Еврозоната в партийните програми

Ангел Джамбазки: ЕС трябва да прави по-малко, но по-добре
07.06.2024
ДПС се оказа големият победител на изборите
12.06.2024

Еврозоната в партийните програми

сн. Politico

сн. Politico

В поредица от публикации Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще обобщи информацията от предизборните програми на участниците в предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП). Фокусът на статиите ще е върху позициите на политическите партии по следните теми: 

Публикациите ще разгледат платформите на парламентарните формации, които според социологическите изследвания в най-голяма степен е възможно да излъчат представители в следващия Европейски парламент.

В настоящия материал ще разгледаме въпроса за присъединяването на България към “еврозоната” – тема, по която партиите, както и гражданите имат разнообразни възгледи и мнения. В най-общ план “еврозоната” включва всички държави от ЕС, които са приели еврото за своя официална валута. Наред с това, основни инструменти на паричната политика в тези държави се съсредоточават в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ) – обща и независима институция, която трябва да поддържа доверието в единната валута. 

Към този момент 20 страни от Съюза са се присъединили към “еврозоната”, докато останалите 7 – сред които и България – все още не използват еврото*. Причините за това са различни, като в предишни публикации в Отворен парламент сме посочи част от тях. Ще бъде полезно обаче да ги съпоставим отново с предимствата, които “еврозоната” създава. 

сн. Politico

сн. Politico

Аргументите “За”

Основният аргумент за общата парична политика е, че тя допълва целите на Европейския съюз да разшири свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали между държавите, които членуват в него. В икономиката е общоизвестно, че колкото по-интензивно е мирното сътрудничество между хората на определена територия, толкова по-бързо ще се повишава тяхното благосъстояние и качеството на живот. В тази връзка, “еврозоната” насърчава свободната търговия, защото премахва транзакционните разходи, свързани с превалутирането на различни парични единици. Това на свой ред улеснява търговските и финансови операции между държавите, които членуват в паричния съюз. Нещо повече – използването на една валута премахва рисковете, свързани с колебания в обменните курсове; създава предвидимост на цените в различните страни; и стабилност за бизнеса, който оперира в тях. Стимулите за търговия водят към по-високи нива на конкуренция между фирмите, които започват да повишават своята ефективност; да предлагат по-качествени стоки и услуги на потребителите; и постепенно да намаляват своите цени. 

Друга полза от еврото е свързана с по-голямата предвидимост на паричната политика в отделните държави. ЕЦБ следва ясни процедури и правила, които създават сигурност за бизнеса и потребителите относно начина, по който ще се развива пазарът. Така например стремежът към годишна инфлация в “еврозоната” от около 2%, позволява на търговските дружества да планират своите действия с дългосрочен хоризонт. Наред с това, общата парична политика създава и нови механизми за разрешаване на т.нар. асиметрични икономически шокове. Или с други думи, ако дадени събития оказват тежко влияние над икономиката на отделни региони, ЕЦБ предоставя рамка за справянето с тях – в т.ч. чрез достъп до ресурси от Единните механизми за стабилност и преструктуриране.

Аргументите “Против”

И все пак, защо има държави в ЕС, които още не са приели еврото, ако то подобрява еднозначно благосъстоянието на европейските граждани? Може би най-важното съображение срещу единната валута е свързано със загубата на суверенитет на централните национални банки – т.е. на институциите, които определят основните лихвени проценти, управляват паричното предлагане и регулират инфлацията в своите страни.  Приемането на еврото означава, че решенията по тези въпроси, ще се взимат най-вече от органите на Европейската централна банка. Този проблем не засяга в пълна степен България, тъй като и към момента в страната ни е в сила т.нар. “валутен борд” с фиксиран курс на лева спрямо еврото. Поради тази причина БНБ вече е преотстъпила част от правомощията си и до голяма степен зависи от политиката на ЕЦБ. Наред с това обаче, националната ни институция би загубила и някои надзорни правомощия над търговските банки. Поради икономическата криза, която показа наяве проблеми на редица банки в държавите от ЕС, в еврозоната беше създаден т.нар. Единен надзорен механизъм. В българския случай това може да се окаже по-скоро полезно, тъй като фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) доказа, че страната ни има проблеми с банковия надзор.

Друг аргумент срещу приемането на еврото е свързан с емоционалната стойност на националната валута. Модерните държави са изминали дълъг път на развитие, при който националните парични единици са се превърнали в обект на гордост с дълбока историческа и културна стойност. В такъв случай не е учудващо, че замяната на тези валути може да се възприема от някои хора и като загуба на част от националната им идентичност. Ето защо партиите – които трябва не само да отразяват, но и да задават насоки на обществените нагласи – следва да анализират пълноценно, както преимуществата, така и недостатъците на единната валута. 

Позиции на българските партии за еврото

Темата за еврото и неговото приемане в голяма степен отсъства от политическите програми на българските партии. Независимо от това обаче техни представители споделят партийните виждания по въпроса. На тази основа, можем да обобщим становищата на най-големите политически субекти в страната.  

Партия ГЕРБ традиционно подкрепя влизането на България в еврозоната, виждайки го като ключов етап от европейската интеграция на страната и средство за постигане на икономическа стабилност. В тази връзка евродепутатът от формацията – Ева Майдел заявява, че задачата на едно отговорно правителство е да вземе мерки, които да се погрижат за плавното преминаване от лев към евро без нежелан скок в цените на пазарните стоки и услуги. Според нея повечето групи в българското общество биха подкрепили и спечелили от приемането на еврото. Нещо повече: “Често говорим за Европа на две скорости, но всъщност Европа на две скорости е това: колебанието ни да се интегрираме в еврозоната като изпълним критериите (…) Еврозоната е важен елемент от нашата европейска интеграция.” 

Идентична е позицията и на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ). Според кандидатита за евродепутат, Никола Минчев: “Интересът на България е да бъде в ядрото на политическите и икономически процеси в Европа. Възможно най-тясната интеграция със страните, към чието качество на живот се стремим и ние, е правилният път за нас.” Този възглед се подкрепя и от Радан Кънев: “Мога дълго да говоря за предимствата (б.р. на еврозоната), но ще се спра само на едно – инвестиции, икономическо развитие, отваряне на пазарите, бърз ръст на туризма.”

Движението за права и свободи (ДПС) също подкрепя присъединяването на България към еврозоната. Според партията този процес следва да е стратегически приоритет за страната, който би укрепил нейната икономическа и политическа стабилност. 

По-резервирани към идеята за единната валута обаче са групите на Има такъв народ (ИТН) и на Българската социалистическа партия (БСП). Според водача в евролистата на “ИТН” – Ивайло Вълчев въпросът за еврото не е “дали”, а “кога”. “Приемането не трябва да е резултат от изкривяване на финансовите параметри, така че на хартия държавата да изглежда готова за подобна стъпка (…). Смятаме, че състоянието на непрестанно покачващия се държавен дълг, нивата на инфлацията и снижената покупателна способност на населението, не позволяват към този момент да говорим за плавно присъединяване към еврозоната.” Сходни позиции изразяват и кандидати в евролистата на БСП – според Румен Гечев, България не е готова за еврото: “Защо далеч по-развити страни от нас са сметнали, че не им е изгодно сега да предприемат тази стъпка, а най-изостаналата икономика в ЕС показва такава странна нетърпеливост? (…) България ще влезе в еврозоната, когато се доближи до средните европейски показатели и когато разчетите покажат, че това е в неин национален интерес.”

Най-критичната група срещу присъединяването на България към еврозоната е партия Възраждане. Нейните представители изтъкват рисковете от загуба на национален суверенитет и потенциалните икономически трудности, които приемането на еврото би създало. В тази връзка, през миналата година партията събираше и подписи за организирането на референдум срещу приемането на единната валута в България. Една от петте точки в кампанията им за ЕП, публикувани на официалната страница на партията, е относно “Провеждане на референдума за лева”. Съвсем естествено три от останалите четири точки са насочени срещу задълбочаване на интеграцията на България в ЕС и НАТО. 


* Дания е единствената държава от ЕС, която е договорила отказ от въвеждане на еврото. Що се отнася до останалите 6 страни, те би трябвало да влязат в “еврозоната”, ако покриват определени критерии. Отлагайки тяхното изпълнение обаче, тези държави могат да запазят своите национални валути.

Настоящият документ е изработен от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.