Движението за права и свободи (ДПС) е на политическата сцена от началото на промените в страната. В последните 10 години нейният електорат е и най-стабилен. През 2013 г., резултатът ѝ беше малко над 400 хил. гласа (11.3%), а на вота през 2023 г. партията получи 348 хил. гласа (13.75%).

В края на февруари тази година се проведе националната конференция на ДПС, на която формацията избра и двама съпредседатели. В своя позиция почетният председател на партията, Ахмед Доган, сподели виждането си за нова посока на развитие на ДПС, според която формацията има нужда от “1) стабилизиране на организацията в традиционните райони на ДПС” и “2) разширяване на партийното строителство в нетрадиционните райони.” В позицията си г-н Доган посочи, че Джевдет Чакъров трябва да отговаря за “традиционните” райони на партията, а Делян Пеевски – “да се фокусира предимно в разширяване на електоралното присъствие на ДПС”.

Резултатите, които ДПС получи на поредните предсрочни парламентарни избори на 9-и юни, показват, че и двамата съпредседатели са изпълнили поставените задачи. Въпреки рекордно ниската избирателна активност и отлив на гласоподаватели в неделя, Движението успя да увеличи подкрепата си спрямо 2023-та година с 18 862 гласа. 

Динамиката в гласовете на ДПС за последните единадесет години може да проследите в следващата графика:

* Резултатите за 2024 г. са на база обработени 100.00% секционни протоколи в РИК

От графиката се вижда, че общият брой гласове на ДПС на вота преди няколко дни е най-високият от 2014 г. насам. Техният резултат в проценти – 17.07%, пък е рекорден за партията изобщо. За пръв път в своята история ДПС е втора политическа сила в парламента. Мандатите на Движението логично следват динамиката на гласовете през годините и варират между 26 (през 2017 г.) и вече 47 от в новото 50-о Народното събрание.

Как се променят гласовете на ДПС по райони?

Екипът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) вече представи в предишен анализ промените в изборната карта на ДПС. В настоящата статия изследваме резултатите по райони от 2023 г. и 2024 г. 

Данните за 2023 г. показват, че най-много гласове ДПС е получило от районите Кърджали – 47 433, следват Благоевград – с 23 333 и Бургас – с 20 017. От тях Движението е формирало над 26% от резултата си на парламентарните избори. Най-малко гласове за формацията са донесли Ямбол – 643, 25-и избирателен район в София – 982 и Перник – 1 011. 

Около година по-късно картата за ДПС показва ръст на гласовете почти във всички избирателни райони – в 25 от 31. В Кърджали подкрепата за партията нараства до 55 127 гласа, следват Благоевград с 30 118 гласа и Разград с 19 161. Именно в Кърджали и Благоевград водач на листата на Движението беше единият от съпредседателите – Делян Пеевски. Явно това е мобилизирало допълнително електората на партията в тези места. 

В процентно отношение пък най-голям е ръстът на ДПС в Кюстендил – с 223%, Ямбол – 86% и 25 ИР в София – 82.5%. Продължава засилването на позициите на Движението и в Северозападна България – Видин, Монтана и Враца, от където то вече устойчиво получава мандати в парламента.  

Как е изглеждала електоралната карта на ДПС през 2023 г. и една година по-късно представяме в следващата инфографика. В нея може да се запознаете и с резултатите във всички 31 района в страната и тяхната промяна в абсолютен брой и в проценти.

ДПС все пак регистрира и загуби на гласове – най-много са те във Варна – 1 711, както и Пловдив Област – 1 385. 

Подробно разпределение на резултатите на ДПС – като процент от всички подадени гласове в съответния избирателен район и като брой мандати, представяме в следващата графика:

*Мандатите за 2024 г. са изчислени от ИРПС съгласно методиката в Изборния кодекс и на база обработени 100.00% секционни протоколи в РИК.

Затвърждава се подкрепата за ДПС както в традиционните за партията райони, така и в по-новите такива. Това е видно от резултатите на Движението в цялата страна. Очевидно ДПС е формацията, която най-добре разчете силите си на тези избори. В голяма степен можем да предположим, че този резултат се дължи на амбицията на единия от новите съпредседатели на Движението за участие в следващото редовно управление на страната след като това не се случи при правителството Денков-Габриел. Предстои да видим дали този резултат на партията ще доведе до нов период на стабилност и коалиционна култура по европейски пример.