В настоящия материал ще разгледаме въпроса за присъединяването на България към “еврозоната” – тема, по която партиите, както и гражданите имат разнообразни възгледи и мнения. В най-общ план “еврозоната” включва всички държави от ЕС, които са приели еврото за своя официална валута. Наред с това, основни инструменти на паричната политика в тези държави се съсредоточават в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ) – обща и независима институция, която трябва да поддържа доверието в единната валута. 

Към този момент 20 страни от Съюза са се присъединили към “еврозоната”, докато останалите 7 – сред които и България – все още не използват еврото*. Причините за това са различни, като в предишни публикации в Отворен парламент сме посочили част от тях. Ще бъде полезно обаче да ги съпоставим отново с предимствата, които “еврозоната” създава. 

сн. Politico

Аргументите “За”

Основният аргумент за общата парична политика е, че тя допълва целите на Европейския съюз да разшири свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали между държавите, които членуват в него. В икономиката е общоизвестно, че колкото по-интензивно е мирното сътрудничество между хората на определена територия, толкова по-бързо ще се повишава тяхното благосъстояние и качеството на живот. В тази връзка, “еврозоната” насърчава свободната търговия, защото премахва транзакционните разходи, свързани с превалутирането на различни парични единици. Това на свой ред улеснява търговските и финансови операции между държавите, които членуват в паричния съюз. Нещо повече – използването на една валута премахва рисковете, свързани с колебания в обменните курсове; създава предвидимост на цените в различните страни; и стабилност за бизнеса, който оперира в тях. Стимулите за търговия водят към по-високи нива на конкуренция между фирмите, които започват да повишават своята ефективност; да предлагат по-качествени стоки и услуги на потребителите; и постепенно да намаляват своите цени. 

Друга полза от еврото е свързана с по-голямата предвидимост на паричната политика в отделните държави. ЕЦБ следва ясни процедури и правила, които създават сигурност за бизнеса и потребителите относно начина, по който ще се развива пазарът. Така например стремежът към годишна инфлация в “еврозоната” от около 2%, позволява на търговските дружества да планират своите действия с дългосрочен хоризонт. Наред с това, общата парична политика създава и нови механизми за разрешаване на т.нар. асиметрични икономически шокове. Или с други думи, ако дадени събития оказват тежко влияние над икономиката на отделни региони, ЕЦБ предоставя рамка за справянето с тях – в т.ч. чрез достъп до ресурси от Единните механизми за стабилност и преструктуриране.

Аргументите “Против”

И все пак, защо има държави в ЕС, които още не са приели еврото, ако то подобрява еднозначно благосъстоянието на европейските граждани? Може би най-важното съображение срещу единната валута е свързано със загубата на суверенитет на централните национални банки – т.е. на институциите, които определят основните лихвени проценти, управляват паричното предлагане и регулират инфлацията в своите страни.  Приемането на еврото означава, че решенията по тези въпроси, ще се взимат най-вече от органите на Европейската централна банка. Този проблем не засяга в пълна степен България, тъй като и към момента в страната ни е в сила т.нар. “валутен борд” с фиксиран курс на лева спрямо еврото. Поради тази причина БНБ вече е преотстъпила част от правомощията си и до голяма степен зависи от политиката на ЕЦБ. Наред с това обаче, националната ни институция би загубила и някои надзорни правомощия над търговските банки. Поради икономическата криза, която показа наяве проблеми на редица банки в държавите от ЕС, в еврозоната беше създаден т.нар. Единен надзорен механизъм. В българския случай това може да се окаже по-скоро полезно, тъй като фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) доказа, че страната ни има проблеми с банковия надзор.

Друг аргумент срещу приемането на еврото е свързан с емоционалната стойност на националната валута. Модерните държави са изминали дълъг път на развитие, при който националните парични единици са се превърнали в обект на гордост с дълбока историческа и културна стойност. В такъв случай не е учудващо, че замяната на тези валути може да се възприема от някои хора и като загуба на част от националната им идентичност. Ето защо партиите – които трябва не само да отразяват, но и да задават насоки на обществените нагласи – следва да анализират пълноценно, както преимуществата, така и недостатъците на единната валута. 

Позиции на българските партии за еврото

Темата за еврото и неговото приемане в голяма степен отсъства от политическите програми на българските партии. Независимо от това обаче техни представители споделят партийните виждания по въпроса. На тази основа, можем да обобщим становищата на най-големите политически субекти в страната.  

Партия ГЕРБ традиционно подкрепя влизането на България в еврозоната, виждайки го като ключов етап от европейската интеграция на страната и средство за постигане на икономическа стабилност. В тази връзка евродепутатът от формацията – Ева Майдел заявява, че задачата на едно отговорно правителство е да вземе мерки, които да се погрижат за плавното преминаване от лев към евро без нежелан скок в цените на пазарните стоки и услуги. Според нея повечето групи в българското общество биха подкрепили и спечелили от приемането на еврото. Нещо повече: “Често говорим за Европа на две скорости, но всъщност Европа на две скорости е това: колебанието ни да се интегрираме в еврозоната като изпълним критериите (…) Еврозоната е важен елемент от нашата европейска интеграция.” 

Идентична е позицията и на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ). Според кандидатита за евродепутат, Никола Минчев: “Интересът на България е да бъде в ядрото на политическите и икономически процеси в Европа. Възможно най-тясната интеграция със страните, към чието качество на живот се стремим и ние, е правилният път за нас.” Този възглед се подкрепя и от Радан Кънев: “Мога дълго да говоря за предимствата (б.р. на еврозоната), но ще се спра само на едно – инвестиции, икономическо развитие, отваряне на пазарите, бърз ръст на туризма.”

Движението за права и свободи (ДПС) също подкрепя присъединяването на България към еврозоната. Според партията този процес следва да е стратегически приоритет за страната, който би укрепил нейната икономическа и политическа стабилност. 

По-резервирани към идеята за единната валута обаче са групите на Има такъв народ (ИТН) и на Българската социалистическа партия (БСП). Според водача в евролистата на “ИТН” – Ивайло Вълчев въпросът за еврото не е “дали”, а “кога”. “Приемането не трябва да е резултат от изкривяване на финансовите параметри, така че на хартия държавата да изглежда готова за подобна стъпка (…). Смятаме, че състоянието на непрестанно покачващия се държавен дълг, нивата на инфлацията и снижената покупателна способност на населението, не позволяват към този момент да говорим за плавно присъединяване към еврозоната.” Сходни позиции изразяват и кандидати в евролистата на БСП – според Румен Гечев, България не е готова за еврото: “Защо далеч по-развити страни от нас са сметнали, че не им е изгодно сега да предприемат тази стъпка, а най-изостаналата икономика в ЕС показва такава странна нетърпеливост? (…) България ще влезе в еврозоната, когато се доближи до средните европейски показатели и когато разчетите покажат, че това е в неин национален интерес.”

Най-критичната група срещу присъединяването на България към еврозоната е партия Възраждане. Нейните представители изтъкват рисковете от загуба на национален суверенитет и потенциалните икономически трудности, които приемането на еврото би създало. В тази връзка, през миналата година партията събираше и подписи за организирането на референдум срещу приемането на единната валута в България. Една от петте точки в кампанията им за ЕП, публикувани на официалната страница на партията, е относно “Провеждане на референдума за лева”. Съвсем естествено три от останалите четири точки са насочени срещу задълбочаване на интеграцията на България в ЕС и НАТО. 

* Дания е единствената държава от ЕС, която е договорила отказ от въвеждане на еврото. Що се отнася до останалите 6 страни, те би трябвало да влязат в “еврозоната”, ако покриват определени критерии. Отлагайки тяхното изпълнение обаче, тези държави могат да запазят своите национални валути.

Настоящият документ е изработен от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.