Една значителна част от българската нация – 1.78 милиона или над 21% по данни от последното национално преброяване от 2021 година – живее в чужбина. На фона на задълбочаващата се демографска криза, политиките, насочени към „Голямата България“, както понякога наричат мобилните български граждани по света, придобиват от година на година все по-голямо значение.
Една част от тези политики са насочени към младите поколения български граждани, родени или емигрирали и живеещи в чужбина. Основният им акцент е българският език. Понастоящем в 42 държави по света съществуват почти 370 български неделни училища (БНУ), в които се изучава български език. Те биват подпомагани официално от държавата от учебната 2010/2011 година насам в рамките на две образователни програми на Министерство на образованието и науката (МОН). Досега в тях са вложени почти 130 милиона лева.
Целите, поставени пред БНУ, са амбициозни:
„Най-сериозната, най-резултатната и най-успешната българска политика с нашите сънародници зад граница, това са нашите училища зад граница. Няма по-добро.“
Това заяви в средата на март 2024 година вицепрезидентът Илияна Йотова на образователен форум в Лисабон (Португалия)*, с участието на експерти на МОН и на учители от БНУ по света.
Бъдещето на България, което расте по света. 50% от децата в БНУ в чужбина, започващи в подготвителна група или в първи клас, отпадат до достигане на 6 клас, а под 1% от посещавалите БНУ в чужбина се завръщат в България и продължават там образованието си. Контрастът между мили снимки и преживявания и грубата статистическа действителност сякаш не може да бъде по-голям.
На тези въпроси е посветен публикуваният днес „Анализ на ефективността на системата на българските неделни училища в чужбина“. Негови автори са български граждани, живеещи и работещи в чужбина. Димитър Иванов е експерт по стратегическо планиране, измерване и оценка на ефективността на организации. Камелия Конакчиева-Трибулен е филолог и дългогодишен ръководител на три български неделни училища във Франция.
Авторите на анализа отправят до МОН искане за достъп до следната статическа информация:
Оказва се, че МОН не е в състояние да даде отговори и след няколко съдебни дела предоставя базови данни, след чиято обработка анализаторите достигат самостоятелно до отговорите на поставените въпроси. Резултатите от техния анализ са неочаквани и отрезвяващи:
Един от основните изводи, до които стигат авторите, е че масовият резултат от дейността на БНУ в чужбина е някаква степен на езиково ограмотяване на децата и учениците, които ги посещават. С други думи, децата се научават в една или друга степен да четат и да пишат на български език, но не и да общуват пълноценно и трайно на него. Ранното им отпадане от образователната система поставя под въпрос дългосрочния ефект от придобитите езикови знания.
Друг основен извод е, че сравнително краткият период на престой в системата на БНУ и ниската интензивност на занятията е малко вероятно да водят до трайно изграждане и утвърждаване на българска национална идентичност и самосъзнание, което е основна цел на държавната политика.
Според авторите на анализа е необходимо преосмисляне на водените досега политики, като се започне най-напред с преформулиране на поставените цели. Те предлагат да бъдат преразгледани целите за „съхраняване“ на „българско самосъзнание“ и „национална, културна и духовна идентичност“, които според тях по начало не съществуват сред децата на мобилните български граждани по света и които не могат да се изградят пълноценно извън България. Според авторите е подходящо формулирането на цели, свързани с личностно развитие и основаващи се на реалността, че младите български граждани по света имат „хибридна идентичност“.
Авторите препоръчват на МОН да въведе показатели за измерване на ефективността, един от които да е свързан с дела на отпадналите от системата ученици до съответния достигнат клас.
Според анализаторите „задържането“ в системата на БНУ, обаче, както и броят на обхванатите ученици, не трябва да се превръщат в самоцел. Те смятат, че е необходимо по-добро разбиране на потребностите на децата и семействата им, поради което препоръчват провеждането на диагностика и на анализи на причините за ранното напускане.
Важна препоръка към ръководителите и учителите в БНУ, извън въвеждането на по-ефективни методики на преподаване, е фокусирането върху родителите и насърчаването им да говорят у дома на български с децата си. На пръв поглед логична за всеки страничен наблюдател мярка, която обаче не е интуитивна в контекста на живота извън България.
На ход са отговорните институции. Каква ли ще е тяхната реакция на резултатите и препоръките на публикувания анализ? Едно може би е сигурно – необходима е промяна.
*14.03.2024, Лисабон, образователен форум „Иновативни методи и материали за преподаване на българската история и география на България в българските училища в чужбина“, https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101962923/iliana-iotova-nedelnite-uchilishta-sa-nai-vidimiat-rezultat-ot-politikata-za-balgarite-v-chujbina