за Народно събрание. 

Колко струва партийната реклама?

Прегледът на договорите между партиите и доставчиците на медийни услуги показва, че за месеца на предизборна кампания участниците в нея са платили 2 689 163 лв. (без ДДС). Това е общата сума от всички публикувани договори за кампанията за Народно събрание и за тази за Европейски парламент към 12 юни, 2024 г.  

Окончателните резултати показват, че седем формации ще имат представители в 50-ото Народно събрание. Това ще са ГЕРБ-СДС, Движението за права и свободи (ДПС), Продължаваме Промяната – Демократична България, Възраждане, БСП за България, Има такъв народ (ИТН) и Величие. 

Възраждане е и формацията, която е отделила най-много ресурси за медийно присъствие – 507 890 лв. (без ДДС), следвани от ПП-ДБ с 410 744 лв. Графиката по-долу представя разходите за медийна реклама на седемте формации, преминали четири процентната бариера. 

Най-малко средства за реклама в традиционните медии е похарчила партия Величие. Разходите на формацията в мониторираните медии са в размер на 35 752 лв., които са приход предимно от медийните пакети, получени от формацията в двете кампании. 

Приходите на медиите

По време на кампанията общо 31 медии са публикували договори с политическите формации. На първо място по привлечени средства е Българската национална телевизия с 569 488 лв., следвана от Евроком с 568 181 лв. и bTV с 349 066 лв. 

И в предишни кампании телевизия Евроком е била сред най-предпочитаните за реклама от различните формации. В последния месец тя е избрана от 22 формации – както парламентарно представените, така и от по-малки политически субекти. Регистърът на ЦИК също показва, че към медията са насочени значителна част от медийните пакети на формациите, получили такива в кампаниите за ЕП, и за Народно събрание.

Медийните пакети в двете кампании 

От публикуваните договори между партии и медии става ясно, че голяма част от разходите на партиите за реклама са покрити от медийните пакети. От въвеждането на тази форма на помощ през 2014 г. досега, те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на такива пакети имат формации и инициативни комитети, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия. Медийните пакети целят да осигурят на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите, за да могат по този начин да предадат посланията си на избирателите. Размерът на пакетите за участниците в изборите варира между 5 000 и 40 000 лв. Централната избирателна комисия е органът, отговорен за отпускане на средствата от медийни пакети. 

След като в последните три години имаше редица препоръки за създаването на публичен регистър за разходването на медийните пакети, в средата на месец май ЦИК създаде такава база данни. В нея заинтересованите могат да получат информация за разходваните от формациите средства от пакетите, както и към кои доставчици на медийни услуги са насочени те. Въпреки че не става ясно за какви формати и участия се предоставят средствата, това е важна първа стъпка към повишаване на прозрачността по отношение на пакетите.

В следващата графика показваме обобщение на данните в регистъра за двете кампании към 9-и юни, 2024 г.

Партийната реклама във Фейсбук

Мрежата с най-много потребители в страната е Фейсбук. Именно тя е и широко използвана от формациите за промотиране на предизборните им послания. Предимствата на този тип реклама на първо място включват добра възможност за насочване на послания към конкретни групи от избиратели и увеличаване на ефективността на похарчените средства. Ефектът от популяризираното съдържание пък продължава да съществува и след изтичането на платения период чрез споделянията и коментарите на последователи, достигайки повече симпатизанти. В допълнение, при рекламата в социалните мрежи липсва “медиатор” между кандидатите и евентуалните потребители на съдържанието. Така може да се получи непосредствена обратна връзка от потребителите. От друга страна обаче, различни международни изследвания посочват, че именно заради липсата на критичен посредник (каквато роля би следвало да имат журналистите) между партиите и широката публика, такъв тип платена комуникация е предпочитана от популистките формации. 

И в тази кампания проверихме формациите и техните кандидати, които са публикували спонсорирано съдържание във Фейсбук. Данните за разходваните средства за конкретна формация обединяват всички спонсорирани постове, маркирани като платено политическо съдържание на стойност над 100 евро в периода 12 май – 10 юни, 2024 г.  

В изборния месец най-много средства са отделили коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България – 209 268 евро, с които са били разпространени 1 658 публикации. 

След тях по разходи в социалната мрежа се нареждат от Има такъв народ – с 52 290 евро за 251 публикации. 

На трето място са от ГЕРБ-СДС, отделили 49 812 евро, за да спонсорират 509 публикации, с които да таргетират потенциалните си избиратели. 

Данните, предоставяни от социалната мрежа, не очертават пълната картина за стойността на предизборната кампания във Фейсбук. Така например редица кандидати създават индивидуални страници, чрез които провеждат агитация. В този смисъл, не е възможно да се обхване пълният обем на това финансиране. 

Цялата сума на разходите, които политическите партии са направили в двете кампании и тяхното разпределение по пера, ще можем да очертаем, когато Сметната палата публикува финансовите отчети на формациите.